Решение № 13236 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 178/2014 г.

Решение № 13236 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 178/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна комисия по хазарта (ДКХ), чрез процесуален представител, срещу решение № 6909/11.11.2013 г. по адм. дело № 1307/2011 г. на Административен съд София-град (АССГ) с което е отменено решение № И-2518/20.01.2011 г. на ДКХ с което се отказва издаване на разрешение за продължаване на срока на издадено от ДКХ разрешение № И-2491/17.12.2009 г. на "Реант" ЕООД за организиране на игри с игрални автомати в игрална зала с адрес в гр. Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е недопустимо поради отпаднал правен интерес от оспорването на административния акт от страна "Реант" ЕООД - отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и алтернативно сочи неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и прекратяване на производството. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Реант" ЕООД с адрес в гр. Варна не изразява становище и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и обезсилване на съдебния акт. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. По съществото на касационната жалба настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 6909/11.11.2013 г. по адм. дело № 1307/2011 г. на АССГ е отменено като незаконосъобразно решение № И-2518/20.01.2011 г. на ДКХ с което е отказано издаване на разрешение за продължаване на срока на издадено от ДКХ разрешение № И-2491/17.12.2009 г. на "Реант" ЕООД за организиране на игри с игрални автомати в игрална зала с адрес в гр. Варна. С искане вх. № И-2397/06.12.2010 г. до ДКХ "Реант" ЕООД е заявил вписване на промяна в обстоятелствата по издадени две разрешения за организиране на хазартни игри. Исканата за вписване промяна касае промяна на собствеността и управлението в дружеството, на което са издадени разрешенията за организиране на хазартни игри. По това искане е постановено решение № И-2397/20.01.2011 г., с което е отказано да се даде разрешение за промяна в обстоятелствата, вписани в разрешенията за организиране на хазартни игри. "Реант" ЕООД е подал и още едно искане с вх. № И-2518/17.12.2010 г., с което е поискал продължаване на срока на издаденото разрешение за организиране на хазартни игри № 2491/17.12.2009 г. за срок от 5 години на основание чл. 35 от Закона за хазарта. Комисията е разгледала това искане на свое заседание от 20.01.2011 г., като по т. 8 от протокол № 1 от 20.01.2011 г. комисията е взела решение да се откаже на "Реант" ЕООД да се даде разрешение за продължаване на срока на разрешение № И-2491/17.12.2009 г., тъй като на същото заседание при обсъждане на същата точка е взето решение да се откаже на жалбоподателя да се даде разрешение за вписване на промени в издаденото му разрешение, а именно промени в собствеността и управлението на дружеството - титуляр на разрешението за организиране на хазартни игри. Съдът е приел, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В хода на касационното производство са представени писмени доказателства, допустими по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК, от които е видно, че разрешение № И-2491/17.12.2009 г., чието продължаване е искал "Реант" ЕООД, е било предсрочно прекратено по искане на същото дружество с решение № И-658/20.04.2011 г., което е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано и е придобило стабилитет. От тук следва изводът, че при прекратяване на действието на разрешение № И-2491/17.12.2009 г. предявеният спор за отмяна на отказ за продължаването на същия е безпредметен, поради липса на правен интерес и при разглеждането съдът недопустимо се е произнесъл по жалба при липса на правен интерес за жалбоподателя от отмяна на атакуваното решение № И-2518/20.01.2011 г. с което е отказано да се даде разрешение за продължаване на срока на разрешение № И-2491/17.12.2009 г., Това обстоятелство налага обезсилване на обжалваното решение, постановено от АССГ и прекратяване на процеса. С оглед изхода на спора и естеството на производството, съдът намира, че претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско следва да се оставят без уважение, защото разпоредбите на чл. 143 от АПК не регламентират присъждане на разноски в хипотезата на обезсилване на решение на горепосоченото правно основание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение