Решение № 15301 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 195/2013 г.

Решение № 15301 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 195/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Григориевна Танчева, против решение № 4336/25.07.2012 г. по адм. д. № 2558/2012 г. на Административен съд - София - град. В жалбата се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, като иска решението и заповедта на Областния управител да се отменят и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Областният управител на област София чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева оспорва жалбата с мотив, че първоинстанционното решение е правилно и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Петър Иванов Владимиров, Анри - Алла Елдин Солтан и Министерство на вътрешните работи (МВР), не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, защото обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Надежда Григорирвна Танчева против заповед № РД-15-016/14.02.2012 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземване от Надежда Григориевна Танчева, Петър Иванов Владимиров и Анри - Алла Елдин Солтан на недвижим имот - частна държавна собственост, управляван от Министерство на вътрешните работи, а именно апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж. к. "Захарна фабрика", бл. 59, ет. 7 поради това, че се държи без правно основание. Административният съд правилно е приел, че не са спорни установените по делото фактически обстоятелства а именно: Касаторът обитава процесното жилище без правно основание, което е актувано като държавна собственост с Акт за държавна собственост № 525 (стар № 6561) от 09.11.1970 г. на Димитровски районен народен съд. Със заповед за настаняване № С - 366/15.12.1992 г. на Заместник началника на управление "ТИЛ" към МВР в процесният имот е настанена касаторката с двамата й сина - Владимир Танчев и Анри Солтан. На 30.04.2003 г. между МТОСО - МВР, като наемодател и касатора, като наемател е подписан срочен договор за наем № ДС 1847 на ведомствено жилище на основание чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), отм., Дв, бр. 78/26.09.2006 г., със срок на действие до 17.02.2006 г. С писмо изх. № ДС 16149/01.04.2011 г. наемодателят е прекратил договора съгласно чл. 238 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с едномесечно предизвестие за доброволно освобождаване на процесния имот, получено и подписано от касаторката. Същите писма са изпратени до Петър Владимиров и Анри Солтан, но са върнати от адреса на жилището като непотърсени. Поради това на 21.12.2011 г. и 16.01.2012 г. са поставени обявления на таблото на Областната администрация по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Срока за касаторката е изтекъл на 02.05.2011 г. и на тази дата е отпаднало правното основание на което касаторката е държала държавният имот. Същият не е предаден на наемодателя по силата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД. За това е сезиран областния управител на област София с молба за започване на административно производство по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че обжалваното решение е правилно и съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство решаващият съд е установил по категоричен начин, че се касае за имот частна държавна собственост, представляващ ведомствено жилище на МВР. Поради това е налице първата предпоставка на чл. 80 ЗДС - имотът да е държавна собственост. Апартаментът е бил предоставен на касаторката за възмездно ползване съгласно договора за наем, който е прекратен. При тези данни съдът правилно е преценил, че е налице и другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имотът се държи без правно основание след изтичане на едномесечния срок на предизвестието. Налице е и мотивирано искане от министъра на МВР до областния управител за изземване на имота. Предвид на изложените така обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорената от касаторката заповед за изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма при спазени административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила поради неуведомяване на касаторката от Областния управител за започване на административното производство. Наемното правоотношение между страните е изтекло с изтичането на договора за наем съгласно чл. 24 ЗДС. В случая не е нарушено правото на защита на касаторката, която в срок се е възползвала от правото си да обжалва заповедта и няма основания за отмяна на съдебното решение, респ. заповедта на областния управител на област София. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед отхвърлянето на касационната жалбата и при направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданско процесуалния кодекс, то следва да му се присъди. На основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да е в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,