Решение № 13047 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Я. К., подадена чрез адв. П. Велчева срещу решение 1183 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело 11377/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година 23-VI-03-0003/16.11.2023 г., издадена от началника на сектор Охранителна полиция при Четвърто РУ СДВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък. Ответникът по касационната жалба - началник на сектор Охранителна полиция при Четвърто РУ СДВР, чрез юрисконсулт Страхинов в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като недоказана и незаконосъобразна. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд София -град е заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-VI-03-0003/16.11.2023 г., издадена от началника на сектор Охранителна полиция при Четвърто РУ СДВР, с която на основание чл. 41, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 21, т. 10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на Д. Я. К. е наложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът установил от събраните по делото доказателства, че на 16.11.2023 г. около 16:30 ч. К. е извършил противообществена проява, като преди провеждане на футболна среща на Национален стадион Васил Левски между националните отбори на Република България и Унгария, при придвижване към спортното съоръжение с група фенове К. е носил в себе си забранени от ЗООРПСМ вещи : 2 броя черни платнени и 1 брой маски за лице с прорези на очите, които напълно покриват лицето и 8 броя пиротехнически изделия пиратки, червени на цвят с надпис PUMA 2. Съдът е приел, че така посоченото фактическо основание кореспондира на посоченото в заповедта правно основание по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ предизвикване или участие в сбивания. Изведен е краен извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ, която е в законоустановения минимум, поради което и органа не дължи излагането на мотиви относно срока. АССГ е приел, че въпреки, че не е посочено конкретно точното предложение по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, предвид описанието на деянието ясно се разбира за какво е наложена ПАМ. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от К. е описана като при придвижването му към Национален стадион Васил Левски той е носил в себе си забранени от ЗООРПСМ вещи: 2 броя черни платнени и 1 брой маски за лице с прорези на очите, които напълно покриват лицето и 8 броя пиротехнически изделия пиратки, червени на цвят с надпис PUMA 2. Проверката е извършена преди провеждане на футболна среща на Национален стадион Васил Левски между националните отбори на България и Унгария. Правилно е прието от АССГ, че полицейската проверка е извършена извън спортния обект и за да се квалифицира деянието като спортно хулиганство, не е необходимо задължително полицейската проверката да е извършена в спортната зона. Такава е хипотезата на чл. 21 т. 7 и т.9 ЗООРПСМ при която проявата отиване към спортния обект във връзка с футболната среща и носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването и носене на пиротехнически изделия също е спортно хулиганство, като в този случай няма изискване за отстояние от 500 м, респ. не се препраща към § 1 т.2 от ДР на ЗООРПСМ. Несъмнено проявата на касационния жалбоподател с описаните признаци е от характер, относим към категорията по чл. 21 т. 7 и т.9 от закона. Нарушението се свежда до носене на отиване към спортния обект във връзка с мероприятието на два броя черни платнени и един брой маски за лице с прорези на очите, които напълно покриват лицето и осем броя пиротехнически изделия-пиратки. От доказателствата по делото е установено, че К. се е намирал в непосредствена близост до стадиона, точно преди провеждащата се футболна среща, носел е маски за лице с прорези на очите, които напълно покриват лицето и пиротехнически изделия, които може да са опасни за живота и здравето на околните покриват признаците на осъществен състав на чл.21 т. 7 и 9 от ЗООПРСМ. Настоящия съдебен състав споделя извода на АССГ, че проявата на жалбоподателя с описаните признаци е от характер, относим към категорията по чл. 21 т.7 и 9 ЗООПРСМ от закона. Относно възраженията за установяването на нарушението същите не могат да бъдат споделени и не намират опора в данните по делото. Съставения АУАН VI-03 от 16.11.2023 г. има характер на официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му, съответно се ползва с материална доказателствена сила, по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Касаторът е подписал акта без възражения. В акта е посочено, че жалбоподателят е проверен в непосредствена близост до националния стадион Васил Левски, непосредствено преди началото на футболен мач между националните отбори на България и Унгария, при придвижване към спортното съоръжение с група фенове К. е носил в себе си забранени от ЗООРПСМ вещи : 2 броя черни платнени и 1 брой маски за лице с прорези на очите, които напълно покриват лицето и 8 броя пиротехнически изделия пиратки, червени на цвят с надпис PUMA 2. Правилни са изводите на съда, че от фактическа страна е установено основанието по чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ. В тази хипотеза правилно съдът е приел, че е достатъчно от фактическа страна да е установено отиване или връщане от спортно мероприятие/спортен обект, съответно е налице втората хипотеза по чл. 21 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК, и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носене на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие и които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните т. 9 от същия текст. В тази хипотеза е без всякакво значение отстоянието до 500 м. от спортната зона. Несъмнено проявата на жалбоподателя с описаните признаци е от характер, относим към категорията по чл. 21, т. 7 и 9 от закона. Като заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година 23-VI-03-0003/16.11.2023 г на Началник на сектор "Охранителна полиция" при Четвърто РУ СДВР е правилна и законосъобразна. Правилно е приложен и материалния закон. Съдът е направил правилен анализ на приложимите норми на чл. 21, т. 9 и § 1, т. 2 от ДР на ЗООРПМС и правилно е приел, че са налице основанията за налагане на ПАМ по чл. 41, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ, с оглед изпълване на състава на чл. 21, т. 9 от същия закон. Независимо дали деянието е извършено в спортната зона или не, което е ирелевантно за приложимата хипотеза, същото е съставомерно по чл. 21, т. 9 от закона, тъй като е извършено на отиване или връщане от спортния обект. Мотивите на решаващия съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни по аргумент от чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. Правилно съдът е преценил и обосноваността на срока на наложената мярка, с оглед обществената опасност на деянието носене на два броя черни платнени и един брой маски за лице с прорези на очите, които напълно покриват лицето и осем броя пиротехнически изделия-пиратки, който би могъл ефикасно да бъде използван като оръжие и е опасен за здравето и живота на околните, както и предвид липсата на критичност и осъзнаване на неправомерното поведение. Представените в настоящото производство доказателства, че издадената на заповед за задържането на К. отменена с решение на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Заповедта е отменена на процесуално основание, поради липсата на посочени фактически и правни основания. Констатираното от СРС задържане на лицето по чл.72, ал.4 от ЗМВР в нарушение на административнопроизводствените правила, не опровергава по какъвто й да е начин установената с оспорената заповед непристойна проява, изразяваща се в нарушаване на обществения ред и извършеното нарушение на чл.21, т.7 и т.9 от ЗООРПСМ. Задържането на лицето не е предпоставка за прилагане на принудителната мярка по чл.41, т.1 и чл.25, ал.1 от закона. Решението е правилно, постановено в съответствие с изискванията на чл.172а, ал. 2 от АПК и съдържа подробен анализ и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. По тези съображения касационната инстанция приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение