Решение № 9152 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2015 г.

Решение № 9152 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решението от 21.01.2015 г. по адм. дело № 255/2014 г. по описа на Административния съд - Стара Загора в частта, в която е осъдена да заплати на Милиян Стайков Стайков обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на служители в администрацията на ареста в Казанлък, изразяващо се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия: минимална свободна жилищна площ, самостоятелно легло и спални принадлежности, пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден, за времето на задържането на лицето или от 25.05.2011 г. до 6.10.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск в останалата част и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от Милиян Стайков Стайков в частта, в която предявеният от него иск е бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 95 550 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер, или решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че на 25.05.2011 г. Милиян Стайков Стайков бил задържан в ареста в град Казанлък към Областната дирекция "Изпълнение на наказанията" - Стара Загора, с мярка за неотклонение "задържане под стража". Той пребивавал в ареста за времето от 25.05.2011 г. до 6.10.2011 г. В периода на задържането бил настанен в килия с площ от 7, 7 кв м, обзаведена с две легла, масичка, метален шкаф и химическа тоалетна. Арестантите ползвали общо санитарно помещение със санитарен възел, мивка и душ. Осветлението в арестантските помещения било с индиректна естествена светлина и изкуствена светлина, с осветителни тела тип "луна". В ареста нямало място или изградено помещение за престой на открито - за осигуряване на двигателна активност и свеж въздух лицата били извеждани поединично в обход в коридора на ареста съгласно Инструкцията за постовата дейност и вътрешния ред в арестите. Ползването на санитарното помещение се извършвало сутрин, обед и вечер, през времето, определено за личен тоалет, като през останалото време, при поискване и подаден сигнал от задържаните лица, се осигурявала възможност за достъп до санитарния възел. Извън времето на определените по графика хигиенни мероприятия, за облекчаване на физиологичните нужди на задържаните лица, във всяка килия имало и кофа. През по-голямата част от времето, през което Милиян Стайков пребивавал в ареста, той бил настанен в една килия заедно с още две лица и трябвало да спи на пода, тъй като не разполагал с легло. Съдът приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията в случаите, когато се установи неизпълнение на задълженията от страна на административен орган или на фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице, които са регламентирани в нормативен акт. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не можела да бъде по-малка от 4 кв. м, като влизането на нормата в сила било отложено. Отложено било и изпълнението на изискванията за осигуряване на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, както и на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, предвидени в чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Макар тези задължения на администрацията да не били нормативно обвързващи спрямо исковия период, това не отменяло задължението за осигуряване на условия на задържаните лица, които да не създават препоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Въз основа на събраните доказателства административният съд направил извод, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които Милиян Стайков е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в ареста в Казанлък, са в нарушение на правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и на разпоредбите по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Негативните преживявания на ищеца и понесеният от него физически и емоционален дискомфорт надвишавали неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение, и представлявали неимуществени вреди. Съдът определил размера на обезщетението съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, като съобразил характера, вида, и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическият стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. По тези съображения административният съд присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 95 550 лева като неоснователен. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието, което осъществява административна дейност, свързана с прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Арестите се определят като места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, поради което следва да отговарят на предвидените за местата за лишаване от свобода изискания. Административният съд законосъобразно е приел, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за целите на изпълнение на наказанието, а условията в арестите да не водят до увреждане на физическото и психическото здраве и унижаване на човешкото достойнство на задържаните лица (чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС). С оглед установената фактическа обстановка съдът направил обоснован и съответен на доказателствата извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди вследствие на задържането му при незадоволителни битови условия. Макар въведените в законодателството изисквания за осигуряване на не по-малко от 4 кв м жилищна площ на всяко лишено от свобода лице, за достъп на пряка слънчева светлина до помещенията, както и за постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел на задържаните лица, да не са влезли в сила към днешна дата, а реализирането им да не зависи от действия на длъжностни лица в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", администрацията има задължение да положи дължимата грижа, за да осигури поносими битови условия за изпълнение на наказанията "лишаване от свобода" и за задържането на лицата с мярка за неотклонение. В касационната жалба основателно се възразява, че неосигуряването на някои от изискванията, на които следва да отговарят местата за лишаване от свобода, не се дължи на бездействие на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Осигуряването на пряка дневна светлина, на места за престой на открито, на достатъчна жилищна площ и на достъп до течаща вода и санитарен възел, е в зависимост от начина на проектиране и строителство на сградите, в които се изпълняват наказанието лишаване от свобода и задържането под стража. Съгласно чл. 43 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, по собствена инициатива или по предложение на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Условията за създаване и закриване на места за лишаване от свобода се оценяват от комисия, назначена от министъра на правосъдието, която изготвя технически задания за построяване на нови места за лишаване от свобода или за преустройство и реконструкция на съществуващите Същевременно други от констатираните по делото лоши битови условия се свързват с начина на изпълнението на задълженията на длъжностните лица от Областната дирекция "Изпълнение на наказанията" - Стара Загора. Не може да се приеме възражението на касационния жалбоподател, че броят на настанените в ареста лица през по-голямата част от времето не може да бъде сведен до проектния капацитет на помещенията, при положение, че са били предприети организационни мерки. В прерогативите на длъжностните лица от състава на дирекцията е и осигуряването на легла и здраво спално бельо за задържаните лица, както и поддържането на добра хигиена в помещенията. При положение, че задълженията, които са в прерогативите на главната дирекция, не са изпълнявани или не са изпълнявани добре, възниква основание за ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице за понесените от задържаните лица неимуществени вреди. Отговорността на държавата, както е посочил първоинстанционният съд, е обективна и не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението в частта, в която е присъдено обезщетение от 2000 лева за понесените от ищеца вреди, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за отхвърлянето на иска за разликата над уважения до пълния предявен размер. Съдът е изложил подробни мотиви относно начина, по който е формирал преценката си за размера на дължимото обезщетение. Обезщетението е справедливо, тъй като е съобразено с вида и характера на вредите, както и с продължителността на периода на увреждането. Не е налице вероятност решението да е неправилно в отхвърлителната му част, поради това, че съдът не е допуснал изслушването на медицинска експертиза. Медицинската експертиза би преценила здравословното състояние на ищеца към минал момент, при наличието на обективни данни. По делото обаче не са били ангажирани доказателства, които да сочат, че ищецът е заболял от условията в ареста или че по време на престоя му не е получил необходимото медицинско обслужване, така че назначаването на експертизата не би допринесло за неговата защита. С оглед направените при касационния преглед заключения, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, а разноските на страните да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд