Решение № 8783 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2018 г.

Решение № 8783 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "Д. К. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Наумов срещу решение № 1060/20.02.2018 г. по адм. д. № 12848/2017 г. на Административен съд С.- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002216005979-091-001/02.05.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., изменен с Решение № 1701/27.10.2017 г. на Директора на дирекция "ОДОП" С., при ЦУ на НАП. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго с което да бъде отменен ревизионния акт като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002216005979-091-001/02.05.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., с който на търговското дружество са установени допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 44 248, 55 лв. и начислени лихви за забава в размер на 16 267, 72 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на задълженията по ЗКПО на ревизираното лице. Страните не спорят по фактическата обстановка - в хода на ревизионното производство е установено, че през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. дружеството е отчело разходи за амортизации на моторна яхта С. A., съответно в размер на 120 551, 40 лв. и 120 551, 40 лв. и 20 091, 90 лв. Органите по приходите са установили, че от страна на дружеството не са представени доказателства за използването на притежаваната моторна яхта за дейността му, като след преглед на счетоводните сметки от група 70 "приходи" е установено, че за данъчни периоди 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не са били отчетени приходи от отдаване под наем на яхтата и няма реализирани приходи от дейност във връзка с нейната експлоатация. Направен е извод за неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, поради което и на основание чл. 78 от ЗКПО данъчният финансов резултат за тези периоди е коригиран в посока на увеличение със сумите на неоснователно осчетоводените разходи за амортизации в посочените размери. С ревизионния акт са определени и задължения, произтичащи от увеличение на финансовия резултат на дружеството за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. във връзка с предоставен безлихвен кредит на "Ди енд П. П." ЕООД. В хода на ревизията е установено, че между жалбоподателя в качеството му на заемодател и "Ди енд П. П." ЕООД в качеството му на заемополучател, на 13.09.2010 г. е сключен договор за паричен заем за сумата от 300 000 евро, без да е определена лихва върху сумата. Съгласно раздел 11.3 от договора заемната сума следва да бъде предадена от заемодателя на заемополучателя в срок до 17.09.2010 г., като съгласно раздел V. 1 от договора срокът за връщане на заема е до 17.09.2013 г. ., като в случай на забава от страна на заемателя, считано от 17.10.2013 г., същият дължи неустойка в размер на 2% капитализирана лихва върху стойността на непредадената сума за всеки ден забава. Установено е, че заемната сума е била преведена по банков път на 15.09.2010 г., като е установено също така, че дружеството жалбоподател е извършило прихващане на вземания по партидата на "Ди енд П. П." ЕООД, съответно на 31.12.2010 г. със сума в размер на 30 677, 51 евро и на 31.12.2014 г. в размер на 39 928, 03 евро. Установено е също така, че двете търговски дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК. Във връзка с предоставянето на кредит на свързано лице и неначисляването на лихви като задължение на заемополучателя към заемодателя органите по приходите са направили извод за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Решението е правилно По отношение на отчетените разходи за амортизации на моторна яхта С. A. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на счетоводен стандарт 16, т. 2, според който, дълготрайните материални активи представляват установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма (т. "а"), които се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели (т. "б"), и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период (т. "в"). Съгласно стандарта очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. Съгласно посочения стандарт притежание е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива, възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива. Икономическата изгода се определя като постигането (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на увеличение на приходите, намаление на разходите. Съгласно т. 8 от стандарта, амортизирането на дълготрайните материални активи се осъществява съгласно национален счетоводен стандарт 4 - "отчитане на амортизациите". Съгласно т. 2 от счетоводен стандарт 4 амортизируем акт е дълготраен или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност, се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване под наем на други лица, или за административни цели. От събраните по делото доказателства не се доказва, че процесната яхта е използвана за икономическата дейност на дружеството - че е отдавана под наем и от това обстоятелство е последвала икономическа изгода за дружеството, независимо от твърдяното отдаване под наем на "Тулекс" ООД. Единственото доказателство в тази насока е представена фактура № 25/30.06.2009 г. с посочен предмет наем на яхта без да е обозначен период на наемните правоотношения. Разплащания по фактурата не са извършвани видно от представените обяснения на управителя на "Тулекс" ООД. Неоснователна претенцията на дружеството касатор за намаляване на финансовия резултат на дружеството за 2014 г., когато е отписан актива от данъчния амортизационен план с размера на непризнатите амортизационни отчисления за яхтата по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива. В процесния случай, както правилно се посочва в решението на решаващия административен орган, вследствие на увеличението на финансовия резултат с размера на непризнатите за данъчни цели амортизации на актива през предходните години, данъчната стойност на актива е по-голяма от счетоводната балансова стойност. При съобразяване на направените изводи по-горе в това съдебно решение, че процесния актив не носи икономическа изгода за дружеството, то същото е следвало да преустанови начисляването на амортизации още в началото на ревизирания период, което би било и в съответствие с чл. 60, ал. 6 от ЗКПО, съгласно която, когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от началото на текущия месец. Както вече административният съд е отбелязал, съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива. Следва, обаче да бъде съобразено обстоятелството, че посочената ал. 2 на чл. 66 е неприложима в случаите по чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, а именно при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива. При съобразяването на тези обстоятелства, като правилен се определя извода на решаващия административен орган потвърден от обжалваното решение, че прилагайки нормата на чл. 66, ал. 3, т. 3 от ЗКПО данъчният финансов резултат за 2014 г. не се променя, но увеличението и намалението на финансовия резултат със счетоводната балансова стойност на актива не следва да бъдат отразени. Водени от горното, решението като правилно в тази му част следва да бъде потвърдено. Решението е правилно и в частта в която са определени и задължения, произтичащи от увеличение на финансовия резултат на дружеството за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. във връзка с предоставен безлихвен кредит на "Ди енд П. П." ЕООД. Независимо от липсата на каквито и да е оплаквания в касационната жалба за неправилност на съдебното решение в тази му част, следва да бъде изложено следното: Както вече беше посочено, на 13.09.2010 г. между ревизираното лице в качеството му на заемодател и "Ди енд П. П." ЕООД в качеството му на заемополучател е сключен договор за паричен заем за сумата от 300 000 евро, без да е определена лихва върху сумата. Назначена е експертиза за определяне на размера на пазарната лихва, като съгласно изготвеното заключение, годишният лихвен процент, изчислен към датата на сключения договор за кредит е в размер на 8, 42. Стойността е определена по метода на сравнимите неконтролирани цени. Избраният от експерта метод е сред посочените в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Несъмнено е обстоятелството, че по процесния договор страните не са договорили лихвен процент, което прави несъмнения извод, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Съгласно § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ДОПК пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Доколкото в настоящия случай договорът за заем е сключен между свързани лица и при условия, които се различават от обичайните, обосновано и правилно в настоящия случай е направен извод, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, което налага увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2070, 02 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,