Решение № 12164 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2016 г.

Решение № 12164 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - П., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Симеонова, против решение № 355/16.02.2016 г. по адм. дело № 3163/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "Д. Е. С. България" АД, гр. П., чрез пълномощника му - адв. Антонов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждането на разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Д. Е. С. България" АД, срещу решение № 1662/05.11.2015 г. на касатора, с което на дружеството е отказано издадането на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по подадено искане с вх. № 32-210903 от 15.10.2015 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че в случая енергийният продукт природен газ не се използва непосредствено или чрез преносна среда във функцията по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС - а именно не се използва за отопление, а за производство на пара, която се влага в производството на хартия и велпапе. Установил е, че 97% от използвания енергиен продукт е за производствени цели и само 3% от него отива за отопление на административните помещения на оспорващото дружество. Последното е незначително спрямо общата консумация на природен газ за производствени цели и за него дружеството дължи отделно заплащането на акциз, на основание чл. 24д, ал. 3 от ЗАДС, предвид инсталираната измервателна апаратура и табло за управление, позволяващи отчитането на използваното количество пара за отопление на тези административни помещения. Решението е правилно като съответно на материалния закон. Спорният момент е приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, според която се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти, а изводът му, че те са налице в конкретния казус и цитираната разпоредба е приложима, се споделя и от настоящата инстанция. За да се приеме, че природният газ попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 ЗАДС, то следва същият следва отделя топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. В конкретния случай функцията отопление за 97% от използваното количество природен газ не е налице, тъй като енергийния продукт се използва за получаване на пара, служеща за изсушаване на произвежданата от дружеството хартия и велпапе. Въз основа на приетото без оспорвания заключение на СТЕ, съдът правилно е приел, че получената пара постъпва в четири парни котли, откъдето по отделни паропроводи отива до два основни консуматора - цех "Производство на хартия" и цех "Производство на велпапе и опаковки". Парата служи за изсушаване на на произвежданата хартия и велпапе, посредством сушилни цилиндри между които се движи работното платно, след отдаване на топлината парата се кондензира и се събира в два кондензни резервоара откъдето обратно отива до Парова централа. При тези обстоятелства правилни са изводите на съда, че в по-голямата си част /97%/, използвания енергиен продукт обезпечава само производствени функции на дружеството, които са различни от функцията отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС / ред. Д. в. бр. 24/2010 г./, от което пък следва приложимост на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. За приложение на последната релевантните факти, са съответния енергиен продукт / в случая природен газ с код по КН 27112100/ да е използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Законосъобразни са изводите на съда, с които е прието, че получената от природния газ пара се използва за производствени цели, а не за производство на топлина за отопление. Парата в случая, която се използва за отопление, е в размер на 3%, но този факт в никакъв случай не обосновава отказа на М.-П. да приложи чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, тъй като, за тези минимални количества дружеството дължи акциз, на друго основание, изрично посочено от съда. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационата жалба основание за отмяна - противоречие с материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. На ответника се дължат разноски за адвокат в размер на минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, по административни дела, а именно 600 лева, платими от касатора. Искането за заплащане на сумата от 3 480 лв. разноски за адвокат, съобразно представения договор от 20.11.2015 г. между "Д. Е. С. България" АД и АС"Р. Т. и съдружници", гр. С., фактура и кредитен превод от 26.01.2016 г. на Алианц банк-България, е неоснователно. Видно от съдържанието на договора, тази сума е уговорена като адвокатско възнаграждение за защита на дружеството във всички съдебни инстанции до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Този договор не е представен от ответника в първата инстанция, където не са поискани разноски за адвокат и в списъка за разноски не фигурират такива за адвокат. Представянето на този договор за първи път пред касационната инстанция не може да бъде ценен, при положение, че не е представен своевременно пред първоинстанционния съд. Поради това и независимо от доказателствата за извършено плащане, касационният съд определя, че за касационната инстанция на ответника се дължи само част от тази сума, в размер на минималната такава за адвокат по цитираната Наредба. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,