Решение № 11935 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Ф. Ф. К., гражданин на Сирия, подадена от процесуалния му представител адв. К. Стоянов, против решение 873/02.05.2025 г., постановено по адм. дело 167/2025 г. по описа на Административен съд Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по същество, с което да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84 ЗУБ е отхвърлил жалбата на Ф. Ф. К., гражданин на Сирия, против решение 1043/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не можело да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. Нямало и опасенията от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, поради което не били налице и условията по чл. 8, ал. 7 ЗУБ. С оглед на това съдът е приел, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) е следвало да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не се доказвало в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Ф. Ф. К. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично било заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установявало, той да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Изхождайки от бежанската история на Ф. Ф. К. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия със справки от 14.01.2025 г.и 08.04.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Направил е извод, че Ф. Ф. К. е напуснал доброволно Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации /ВКБООН/, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следвало да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд не е съобразил всички относими факти за случая. В мотивите на постановеното решение са обсъдени обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Ф. Ф. К. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирани в протоколи с УП-3948/19.09.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия нелегално и е влязъл в Турция през м. август 2024 г., където е стоял 5 дни и преминал в България нелегално с още седем души. Заявил е, че семейството му се намира в Сирия. Не е бил арестуван или осъждан, не е посочил да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, както и да е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка, не е бил заплашван и срещу него и семейството му не е оказвано насилие, арест и не се води дело. Изрично е посочил, че е напуснал Сирия за да търси сигурност и спокойствие и за да отслужи редовната си военна служба. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация, за сигурност и за де не изпълни задълженията си за отбиване на редовна военна служба . Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Ф. Ф. К. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства Ф. Ф. К. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведените интервюта с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Ф. Ф. К. бежанска история и актуална информация относно обстановката в Сирия. Административният съд е обсъдил справка от 08.04.2025 г., на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е направил верен и обоснован извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Аналогични изводи следват и от приетите писмени доказателства в касационната инстанция - справки от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в страната по произход Сирия, актуални към 30.09.2025 г. и 20.10.2025 г. Представеното писмено доказателство от касатора трудов договор е неотносимо спрямо касационните основания и предмета на спора. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявените от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са логични и обосновани, и съответстват на приобщените по делото доказателства. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд Сливен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,