Решение № 350 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2024 г.

Производството е по чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане подадено от Е. Д. Г., Б. В. Г. и Д. Е. Г. на основание чл. 245 АПК за отмяна на решение 6118/24.10.2022 г., постановено по адм. д. 12598/2021 г. по описа на Административен съд София град. с което е отменена Заповед РА-30-876/04.11.2021 г. на Главния архитект на Столична община, с която е наредено на И. Г. Б. да премахне незаконен строеж : "Жилищна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3, находящ се в ПИ с идентификатор 00357.5354.1045, УПИ XXV-343, кв. 144, гр. Нови Искър, [квартал], [улица], оставено в сила с решение 4394 от 25.04.2023 г. по адм.д. 606/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. Заявяват, че не са конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство. Съдът приел, че жилищната сграда е търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ и че Б. не е изградил сградата, предмет на заповедта.. Излагат доводи, че след като адресатът на заповедта не е извършител на строежа, строител, възложител или негов собственик / съгласно представеният документ за собственост му е прехвърлена не жилищна, а паянтова сграда с площ 24 кв.м., която е декларирал в данъчна служба като жилище с идентификатор 00357.5354.1047.1, находящо се в поземлен имот с идентификатор 00357.5354.1047, съседен на процесния имот и в който имот е вписан като собственик в регистъра на собствениците в кадастралната карта /, то собственикът на имота, в който е построена сградата е заинтересовано лице на основание чл. 225а, ал.5, т.5 от ЗУТ, доколкото сградата, като приращение, следва имота. Считат, че И. Б. не е собственик на терена, не е лице с ограничено вещно право и не е извършител на строежа. Твърдят, че са имали право да участват в производството, като заинтересована страна на основание чл. 225а, ал.5, т.5 от ЗУТ, чл. 161, ал.1 ЗУТ, във връзка с § 3 от Наредба 13 от 23 юли 2001 г. Първоинстанционният съд разгледал възможността строежът да е търпим на основание § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, без да е конституиран като заинтересовано лице собственикът на имота, в който е построен, а строителството в чужд имот, без да е налице учредено право на строеж е в противоречие с императивните разпоредби на § 189 от ППЗПИНМ (отм.)} чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, което обуславя извод за неприложимост на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ. Излагат доводи, че правен интерес от признаване статут на търпимост имат лицата, за които възникват права въз основа на посочените правни норми, собствениците на имота, доколкото сградата, като приращение, следва имота, не и обитателите на сградата, поради което когато се разглежда статут на търпимост, собственикът на земята е заинтересовано лице. Сочат, че сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3 не отговаря на санитарно-хигиенните изисквания за жилищни сгради, нито към годината си на изграждане, нито сега, тъй като отпадните води не са заустени в септична яма или канализационно отклонение. Искателите считат, че са засегнати от постановеното по делото съдебно решение, защото създава задължения за тях да търпят в собственият си имот сграда, която съдът е приел, че е търпим строеж, но отпадните води се изливат върху терена на собственият им имот и сградата е застрашена от самосрутване. Главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, е представил становище за основателност на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.. В касационното производство пред тричленния състав на ВАС Главният архитект на Столична община е излагал доводи, че И. Б. се легитимира в качеството си на собственик на 25/57 идеални части от 570/800 от УПИ Х-667, кв.144, кв.Гниляне, район Нови Искър", ведно с едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 24кв.м., състояща се от стая и кухня, на основание Нотариален акт 146, том I, рег. 7027, дело 116 от 16.11.2007г., но обектът предмет на производството е различен, касае се за: Жилищна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3, разположена в ПИ с идентификатор: 00357.5354.1045 със застроена площ от 33кв.м., т.е. масивна жилищна сграда с различна от посочената в нотариалния акт площ и характеристики и административният акт е издаден и на второто правно основание на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Процесуалният представител на И. Г. Б. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, счита, че искателите не са заинтересовани страни, тъй като не са собственици на имота, предмет на заповедта за премахване на незаконно строителство. Искането е процесуално допустимо, подадено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска Разгледано по същество е неоснователно. С искането за отмяна искателите са представили доказателства нотариален акт 117, том 6, peг. 20477, дело 1007/01.11.2021г. на В. Б. - нотариус peг. 302 на НК с район на действие PC София, вписан в Службата по вписванията София с вх.рег. 80518 от 01.11.2021г., на основание на който Д. Е. Г. е собственик на ПИ с идентификатор 00357.5354.1045 и съседна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.2, върху която Е. Д. Г. и Б. В. Г. притежават право на ползване, решение 7081 от 24.11.2022. по адм.дело 5505 по описа за 2021г. на Административен съд - София -град,, влязло в законна сила на 13.04.2023г., с което е отхвърлена жалба на И. Б. срещу заличаването му като носител на вещно право върху имот с идентификатор 00357.5354.1045 в данните на Кадастралния регистър на недвижимите имоти извършено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, скица 15-831583-11.09.2020г., че И. Б. е вписан като собственик на съседния имот ПИ с идентификатор 00357.5354.1047 на основание нотариален акт 142, дело 60425 от 16.11.2007г.на СВ София, в който нотариален акт като съсед на имота предмет на дарението от север е посочен Е. Д. Н.. В заповед РА-30-876/04.11.2021 г. на Главния архитект на Столична община, с която е наредено на И. Г. Б. да премахне незаконен строеж : "Жилищна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3, находящ се в ПИ с идентификатор 00357.5354.1045, УПИ XXV-343, кв. 144, гр. Нови Искър, [квартал], [улица] е прието, че обектът е нанесен в плана на с. Гниляне от 1966 г., следователно незаконното строителство е преди тази дата, прекъснато е електрозахранването и водоснабдяването на строежа. Прието е в заповедта, че обектът на производството е собственост на И. Г. Б., съгласно нотариален акт 142, дело 60425 от 16.11.2007г. на Службата по вписванията - гр. София. Независимо, че е записано, че актът по чл. 225а, ал.2 ЗУТ е връчен на лицето реализирало незаконния строеж, заповедта за премахване на незаконно строителство е издадена срещу И. Г. Б. като собственик на незаконната сграда. Прието е, че сградата противоречи на чл. 21, ал.2 ЗУТ, тъй като е разположена на около 1, 50 м от другата жилищна сграда в имота с идентикационен номер 00357.5354.1045.2 , под нормираното в чл.33 от закона допустимо разстояние. Съгласно действуващия ПУП в имота не е допустимо изграждане на две сгради. Прието е, че предвид местоположението и характеристиките на строежа, спрямо него са неприложими хипотезите, уреждащи института за търпимост, а именно: § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Посочено е, че с писмо изх. 20-28322-28.04.2021г. на Агенцията по Геодезия, Картография и Кадастър, е извършено служебно изменение на данни в КРНИ по отношение на имот с идентификатор 00357.5354.1045, състоящо се в заличаване на лицето: И. Г. Б.. Прието е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ без одобрени инвестиционни проекти и валидно издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.3 и чл.21, ал.2 и чл.33 от ЗУТ. Съдът е приел, че строежът е извършен без строителни книжа, поради което се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установен е и периодът на неговото извършване, а именно преди 1966 г., което обуславя необходимостта от изследване на търпимост в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Прието е, че съгласно заключението на вещото лице процесната сграда е допустима съгласно действалите през 1965 г. и през 1984 г. градоустройствени планове, а като разположена на калкан с друга сграда в съседния УПИ VIII, отговоря на нормативните изисквания за местоположение, действали към момента на изграждането й. Видно от приложената към експертното заключение извадка от плана от 1965 г. е, че другата сграда, находяща в поземления имот, която е с идентификатор 00357.5354.1045.2, не е била предвидена, поради което е прието за неоснователно възражението за неспазено отстояние между същата и процесната и неотносимо към преценката за търпимост на предметната сграда несъответствието между описанието й по документа за собственост като паянтова постройка и действителното й състояние като жилищна сграда. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно. Искателите не са записани като собственици на сградата обект на премахване със заповедта за премахване на незаконно строителство и заповедта за премахване на незаконно строителство е издадена срещу И. Г. Б. като собственик на сградата и няма действие спрямо други лица. Прието е в заповедта, че обектът на производството е собственост на И. Г. Б., съгласно нотариален акт 142, дело 60425 от 16.11.2007г. на Службата по вписванията - гр. София. В констативния протокол РНИ19-ДР00-566/24.01.2020 г. е `записано, че сградата е регистрирана на името на И. Г. Б.. В административното производство по премахване на незаконно строителство не е допустимо да се разрешава спор за собственост относно обекта на незаконното строителство, а се имат предвид вписванията в регистрите. Независимо, че е било заличено вписването на И. Г. Б. като съсобственик на дворното място в имота, искателите не са записани като собственици на процесната сграда. Искателите свързват твърдяното правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 245 АПК с разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Тези основания са неотносими в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение по искане на трето лице, което не е било страна по делото., с оглед на което се представят като нови доказателства - нотариален акт 117, том 6, peг. 20477, дело 1007/01.11.2021г. на В. Б. - нотариус peг. 302 на НК с район на действие PC София, вписан в Службата по вписванията София с вх.рег. 80518 от 01.11.2021г.,, решение 7081 от 24.11.2022. по адм.дело 5505 по описа за 2021г. на Административен съд - София -град,, влязло в законна сила на 13.04.2023г., В този смисъл неотносими са доводите на искателите, че ако на съда беше известно, че И. Б. е собственик на имот с идентификатор 00357.5354.1047, че е декларирал жилище с площ 24 кв.м. с идентификатор 00357.5354.1047.1, че липсва заустване на отпадни води от сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3, предмет на заповед РА-30-876/04.11.2021 г., издадена от Главния архитект на Столична община /СО/ и няма договор между Софийска вода и И. Б. за водоснабдяване и отвеждане на отходни води от сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3, както и че е застрашена от самосрутване, то изводите му за конституиране на страни в съдебното производство и търпимостта на строеж - жилищна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3 ще бъдат различни, още повече че касаят друго основание за премахване на строеж. Във връзка с основанието по чл. 246, ал.1 АПК от представените доказателства се установява, че Д. Е. Г. е собственик на ПИ с идентификатор 00357.5354.1045 и съседна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.2, върху която Е. Д. Г. и Б. В. Г. притежават право на ползване и че И. Г. Б. е отписан от регистрите като съсобственик на на вещно право върху имот с идентификатор 00357.5354.1045 . Тъй като в заповедта за премахване на незаконно строителство е прието, че И. Г. Б. е собственик на незаконната сграда по нотариален акт и заповедта за премахване на незаконно строителство е издадена срещу И. Г. Б. като собственик на сградата, това е несъвместимо с твърдяните права върху сградата на съсобственика на дворното място, а в административното производство по премахване на незаконен строеж не могат да се решават спорове за собственост. Искателите не са регистрирани като собственици на сградата, обект на заповедта за премахване, съгласно констативния протокол сградата е регистрирана като собственост на И. Г. Б.. Доводите, че собственикът на дворното място не е длъжен да търпи незаконно построена сграда в имота, без разрешение за строеж, може да се разглеждат в друго съдебно производство. Искателите не са адресати на заповедта за премахване на незаконно строителство, поради което не са имали самостоятелни права да бъдат конституирани като заинтересовани лица в съдебното производство по обжалване на заповедта. С оглед на това не са налице основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав Втора колегия