Решение № 55 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7325/2022 г.

Решение № 55 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7325/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. А. против Решение № 18/27.05.2022 г., постановено по административно дело № 698/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. С оспореното решение е отхвърлена жалбата й срещу Писмо изх. № 94М-8349-2#2/11.10.2021 г. на Заместник – кмета на Община Русе, с което е оставено без уважение искане на М. А. да се учреди право на преминаване през нейн имот в полза на трети лица и се определи право на обезщетение за това право. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесния административен акт. Иска се и отмяна на писмо от 10.08.2021 г. на Заместник – кмета на Община Русе, както и присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Ответната страна Заместник – кмета на Община Русе, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесното административно производство е започнало по заявление, подадено от М. А. с вх. № 94М-8349-2/14.09.2021 г., с което е поискала за бъде издадена заповед за учредяване на право на преминаване през съсобствения й имот в полза на лицата Е. П. и М. П., както и да се определи обезщетение за това право, което тези лица следва да й заплащат. Компетентният административен орган е отказал да уважи това искане, мотивирайки се с обстоятелството, че посочените лица притежават право на реално ползване и преминаване през имота на собствено основание, поради което не са налице предпоставките по чл. 192 ЗУТ. Въз основа на правилно установените по спора факти, административният съд е възприел законосъобразни правни изводи, мотивирали го да отхвърли подадената жалба. С издаването на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ се регламентира правото на преминаване през чужд имот, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Право да поискат издаването на такава заповед са лицата, в чиято полза се учредява правото на преминаване, но не и собственика на имота, върху който се учредява сервитута. В този смисъл, недопустимо е в полза на Е. П. и М. П., да бъде принудително учредено право на преминаване през имот, без те да са поискали и реално да се нуждаят от това право. С оглед на изложеното, правилно е прието от съда, че не е налице основание за издаване на заповед по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ по заявлението на М. А., тъй като не могат да се предявяват чужди права без надлежна делегация. Съдебното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Останалите искания, отправени до настоящия съд са недопустими за разглеждане, тъй като е налице произнасяне от първостепенния съд по същите с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,