Решение № 1645 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2014 г.

Решение № 1645 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Росица Стоянова Велинова против решение № 3153/12.05.2014 г. по адм. дело № 2999/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че приемането на съдебно-медицинската експертиза в първоинстанционното производство е станало в нарушение на процесуалните правила. Сочи че, освидетелстването е реализирано без да са извършени задълбочени медицински изследвания. Намира, че определената й оценка на ТНР не съответства на обективните данни, като посочва, че не е обсъждано заболяването й - Вегетодистонен синдром. Позовава се на допуснати нарушения по чл. 3, чл. 6, чл. 13 и чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Претендира отмяна на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Георгиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваното съдебно решение е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила по чл. 199 от ГПК. Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза е представена в съда на 20.01.2014 г. и е изслушана и приета без възражения от страните в съдебното заседание, проведено на 23.04.2014 г. Съдебно-медицинската експертиза на д-р Витанова, ендокринолог, е представена на 15.04.2014 г. и е изслушана и приета на 23.04.2014 г., т. е. при спазване на едноседмичния срок по чл. 199 от ГПК. Съдебното решение се подкрепя от заключенията на двете неоспорени от страните експертизи и приетата по делото съдебномедицинска документация. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и възраженията на страните и е достигнал до обоснован извод за правилност на оспореното експертно решение на НЕЛК и липса на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на Росица Стоянова Велинова, чрез служебно назначения й повереник адв. Петко Петков за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3153/12.05.2014 г. по адм. дело № 2999/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Росица Стоянова Велинова срещу експертно решение № 0088 от зас. № 022/9.02.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Позовал се е на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е потвърдила изводите на НЕЛК досежно наличните заболявания и функционалния дефицит при определяне процента трайно намалена работоспособност. Решението е правилно. По делото е установено, че с ЕР № 0088 от зас. № 022/9.02.2012 г. Националната експертна лекарска комисия е потвърдила ЕР на ТЕЛК № 3994 от зас. № 188/9.11.2011 г. по всички поводи и дадената оценка на работоспособността. Диагностицирано като водещо на жалбоподателката е заболяването автоимунен тиреоидит, а като общи заболяванията тиреоидит на Хашимото еутироидно състояние, невроза на НУ, вегетодистонен синдром с хипохондрични елементи и психогенни иктуси, раздразнимо дебело черво. Органите на медицинската експертиза, отчитайки функционалния дефицит са установили липса на основания за определяне на % трайно намалена работоспособност, предвид степента и тежестта на констатираните нарушения на здравето. Пред първоинстанционния съд е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, материализирана в две заключения от лекар ендокринолог и лекар психиатър и психолог, които сочат, че оценките на НЕЛК по повод обективното състояние и психичната проблематика на освидетелстваното лице са верни и съответстват на здравословното и психичното състояние към момента на оценката му. Експертите посочват, че наличната между кориците на делото медицинска документация обосновава личностово разстройство с асоциално поведение и характерови девиации с лека на моменти към средна степен на изразеност, без чести декомпенсации, при липсваща социална дезадаптация, които не налагат определяне на процент трайно намалена работоспособност. Оценката за автоимунното заболяване, щитовидната патология и анемичния синдром отчита референтните стойности, за които не се следва процент трайно намалена работоспособност. В първоинстанционното съдебно производство процесуалният представител на жалбоподателката е направил възражение за отлагане на делото поради незапознаване на доверителката му със заключението на специалиста - ендокринолог, макар същото да е било изготвено на 14.04.2014 г. и представено по делото на 15.04.2014 г. - 9 дни преди датата на съдебното заседание, провело се на 23.04.2014 г. С касационната жалба се навеждат доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и във връзка с второто заключение от комплексната съдебно - медицинска експертиза изготвено на 18.01.2014 г. и представено в съда на 20.01.2014 г., като несвоевременно получено. Съгласно чл. 199 ГПК вр. с чл. 144 АПК вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. За съда не е съществувало задължение да изпрати заключението на ВЛ на страните, тъй като те са имали своите процесуални представители, чрез които са могли да се запознаят с него и се подготвят за приемането му в съдебното заседание. По време на обсъждане на експертизата страните не са възразили срещу изводите на вещите лица и съдът законосъобразно е ценил същата като компетентно изготвена, кредитирайки я с доверие при преценка неоснователността на оспорването. Видно от заключението на д-р Витанова - специалист -ендокринолог, е че е обсъждано заболяването на жалбоподателката вегетодистонен синдром. Осъществяването на медицинския преглед се реализира от лекарите-специалисти и оценката на жалбоподателката досежно неговата задълбоченост и пълнота не може да бъде възприета при липсата на фактическа конкретика в подкрепа на тези оценки. Позоваването на разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не кореспондира с предмета на спора и фактите по делото. Липсват данни жалбоподателката да е била подложена на изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Гарантирано й е правото на справедлив процес, като отчитайки социалния и статус и изтърпяваното към настоящия момент наказание с определение № 12995/18.10.2012 г. по адм. дело № 11971/2012 г. Върховният административен съд допусна ползване на правна помощ под формата на процесуално представителство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение