Решение № 818 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2015 г.

Решение № 818 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на "В." ЕООД и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Велико Търново срещу решение № 162 от 20.04.2015 г., постановено по адм. дело № 32/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. "В." ЕООД, чрез адв. Костадинов като процесуален представител, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 151401661/18.09.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 487/22.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" относно определените лихви в размер на 24 645,31 лв. за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2011 г. Излага съображения за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и относимите материалноправни норми, както и поради необоснованост. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на разноските за тази инстанция. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП" - Велико Търново изразява становище за нейната неоснователност. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново е подадена срещу съдебното решение в частта, в която е отменен ревизионния акт относно определените на "В." ЕООД задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне в размер на 121 027,43 лв. и лихви в размер на 30 481,92 лв. Касаторът счита съдебния акт в тази част за неправилен поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до нарушение и на материалния закон. Претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли изцяло. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - "В." ЕООД поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид наведените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваните части. Разгледани по същество, са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Велико Търново е РА № 151401661/18.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 487/22.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" относно определени на "В." ЕООД задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2011 г. за внасяне в размер на 121 027.43 лв. и лихви в размер на 55 127.23 лв., в това число за невнесени в срок авансови вноски в размер на 24 645.31 лв. От правна страна съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма, при спазване на регламентираната процедура и в нарушение на материалния закон в частта на определения по ЗКПО корпоративен данък за 2011 г. в размер на 121 027.43 лв. и лихви в размер на 30 481,92 лв. В останалата част е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя извода на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. По делото е установено, че ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1401012/28.04.2014 г., изменена със ЗВР № 1401661/4.07.2014 г. Видно от двете заповеди ревизията е възложена на Младен Петров Векилов - гл. инспектор по приходите като ръководител на ревизията и Мирослава Росенова Христова - инспектор по приходите. Заповедите за възлагане на ревизията са издадени от М. А. Д. като възложител на ревизията - началник сектор "Ревизии", съгласно заповед № 820/26.11.2012 г. на териториалния директор на НАП - Велико Търново. Ревизионният доклад е издаден на 13.08.2014 г. от определените със заповедите за възлагане на ревизията органи по приходите. Съгласно заповед № 532/25.08.2014 г. на ТД на НАП - В. Търново Б. И. Б. е назначен на длъжност "началник сектор". Със заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - В. Търново и на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 3 и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК в органите по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии, е определен и Боян Иванов Бончев. Със заповед № 514/18.08.2014 г. на териториалния директор и на основание чл. 11, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗНАП е изменена заповед № 453/15.07.2014 г., като на мястото на М. П. В. е определена И. Р. П. да изпълнява функциите на ръководител екип - ръководител на ревизията съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК до 15.07.2015 г. С решение № Р-15-1401012-098-02/4.09.2014 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка директорът на ТД на НАП - В. Търново на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззел разглеждането и решаването на ревизията на "В." ЕООД от М. А. Д. и е възложил правомощията по възлагане на Б. И. Б. С решение № Р-15-1401012-098-02/4.09.2014 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/ преписка последният е иззел разглеждането и решаването на преписката на "В." ЕООД от М. П. В. и е възложил правомощията на И. Р. П. РА е издаден от Б. И. Б. на длъжност началник сектор "Ревизии" във връзка с решение № Р-15-1401012-098-01/28.08.2014 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка и И. Р. П. на длъжност старши инспектор по приходите във връзка с решение № Р-15-1401012-098-02/4.09.2014 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка. Настоящият съдебен състав приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., ревизионният акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията. Според чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. В ал. 2 на разпоредбата е посочено кои са лицата, които имат право да възлагат извършването на ревизия: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая след изготвяне на ревизионния доклад е налице изземване на компетентност както по отношение на лицето, възложило ревизията, така и по отношение на ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагането й, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК. Съгласно тази разпоредба определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. В случая изземването на правомощията на възложителя на ревизията и на ръководителя на ревизията след приключването й на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е направено без посочване на фактическо основание за това. Анализът на нормата налага извод, че възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг е предвидена само при конкретни хипотези, изчерпателно посочени в нея - на отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, за разлика от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ДПК (отм.), която не е въвеждала изрични изисквания за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка от по - горестоящия данъчен орган и възлагане правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен данъчен орган. В случая решения № Р-15-1401012-098-01/28.08.2014 г. и № Р-15-1401012-098-02/4.09.2014 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка не съдържат фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна както на органа, възложил ревизията, така и на ръководителя на ревизията по конкретната преписка, компетентни да издадат ревизионния акт съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Действително горестоящият орган може да изземе решаването на конкретна преписка във всеки момент от ревизионното производство. Това обаче е допустимо само в предвидените от закона случаи. Липсата на мотиви за изземването на правомощия от определените за това органи по приходите води до незаконосъобразната подмяна на лицата, които следва да издадат ревизионния акт. В случая настъпването на някоя от предвидените в чл. 7, ал. 3 ДОПК предпоставки не може да се изведе и от представените по делото доказателства. Няма данни за отвод или самоотвод, както и за трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Няма данни, че М. А. Д. и М. П. В. са престанали да имат качеството на органи по приходите. Изключването им от лицата, които имат съответно правомощия по възлагане на ревизия и изпълняват функциите на ръководител на ревизия за определен период от време, със заповеди на директора на ТД на НАП - Велико Търново, не обосновава извод за наличие на третата хипотеза. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК има за цел осигуряване на обективност, безпристрастност и законосъобразност при издаване на ревизионните актове. След като не са изложени мотиви за изземване решаването на конкретната преписка от първоначално определените лица и не са установени основанията, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органите по приходите, подписали ревизионния акт в качеството на възложител на ревизионното производство и ръководител на ревизията въз основа решенията за изземване на правомощия, не са компетентни. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като е приел, че РА е валиден и не е прогласил неговата нищожност на това основание, а го е отменил по отношение задължението за корпоративен данък за 2011 г., ведно със съответните лихви за забава и е отхвърлил оспорването като неоснователно в частта на определените лихви за невнесени в срок авансови вноски, Административен съд - Велико Търново е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожен РА № 151401661/18.09.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 487/22.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП". При този изход на спора на "В." ЕООД се дължат направените за производството разноски в общ размер на 8 675 лева, съставляващи заплатени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение