Решение № 143 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 300/2010 г.

Решение № 143 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 300/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. - М. Х., срещу въззивно решение № 218 от 16.11.2009 г. по гр. дело № 294/2009 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 272 от 02.07.2009 г. по гр. дело № 149/2009 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение е разрешено по реда на чл. 72 (отм.) на детето П. С. Д., род. на 31.03.2005 г., да пътува в чужбина с майка си, без да живее постоянно в чужбина, което разрешение замества съгласието на касатора - баща на детето. Въззивният съд е приел, че по този начин се осигурява правото на детето на свободно придвижване. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е в интерес на детето да пътува неограничено в чужбина. Необосновано е дадено общо съгласие за пътуване в чужбина. Не е изследван въпросът кога и коя или кои държави конкретно ще посещава малолетното дете с майка си. При дадената неограничена възможност на детето да пътува в чужбина се засяга правото му като баща да поддържа лични контакти със сина си. С определение № 782 от 06.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 218 от 16.11.2009 г. по гр. дело № 294/2009 г. на Габровския окръжен съд. Обжалването е допуснато по въпросите за възможността да се разрешава неограничено пътуване в чужбина на малолетно дете с единия родител. Ответницата по касационната жалба С. Л. П., [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. /решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., III г. о. и решение № 32 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о./. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено да пътува в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като такова разрешение не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави (напр. до държавите - членки на Б., на Европейския съюз или на О. и др. под.) или неограничен брой пътувания, но също до определени държави. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото не се спори, че родителските права на по отношение на детето П. С. Д., род. на 31.03.2005 г., са възложени за упражняване от майката, а за бащата има определен режим на лични контакти. Постоянното местоживеене на детето е в [населено място]. Съобразно приетото по-горе по обуславящия изхода на спора въпрос относно възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено да пътува в чужбина без съгласието на единия родител, то изводите на въззивния съд за наличие на такава възможност, са неправилни. Ищцата е твърдяла, че има желание да отиде в Испания, при нейни близки, през лятото на почивка. При тези данни, следва да се приеме, че е уместно разрешаване пътуването на детето в държавите - членки на Европейския съюз, без промяна на местоживеенето му и по време, което е съобразено с режима на личните отношения на детето с бащата и не би възпрепятствало по никакъв начин възможност за общуване между него и детето. Това налага касиране на въззивното решение в частта, с която е разрешено неограничено извършване на пътувания в чужбина на малолетното дете без съгласието на баща му и произнасяне по съществото на спора, като трябва да бъде дадено разрешение за пътувания само в държавите - членки на Европейския съюз и по време, което е съобразено с режима на личните отношения на детето с бащата. Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.