Решение № 9314 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2010 г.

Решение № 9314 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Соня Григорова - пълномощник на Надежда Недялкова Димитрова от гр. Шумен, против решение № 53/16.06.2010 г., и по касационна жалба от същата срещу решение № 79/19.08.2010 г., за допълване на решение № 53/16.06.2010 г., на Административен съд - Търговище, по адм. дело № 7 по описа му за 2010 г., в частта му, с която съдът е оставил без уважение молбата за допълване на съдебното решение № 53/16.06.2010 г. досежно обект с идентификатор № 57649.503.2091.8 - метална барака. В този част решението се счита неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, иска се отмяната му и отмяна на заповед № 18-78/26.10.2009 г. на ИД на АГКК и в тази част, като на административния орган бъдат дадени указания за заличаване на бараката като обект на КК. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответните страни: Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Кмета на община - Попово, Петя Недялкова Владева, Драган Николов Драганов и Гана Кръстева Денева, ЕТ "Криси - КСЦ - Кристина Цанева" - гр. Попово и ЕТ "Цанков - 73 - Галин Цанков" - гр. Попово, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу допълнителното решение - жалбоподателката следва да предприеме необходимите действия за премахване, след като бараката се намира върху нейния имот. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Административното производство е било образувано по жалба на Надежда Димитрова от 22.12.2009 г., срещу заповед № РД-18-78/26.10.2009 г. на ИД на АГКК, за одобряване КК и КР за землището на гр. Попово, обл. Търговище, като с уточняваща молба от 18.05.2010 г. е поискала отмяната й в частта за имоти с идентификатори: 57649.503.2091, 57649.503.2090 и сгради с идентификатори: 57649.503.2090.1, 57649.503.2090.2, 57649.503.2089.1 и 57649.503.2091.8 - метална барака - 9 кв. м. С първоначалното решение № 53 от 16.06.2010 г., съдът е уважил искането за отмяна на атакуваната пред него заповед на ИД на АГКК, като е отменил същата в частта й за имоти с идентификатори: 57649.503.2091, 57649.503.2090.1, 57649.503.2090.2, 57649.503.2089.1 и делото е върнато като преписка на административния орган, с указания по прилагането на закона. С решение № 79/19.08.2010 г. е допълнено решение № 53 от 16.06.2010 г., като е отменена заповедта и в частта й досежно имот с идентификатор 57649.503.2090, а искането за отмяна на КК досежно отразената метална барака е било оставено без уважение. Подадената на 14.07.2010 г. касационна жалба е неоснователна - тя е насочена срещу първоначалното решение и е депозирана преди постановяването на допълнителния съдебен акт № 79/19.08.2010 г., с което е отстранен пропускът за произнасяне по целия заявен предмет на жалбата и уточняващата молба от 18.05.2010 г., като с това искането на жалбоподателя е било уважено, така както е било поискано в първоинстанционната жалба. Втората, подадена в срок и от надлежна страна касационна жалба, насочена срещу допълнителното решение, в частта му, с което е оставено без уважение искането за отмяна на заповедта в частта й досежно отразената под № 57649.503.2091.8 - метална барака, е процесуално допустима и по същество - основателна. Решението в оспорената му част е постановено в нарушение на материалния закон, с оглед което е наложителна отмяната му. Изричната разпоредба на § 182 ПЗР на ЗИД на ЗУТ предвижда, че "строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър". Законовият текст не поставя съмнения, затова и мотивите в решението, че обектът съществува към момента на изработването на КК и КР и че същата може да бъде премахната, са в противоречие с посочената норма и са необосновани. Това е логично, с оглед временния характер на тези обекти и въведения разрешителен режим за поставянето им, а и същите не представляват "поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда" - чл. 23 ЗКИР, за да са налице условията за отразяването им в КК. Дали въпросната метална барака ще бъде премахната или не, е отделен въпрос, за който е предвиден друг ред и правомощия на друг орган, но който въпрос е ирелевантен за настоящото производство. С оглед казаното, допълнителното решение следва да бъде отменено в оспорената му част, като на касационната жалбоподателка следва да се присъдят направените съдебни разноски пред ВАС, в размер на 125 лв., поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,