Решение № 5586 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 605/2016 г.

Решение № 5586 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 605/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - В., против решение № 2455 от 19.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2615/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11-3215/10.08.2015 г. на директора на ДСП - В., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата - декларация на Г. П. У. с вх. № СЗ-Д-ВН-05-1-11-3215/15.07.2015 г. и ДСП - В. е осъдена да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 410 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и да бъдат намалени присъдените от първоинстанционния съд адвокатски разноски. Ответникът по касационната жалба - Г. П. У., не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административен съд - В. е отменил заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11-3215/10.08.2015 г. на директора на ДСП - В., с която на Г. П. У. е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); преписката е върната на директора на ДСП - В. за ново произнасяне по молба - декларация с вх. № СЗ-Д-ВН-05-1-11-3215/15.07.2015 г., подадена от Г. П. У. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД, предвижда, като условие за получаване на паричната помощ майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В тази връзка съдът е изложил, че приложимата в случая редакция на чл. 8в от ЗСПД е тази, приета с ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г. Според решаващия състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган. Изложено е, че заповедта по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД не е конститутивен административен акт, тъй като няма правопораждащ ефект, а има установителен (декларативен) характер, поради което преценката на директора на ДСП - В. е трябвало да бъде съобразена с действащите към момента на осъществяване на правопораждащите факти материални разпоредби. Разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е приложима само за фактите възникнали след влизането й в сила (ДВ, бр. 57, в сила от 28.07.2015 г.). Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е следвало да бъде уважено и да й бъде отпусната исканата социална помощ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Г. П. У. е родила дете - К. Г. С. на 21.05.2015 г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2015/2016 г. в Технически университет - В.; на 15.07.2015 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № СЗ-Д-ВН-05-1-11-3215 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД, относима към момента на подаване на молбата-декларация (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД, ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.) - чрез подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (ДВ, бр. 24 от 2010 г.) е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.) правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Г. П. У. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 21.05.2015 г. и е упражнено преди да е изтекъл погасителният срок по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД в относимата редакция - 15.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на молбата-декларация от Узунова хипотезата, при която това право отрича осигуряването и получаването на обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване от майката, не е нормативно предвиден, и не следва да ограничава правата на заявителката. В случая административният орган е трябвало да прецени наличието на правопораждащите за Гергана Узунова факти, към момента на подаване на молбата - декларация, които няма спор по делото, че са били налице. Предвид това в случая, за да откаже отпускането на паричната помощ на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, молбата-декларация следва да бъде подадена след 28.07.2015 г., когато като изискване за получаване на помощта на майка - студентка, учеща в редовна форма на обучение е да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Към 15.07.2015 г. ЗСПД не предвижда тази отрицателна за правото на социално подпомагане по чл. 8в от ЗСПД предпоставка, поради което неправилно административният орган е отказал на посочените правни и фактически основания исканата социална помощ. Както правилно е посочил съдът, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, която е приета с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Посочената разпоредба няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, какъвто е настоящия случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна се явява касационната жалба и досежно определените разноски по делото от първата инстанция в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - 400 лева и държавна такса - 10 лева. Основателността на жалбата, с която е бил сезиран съдът, го е мотивирала да присъди направените по делото разноски. Освен това, в случая не се касае за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК (приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК), на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, предвид фактическата и правна сложност на делото, така че няма допълнително основание за присъждане на разноските в по-нисък размер. Процесуалният представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство се е явил в две съдебни заседания - на 9.09.2015 г. (отложено поради нередовно призоваване на ответника) и на 1.10.2015 г., като е изразил становище по доказателствата и е пледирал аргументирано в полза на доверителката си, представил е писмена защита и с оглед липсата на съдебна практика по съдебния спор възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно завишено, както правилно е преценил Административен съд - Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,