Решение № 14731 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2017 г.

Решение № 14731 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г., чрез адв. Л. Д. от САК, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6184/01.11.2017 г. по адм. дело № 6353/2017 г. на Административен съд - С. град (АССГ). Релевирани са доводи за недопустимост на съдебното решение, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Намира, че от адм. съд не е отчетено, че е налице хипотеза, когато е налице висящ спор, решението по който има обуславящо значение за правилното решаване на по- късно образуваното дело. Моли да се отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационният жалбоподател В. Г. в съдебно заседание, чрез адв. Л. Д. от САК моли за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново, с което се отмени обжалваната заповед за изземване. Изразява алтернативно искане, в случай, че се прецени, че е допуснато съществено нарушение на правилата от първата инстанция, да й се върне делото за ново разглеждане. Претендира и разноски по делото. Ответникът Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" в писмен отговор, подаден чрез юрк. Василев моли да се потвърди оспореното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Ответникът Министър на отбраната, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Янакиева оспорва касационната жалба, като я намира за неоснователна, а съдебното решение счита за правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е постановен в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване, съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Адм. съд е сезиран с искова молба на В. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с искане да бъде признато за установено, че същият не дължи изпълнение на Заповед № 3 С-98/02.07.2008 г. на Министъра на отбраната, поради настъпила погасителна давност за изпълнението й. С обжалваното решение на Административен съд - С. град е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на В. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи изпълнение на Заповед № 3 С-98/02.07.2008 г. на министъра на отбраната, като неоснователна. Освен това е ОСЪДЕН В. Г., да заплати на Изпълнителна агенция "военни клубове и военно- почивно дело" сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати на Министерство на отбраната сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат съдът е приел, че от писмените доказателства безспорно се установява, че Заповед № 3 С-98/02.07.2008 г., издадена от Министъра на отбраната, е влязла в сила на 04.04.2017 г. - датата на постановяване на необжалваемото съдебно решение на касационната инстанция при съдебното оспорване на заповедта, до която дата е било и спряно предварителното изпълнение на заповедта по силата на влязло в сила на 17.09.2009 г. Определение № 8535/25.06.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8312/2009 г. и от тази дата е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК. Счел е, че предвид на това, към датата на предявяване на исковата претенция по чл. 292 от АПК давността е прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД и е започнал да тече нов давностен петгодишен срок. Взел е и предвид още, че и преди образуване на адм. дело № 8312/2009 г. по описа на ВАС по оспорването на процесната заповед 5-годишен давност срок не е изтекъл, доколкото с Постановление № 3187/18.08.2008 г. и Постановление № 4790/15.04.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" този давностен срок е бил прекъсван и е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. Предвид гореизложеното е намерил, че искът се явява неоснователен и като такъв е бил отхвърлен. Решението е неправилно. Обосновано съдът е установил, че в резултат на оспорване с Решение № 579/14.01.2010 г., по адм. дело № 8312/2009 г. тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на В. Г. против Заповед № 3 С-98/02.07.2008 г. на Министъра на отбраната. С Решение № 4111/04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2473/2010 г., петчленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 579/14.01.2010 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 8312/2009 г. Това решение е окончателно и следователно на датата на постановяването му – 04.04.2017 г., е влязла в сила и Заповед № 3 С-98/02.07.2008 г. на министъра на отбраната. В съответствие с доказателствата съдът е установил, че след влизането в сила на заповедта изпълнителното производството е продължило с Постановление № 6180/11.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", с което се постановява да се изземе от В. Г. недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищен фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], [жилищен адрес], представляващ апартамент № 6, определен е срок за доброволно изпълнение и е насрочено принудително изземване по административен ред на 13.06.2017 г. Съобразно доказателствата съдът е установил, че с Молба от 23.05.1991 г. до началника на ГЖЧ ищецът е поискал да закупи процесния имот, в който той, съпругата му и детето са настанени под наем. Със Заповед № 429/01.06.1992 г. на началника на ГЖЧ – С. е заповядано процесният апартамент да се продаде на ищеца и съпругата му за сумата от 10270 лева и 1% режийни разноски. По делото е представен и Договор от 03.06.1992 г. за продажба на процесното жилище по реда на Наредбата за държавните имоти, който не е подписан от страните. Адм. съд макар и правилно установил фактите и издирил приложимия материален закон в случая са налице факти, които определят различен резултат, а именно основателност на предявения иск по чл. 292 от АПК. Налице са факти настъпили след издаване на изпълнителното основание, предмет на настоящото производство, които са с основополагащо значение за крайния изход на правния спор между страните. С Решение № 10390 от 3.08.2018 г. по административно дело № 12513/2017 г. на ВАС Трето отделение Министърът на отбраната е осъден в тримесечен срок да довърши продажбата на процесното жилище. Пред настоящата инстанция е представен Договор № ВИ-42-8/17.04.2019 г. за продажба на държавен недвижим имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната по силата, на който В. Г. и неговата съпруга Л. Г. са собственици на процесния имот. Наличието на този договор, който удостоверява трансформацията на собствеността, е нов факт, който влияе, изключва изпълнението при положение, че към настоящият момент касационните жалбоподатели са собственици на имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение. Предвид изложеното, поради установения невъзможен предмет на изпълнение, искът на касатора по чл. 292 от АПК е основателен и следва да бъде уважен. Като го е отхвърлил съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което иска по чл. 292 от АПК бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответника, че Заповед № 3 С-98/02.07.2008 г. на Министъра на отбраната не подлежи на изпълнение. При този изход на спора на касатора се дължат разноски за двете инстанции, като предвид основателното възражение за прекомерност на ответника, следва да се присъдят такива в общ размер на 1020 лева, от които по 20 лв. държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение