Решение № 1256 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2018 г.

Решение № 1256 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5444/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" -Габрово (ОД на ДФЗ-Габрово), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Ц. Цонева, против решение № 24 от 7.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12/2018 г. от Административен съд -Габрово. С него съдът е отменил заповедта на касатора в настоящото производство, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, подадено от В. К. от [населено място]. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване се твърди, че приходите от земеделската дейност, получени от заявителя за подпомагане, са преди регистрацията му като земеделски производител и преди регистрацията на животновъдния му обект, поради което правилно не са признати за такива от административния орган. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила заповедта на директора на ОД на ДФЗ - Габрово. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на евентуално поисканото договорено и платено адвокатско възнаграждение. Ответната страна па касация - В. К., чрез адвокат Г. Ненов оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, като излага подробни възражения против твърденията на касатора. По изложените съображения моли съда, да остави в сила обжалваното решение и прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция, по представения списък на разноските. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че доходите от селскостопанска дейност, придобити преди регистрацията на животновъдния обект не следва да се признават за такива. Според него обжалваната заповед на директора на ОД на ДФЗ-Габрово е правилна и законосъобразна, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че В. К. от [населено място] е обжалвал заповед № 03-070-РД/64 от 20.11.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Габрово. С нея директорът е отказал да финансира заявлението му за подпомагане с индивидуален номер на проекта: 07/06/3/0.0.0473 от 21.07.2016 г. Административният съд-Габрово е приел жалбата за допустима, а по същество – за неоснователна, поради което я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение е осъдил ОД на ДФЗ-Габрово да заплати на В. К. направените разноски. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, на когото изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал права със заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. Установил е фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане от В. К. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за малки земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., в периода на прием на заявленията, с правно основание в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки земеделски стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 10". За подпомагане по тази мярка, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 кандидатите трябва да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Това изискване се доказва, чрез представянето на документите, разписани в чл. 5, ал. 12. В изпълнение на обективните критерии по чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 В. К. е представил справка-декларация за дела на приходите от земеделска дейност – продажба на пчелен мед за 2015 г. – продадени 304 кг пчелен мед за средна цена от 8, 50 лв. или общ приход от земеделска продукция 2584 лв.; приход от трудов договор – 5 137, 80 лв.; за временна неработоспособност – 48, 09 лв. или общ размер на приходи/доходи - 7 769, 89 лв., като процентът на приходите/доходите от земеделска дейност представляват ЗЗ, 26% от общия му доход. Тези приходи е декларирал и пред ТД на НАП-Велико Търново в годишната си данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015 г. В. К. е представил и регистрационна карта за регистрация като земеделски производител по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители с дата 18.12.2015 г., удостоверение за регистрация на животновъден обект № 178 от 18.12.2015 г., предназначен за отглеждането на пчелни семейства с капацитет от 100 бр. пчелни семейства, намиращ се в землището на с. Черновръх, с описание на поземления имот, който отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, според чл. 137 ЗВМД, както и договор за наем на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията – гр. Трявна. В. К. допълнително е представил и доказателства за реализацията на пчелния мед и документи доказващи отглеждането на пчелните семейства, в това число и декларация, че след смъртта на баща му е продължил да отглежда оставените му в наследство 30 бр. пчелни семейства и служебна бележка от кметския наместник на с. Черновръх за уверение на декларираните данни относно пчелните семейства и разположението на кошерите. При това фактическо установяване, директорът на ОД на ДФЗ-Габрово е постановил отказ от финансово подпомагане на заявлението. Мотивирал се е с получен отговор № 10-316 от 17.05.2017 г. от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, в който са дадени указания, че приходите от земеделска дейност, относно добива на пчелен мед не следва да се признават, защото са добити преди регистрацията на животновъдния обект по реда на чл. 137 ЗВМД. Тези мотиви за отказ на административния орган са възприети от съда като незаконосъобразни, противоречащи на материалния закон - Наредба № 10 и неговата цел. Съдът е приел, че обективните изисквания поставени в чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 са били изпълнени от В. К., а позоваването в мотивите на отговора на заместник-министъра е неоснователно. В Наредба № 10, в частта й на чл. 5, ал. 12 не са поставени ограничителни изисквания относно датата на регистрацията на животновъдния обект, включително и за регистрацията на земеделския производител по Наредба № 3 от 1999 г. Съдът е посочил освен това, че тълкуването, направено с отговора на заместник-министъра на отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2 и чл. 50 ЗНА. По изложените подробни съображения е отменил обжалваната заповед при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10 е посочено, че условието по ал. 2, т. 2 се доказва с представянето на: "... за приходи, сформирани от продажба на земеделски продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност или документ, че животновъдният обект е вписан в списъка в Интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване". В конкретния случай В. К. е представил удостоверение за регистрация на животновъдния обект № 178 от 18.12.2015 г., предназначен за отглеждането на пчелни семейства с капацитет от 100 бр. пчелни семейства, намиращ се в землището на с. Черновръх. Вярно е обстоятелството, че регистрацията е през месец декември на 2015 г. – предходната, преди подаване на заявлението за подпомагане, но никъде в посочената разпоредба не е поставено изискване за датата на регистрацията на животновъдния обект. Освен това, по делото В. К. е представил и други писмени доказателства относно съществуващите пчелни кошери от неговия баща, оставени му в наследство, служебна бележка от кметския наместник на с. Черновръх, включително и доказателства за продажбата на пчелния мед и придобития доход от него, който е и декларирал в годишната му данъчна декларация, под страх от наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. Тези доказателства не са оспорени и опровергани по съответния ред, поради което следва единствения правен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, до който е достигнал и административният съд. В касационната жалба са направени твърдения, че ДФЗ като се е съобразил с отговора на заместник-министъра на земеделието, храните и горите е действал при условията на обвързана компетентност. Това твърдение е неоснователно, защото указанията, дадени в писмото имат вътрешноведомствен характер и не възпрепятстват възможността на субективна преценка на директора на ОД на ДФЗ-Габрово. Разпоредбите на Наредба № 10 в относимите им части са ясни и могат да бъдат съобразени с доказателствата, представени от земеделския производител. Освен това в касационната жалба са изложени твърдения, които са различни от изложеното в мотивите на административния орган, каквито изобщо не са били предмет на осъждане и преценка от първоинстанционният съд, поради което не следва да се обсъждат и в касационната жалба. В касационната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на съдебното решение, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не са мотивирани и обосновани, поради което не следва и да се обсъждат. В тази връзка следва да се посочи, че между страните не е имало спор относно фактите, а само за приложението на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. На ответната страна по касация се дължат разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК, които са своевременно поискани и доказани. Направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се уважава, с оглед на минималният размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Касаторът ще следва да заплати на ответната страна по касация разноски в размер на 650 лв. Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение