Решение № 9799 от 3.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Н. Добрева чрез адв. Д. Драгиева срещу Решение 1175 от 24.02.2022г. по адм.д. 146/2022г. по описа на АССГ, с което е оставена без уважение жалбата срещу мълчалив отказ на КПКОНПИ, ТД-Пловдив да предостави достъп до преписи от актовете, с които е приключила проверка пред комисията. Жалбоподателката твърди, че мълчаливият отказ е в противоречие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото - върнато във вид на преписка на административния орган за произнасяне с изричен акт, съответно предоставяне на исканите документи. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът, Председателят на КПКОНПИ, представляван от юрисконсулт, в писмения си отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли решението на съда да бъде потвърдено. Представляващият прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218 ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София град по адм.д. 146/2022 г. е мълчалив отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да се произнесе по молба на Добрева с вх. ТД 08-4408/26.11.2021г. до Териториална дирекция на КПКОНПИ Пловдив, с която като пълномощник на засегнато лице е поискала препис от акта, с който е приключила проверката по сигнал, изпратен на 19.07.2019г. до ТД на КПКОНПИ Пловдив на основание чл.25 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), от прокурор от Специализираната прокуратура по пр. пр. 326/2017г., както и поискан документ, от който е видно, че има сключена спогодба срещу извършителя или внесен иск срещу него в съда. В молбата си в качеството на адвокат, жалбоподателката посочила, че представлява една от жените, пострадали от престъплението по посочената преписка и документите са необходими за производството по конкретно гражданско дело 64718/2019г. по описа на Софийски районен съд, за обезщетение на вредите настъпили от това престъплението. В отговор на молбата, административният орган указал подаване на заявление на основание чл.24 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд обосновал правните си изводи на липса на възможност молбата на адв. Добрева до КПКОНПИ да бъде разгледана като искане за достъп до обществена информация, тъй като не обективира предмет и цел съобразно установеното в чл.2, ал.1 ЗДОИ. С молбата се цели снабдяване с документи, които да послужат по съдебно производство, в което представлява страна, т. е., изцяло личен такъв. Според съда не е налице обществена информация, която да бъде предоставена на заявителя. В правните си изводи, първоинстанционният съд отхвърлил и възможността направеното искане да бъде разглеждано като такова за административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б. в от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията, тъй като според съда, за снабдяването с исканите документи съществувал редът по ГПК. Съдът приел, че липсва установен законен интерес, който да обоснове извод за законово основание за предоставянето на документите, поискани от адв. Добрева.Според съда, обстоятелството, че лицето е адвокат не изпълнявало хипотезата на правната норма на чл.31, ал.1 от Закона за адвокатурата. Законът гарантирал предимство при достъпа до дела, книжа и сведения в посочените учреждения, но за предоставяне на достъп следвало да се докаже законен интерес, който липсвал. Оспореното решение е незаконосъобразно постановено, при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.31, ал.1 от Закона за адвокатурата и събраниет по делото доказателствен материал. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗАдв., адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е вписана като адвокат в Адвокатска колегия - София и в това качество е носител на правата по чл.31, ал.1 ЗАдв., да а получава копия от книжа и сведения от съответните институции, при легитимиране с адвокатска карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Именно като се е позовала на разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗАдв., в качеството й на адвокат, Добрева е поискала достъп до документите, съдържащи се в цитираната преписка в КПКОНПИ, посочвайки, че са й необходими за предоставяне по друго конкретно посочено съдебно производство. Действително, като страна в граждански процес, нейната упълномощителка разполага с процесуалното право по чл.192 от ГПК, както е посочил първоинстанционния съд, но то не изключва реализиране на правата по чл.31,ал.1 от ЗАдв. и на нейния адвокат. По молба на Добрева с вх. ТД 08-4408/26.11.2021г. до Териториална дирекция на КПКОНПИ Пловдив, липсва произнасяне на директорът на КПКОНПИ да предостави исканите документи, описани в тази молба. Даването на указания за подаване на заявление по реда на ЗДОИ, не представлява такова действие. Според настоящата съдебна инстанция, по своята правна същност е налице липса на волеизявление на административния орган, с което се отрича правото на заявителката да получи копия от книжа. Мотивите изложени впоследствие и едва с отговора на касационната жалба основани на правилата за обработване на лични данни, регламентирани в Закона за защита на личните данни, са без правно значение в настоящия процес. Поради това, противно на приетото от съда, налице е мълчалив отказ на административния орган, който носи белезите на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 4 АПК и с него се засягат права и законни интереси на адресата. Мълчаливият отказ по своята същност е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от съда с указания към административния орган за съобразяване със законовата разпоредба на чл.31,ал.1 от ЗАдв., при условията визирани и с разпоредбите на Закона за личните данни. За жалбоподателката е налице правен интерес от получаване на обективираните в молба вх. ТД 08-4408/26.11.2021г. до Териториална дирекция на КПКОНПИ Пловдив документи, който тя обстоятелствено е обосновала в доказателствата приложени по делото, а именно пълномощно за процесуално представителство и призовка за насрочено гр.д. 64718/2019г. по описа на СРС. Приемайки липса на доказан правен интерес, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебния си акт. В допълнение следва да се посочи, че правото на достъп на адвоката до делата и преписките е проявление на правото на защита на едно лице или организация преди започване на съдебно производство срещу него, което основно право се гарантира от Конституцията на Република България. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - в нарушение на материалния закон и при необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва да се отмени първоинстанционното решение и делото се върне като преписка на Председателя на КПКОНПИ за съобразяване със законовата разпоредба на чл.31,ал.1 от ЗАдв., при условията визирани и с разпоредбите на Закона за личните данни, както и указанията на съда в мотивите на настоящото решение за основателност на искането за предоставяне на документи по молба вх. ТД 08-4408/26.11.2021г. до Териториална дирекция на КПКОНПИ Пловдив. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от касатора следва да бъде уважена в доказан размер от 70лева, представляваща заплатена държавна такса за касационно обжалване и 500 лв.за адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл.38, ал.1,т.3 от ЗАдв. И чл.8,ал.3 от Наредба 1/2004г., видно от договор за правна защита и съдействие. Воден от гореизложеното и на осн.чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение