Решение № 14261 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2011 г.

Решение № 14261 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 1632 от 6.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1730 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Хоссам Елдин Елсаид Мохамед Хамада на изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производството по чл. 257 от АПК, Административен съд - София град е осъдил административния орган - председател на Държавната агенция за бежанците в 14 дневен срок от влизането на решението в сила, да предприеме действия по регистриране на подадена молба за предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. В мотивите към решението съдът е приел, че чужденецът е подал молба за закрила на 12.11.2010 г., след което на 18.01.2011 г. е уведомен да се яви на 1.02.1011 г. за определяне на срок за регистрация. Междувременно на 20.01.2011 г. е задържан при рутинна проверка като лице без документи за самоличност и от 21.01.2011 г. е настанен в Дом за временно настаняване на чужденци. На 1.02.2011 г. адв. Иларева, в качеството на пълномощник, подава молба до председателя на ДАБ с искане за извършване на регистрацията, поради невъзможността същият да се яви лично по обективни причини. Направено е било и искане за предоставяне на допълнителен срок за и подновяване на датата на уведомлението за явяване за определяне на срок за регистрация. Въз основа на фактите, установени по делото, съдът е направи извод, че отказът да се извърши регистрация от страна на компетентния административен орган, като фактическо действие, е в противоречие на задължението, което същият имот по силата на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Според съда, началото на административното производство по предоставяне на закрила започва не от момента на регистрацията на молбата за закрила, а от нейното подаване. Така постановеното решение е правилно, същото е съобразено с приложимите правила на административното производство, развиващо се пред държавната агенция за бежанците. Законът за убежището и бежанците не съдържа процесуални правила, различни и в отклонение от тези в АПК, относно началото на административното производство. Правилото на чл. 25 от АПК, за това, че за дата на започване на производството следва да се счита датата на постъпване на искането за издаване на индивидуален административен акт в компетентния административен орган, съответства на нормата на чл. 58 от ЗУБ, посочваща от кой момент започва производството пред административния орган - председател на ДАБ. Регистрацията, като част административното производство, не е начало на същото, а е фактическо действие, което законът вменява като задължение на административния орган. Следователно изводите на административния съд, че административният орган е не изпълнил по отношение на кандидата за закрила свое задължение, произтичащо от нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, са правилни, същите съответстват на нормите на приложимия материален закон. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното съдът