Решение № 25 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2001/2013 г.

Решение № 25 от 26.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2001/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 552/2012 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е подадена касационна жалба от подсъдимия Я. Я. В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания се поддържа лично и от защитник. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, е на становище жалбата като неоснователна да се остави без уважение, тъй като въззивното решение е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира жалбата изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 12.06.2013 г., постановено по внохд. № 552/2012 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е изменена присъда по нохд. № 725/2009 г. на Районен съд гр. Сандански, като е отменена същата в частта й, в която подсъдимия Я. е оправдан за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, извършено на 5.07.2008 г., на 12.07.2008 г. и на 5.10.2008 г. в [населено място] и вместо това подсъдимият е признат за виновен, при условията на продължавано престъпление, противозаконно на два пъти да е повредил чужда недвижима вещ и противозаконно да е унищожил чужда движима вещ и да е причинил вреда на Р. В. в размер на 213,70 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С решението е прекратено производството по граждански иск за имуществени вреди, в размер на 406,14 лв. в полза на пострадалата В., като недопустим. В останалата й част, с която подсъдимия е оправдан да е извършил престъпление по чл. 323, ал. 5 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и за това, че на 4.10.2008 г. и на 18.11.2008 г. в [населено място] е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под. Я.: Съществените процесуални нарушения според защитата са в това, че не е извършен обективен, пълен и съответстващ на писмените и гласни доказателства анализ, защото е "пренебрегнал /съда/ показанията на св. С. Х., изолирал е тези на св. В. Я., омаловажил е противоречивите показания на св. В. и св. В. приел е показанията на св. Н. само в частта, която подкрепя показанията на св. В. ..."невярно е приел, че подсъдимия не дава обяснения за разрушаване на стените и гардероба ... изводите по фактите се отдалечават от обективната истина.Неправилно е прието, че е повредена чужда недвижима вещ ..., и че има съсобственост на вертикалната преградна стена между източната и западната страна на неделима жилищна сграда". Мястото и размера на събаряне на тухлите съответстват на врати, които са били на тези места преди това.От деянието не са настъпили вреди за св. В., която не купила тухли и хоросан.За първи път въззивния съд сочел обективни факти, които изграждали прекия умисъл, което нарушило правото на защита на подсъдимия, защото тези факти не фигурирали в обвинителния акт и той не се е защитавал по тях. Доводите са неоснователни и това е така, защото: По фактите въззивният съд е приел, че подсъдимият Я. е собственик на втори жилищен етаж и Х идеална част от западната двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ-IV в кв. 97 в [населено място]. Пострадалата Р. В. е собственик на Х идеална част от имота, ведно с мазе, първи и втори жилищен етаж и таван, от източната половина от къща близнак. Собственик на втория етаж на западната част от къщата е сина на подсъдимия В. Я. На 31.03.2008 г. [община], издала на Р. В. разрешение за строеж, в сила от 15.04.2008 г., за реконструкция на покрив и промяна на предназначението на таван - в жилище, в нейната част от сградата, в което изрично е предвидено - "разделителната стена между реконструирания таван над жилището в източната част на сградата и тавана над жилището в западната част се запазва така, както е на долните етажи - с чупка". На 5.07.2008 г. В. наела работници и започнала разрешената й реконструкция, с премахване на керемидите от покривната конструкция. Същия ден подсъдимият разбил разделителната стена на първия жилищен етаж, между двете части на сградата, като направил отвор с размер един метър на ширина и два на височина. Стаята, в която "влязъл" се ползвала от св. Н. и св. Т. - шивачки, които по време на разбиването не били вътре. Синът и съпругата на подсъдимия отишли при св. Н. и я извикали, за да премести вещите, които се намирали във вграден гардероб в нишата на стаята. На място свидетелката видяла, че гардеробът е демонтиран /изваден от нишата/ и там е направен отвор в стената. Тримата - подсъдимият, съпругата и сина му, помогнали на Н., да изнесе вещите си от стаята. По-късно на място дошли съпругът на В. и тя самата, извикали полиция, след като не успели да се разберат с подсъдимия и близките му. Съставен бил протокол за предупреждение по ЗМВР, бил извършен и оглед на местопроизшествие, в който е описано състоянието на разбитата стена. На 12.07.2008 г. вграденият гардероб бил разглобен и изнесен на улицата - разнебитен, а на мястото на разбитата стена били поставени незазидани тухли. На 4.10.2008 г. синът на подсъдимия по същия начин разбил разделителната стена в мазето. На 5.10.2008 г. подсъдимият с помощта на две момчета разбил същата стена и на втория жилищен етаж и така "влязъл в стаята" на св. Б. - наемател. По издаденото разрешително за строеж св. В. наела работници, между които и св. О., които изградили стена на таванския етаж и изолирали тавана. Подсъдимият бутнал и тази стена, като не е установено кога това е станало, св. В. твърди, че е станало на 18.11.2008 г., а св. О. не си спомня датата. На 17/18.10.2008 г. под. Я., синът му и св. Г. Х. разделили и двора, като опънали мрежа. Горепосочените обстоятелства от значение, въззивният съд е приел за установени след анализ на събраните по делото доказателства, като изцяло е кредитирал показанията на св. Н., св. Б., св. О. и св. Т., частично показанията на св. Р. В. и съпруга й, не е кредитирал показанията на св. В. Я. - син на подсъдимия. В подкрепа на тези изводи, по фактите правилно са ценени и писменните доказателства по делото, както и заключенията по експертизите, назначени от първоинстанционния съд. Липсват претендираните от защитата надценявания, подценявания или игнорирани доказателства и доказателствени средства. При правилно установени факти и законът е приложен правилно, с някои забележки, които няма как да бъдат поправени, предвид липсата на протест или жалба от частния обвинител. На първо място незаконосъобразен е изводът, че правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 323 НК, тъй като, "за да е налице такова престъпление, следва по категоричен начин да се установи наличен ли е бил спор между страните по повод на някакво право - било действително, било предполагаемо, на фона на който спор подсъдимият да е осъществил това си право, не по установения законов ред ... този спор следва да бъде отнесен за решаване пред съд или друг компетентен да го реши орган ... самоуправството се извършва винаги в условията на висящ такъв спор". Тук очевидно съдът не е съобразил, че "всяко субективно право може действително да съществува /и тогава е необходимо то да бъде осъществено по установения от закона ред/, или само да е претендирано от дееца/в този случай изобщо не може да става дума за някакво законосъобразно осъществяване на субективно право/" - Р. № 10/1997 г. по н. д. № 482/96 г. I Н. О. на ВС. В случая спорът е за ползване на съсобствена сграда, с нарушаване на трайно отграничение на двете части на сградата - вертикална стена и навлизане в жилищни помещения, собствени и ползвани от св. В. и отдадени под наем на св. Н. и Б., или очевидно под. Я. няма такова право, още по-малко може да бъде "осъществено по установения от закона ред" или да бъде "сезиран компетентен орган с решаване на този спор". Незаконосъобразен е и изводът, за деянието по чл. 216 НК, според обвинението извършено от подсъдимия на 18.11.2008 г. Въззивният съд е приел от една страна, че "доказателствата за това деяние ... са противоречиви до степен на съмнение в авторството на деянието" и от друга, че "на показанията на св.О. - че подсъдимият е съборил тази стена, следва да се даде вяра напълно", но не е установена датата /а месецът?/, или от една страна въззивният съд приема, че е извършено деяние на неустановена дата от подсъдимия, но го оправдава, поради неустановяване на датата. Незаконосъобразен е изводът, за "недопустимост на гражданския иск, тъй като Р. В. предявила по реда на чл. 109 от ЗС иск срещу подсъдимия Я. Я., по който той е осъден да възстанови състоянието на сградата от преди нарушението, извършено в източната двуетажна масивна жилищна сграда . Така въпросът за обезщетяване на вредите е решен по граждански път" и предявяването на граждански иск в наказателното производство, когато такъв е предявен вече по реда на ГПК е процесуално недопустимо. Това би било вярно, ако искът, предявен от гражданския ищец беше за обезвреда, а не както е в случая по чл. 109 ЗС. Иска предмет на разглеждане по гражданското дело е с основание чл. 109 ЗС или т. н. негаторен иск, с който собственикът на недвижим имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост, той не решава спор за служене с обща вещ, а цели защита на съсобственика срещу нарушаване на правото му от друг съсобственик и не е иск за обезвреда, така че няма как да се приеме, че са заведени две дела /гражданско и граждански иск в наказателния процес/, по които се претендират едни и същи имуществени вреди. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение, правилно и законосъобразно, с направените уточнения, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховния касационен съд на РБ първо наказателно отделение,