Решение № 3521 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2019 г.

Решение № 3521 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Тодорова, [населено място], [адрес], чрез адв. Шанкова, против решение № 757 от 12.04.2019 г. постановено по адм. дело № 3556/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отменено решение, обективирано в протокол от 27.11.2018 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което е приета оценка на лицензиран оценител и е определено еднократно обезщетение за 78 кв. м., относно право на преминаване до ПИ 35576.60.90, местност "Старите лози", землище с. Калиманци, в размер на 792 лв. и делото е върнато, като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено. Ответните страни – С. Гроздев и К. Гроздев, чрез адв. Антонова в писмен отговор оспорват касационната жалба, като неоснователна. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски от С. Гроздев. Ответникът – община Суворово, чрез адв. Димитрова в писмен отговор, счита касационната жалба на Н. Тодорова за основателна. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Гроздев и К. Гроздев против решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 294/1.08.2018 г. на Кмета на община Суворово за извършване на оценка и определяне на размера на еднократно обезщетение за 78 кв. м. от ПИ № 70175.60.90 в местност "Старите лозя" в землището на с. Калиманци във връзка с учредяване на право на преминаване за достъп до ПИ 70175.60.91. За да постанови решението си съдът е приел, че в случая от съществено значение е фактът, че инициатора на производството – Тодорова изрично в молба от 29.03.2018 г. е заявила, че до ПИ 91 е налице достъп с ширина 1, 5 м. При анализ на разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ, съдът е посочил, че те уреждат два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки. Направил извод, че в случая административния акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, като не е изследвано налице ли са предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, както и налице ли е достъп до имота на Тодорова за да е необходимо учредяване на сервитути, съответно изготвяне на оценка на това право на преминаване. Административният акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е направил проверка на законосъобразността на оспореното решение на комисия по чл. 210 ЗУТ на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и доводите на страните и е извел правилни и законосъобразни изводи, към които да се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ предвижда кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците не е постигнато и друго техническо решение е икономически нецелесъобразно. Следователно за установяване на право на преминаване през чужд имот е необходимо да няма друг подходящ начин за достъп до имота на заявителя. В случая, както правилно е установил първоинстанционния съд, оспореният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изследвано налице ли са предпоставките за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот, съответно налице ли е достъп до имота на Тодорова или не, за да е необходимо учредяване на сервитут, респективно за изготвяне на оценка на това право на преминаване. Съдът е направил правилно разграничение между разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ, уреждащи два различни сервитута, които са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път (чл. 190 от ЗУТ) е за достъп до определен имот с транспортни средства, от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот (чл. 192 от ЗУТ), който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на ползвателя му по отношение на имота, за достъп до който се учредява. С оглед на това са различните изисквания на ЗУТ при процедиране на заповед по чл. 190 и по чл. 192. Различни са и изискванията на закона към административният акт, който комисията по чл. 210 от ЗУТ постановява, тъй като при процедиране на акт по чл. 190 - заповед за прокарване на временен път се определя и одобрява обезщетение за период от време по пазарни цени, като може да бъде определено и обезщетение за подобренията, които се унищожават при прокарването на временния път, което се заплаща преди заемане на имота. Обезщетението по чл. 190 от ЗУТ е с временен характер – със срок до откриване на улица по регулация. Не се изисква внасянето на сумата за обезщетяване да предхожда издаването на заповедта за прокарване на временния път, с изключение на обезщетението за нанесените от прокарването вреди. Съгласно чл. 192, ал. 6 от ЗУТ комисията определя не обезщетение, а цена на правото на преминаване по пазарни цени и тя трябва да се заплати еднократно преди издаване на заповед за учредяване на правото на преминаване съгласно чл. 192, ал. 6 от ЗУТ. Този сервитут няма срок и е с вещноправни последици за служещия и за обслужвания имот и съгласно чл. 192, ал. 7 от ЗУТ се вписва в имотния регистър по партидата на имотите, които касае. На следващо място, правилно е установено, че не са налице доказателства К. Гроздев, в качеството му на собственик на ПИ 90 да е уведомен за започване на административното производство и да му е дадена възможност да се запознае със събраните в хода на производството доказателства и да изрази становище, като това обстоятелство предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 4 във вр. с чл. 26 АПК, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна ан акта. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и при липсата на сочените касационни основания следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника С. Гроздев за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,