Решение № 11832 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2010 г.

Решение № 11832 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Бамгбозе Айоддежи Олууагбенга - гражданин на Нигерия, против решение № 584 от 14.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Изложени са доводи, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и провери обжалваното административно решение, приема, че подадената в срок жалба е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ, установени в проведените интервюта и от събраните писмени доказателства в административната преписка. Установено е от изявленията на жалбоподателя в проведените интервюта, че същият е напуснал Нигерия легално през 2002 г. и пристигнал в България на 24.02.2002 г. с входна студентска виза, като първоначално е уредил престоя си по Закона за чужденците. Подал е молба за предоставяне на статут на закрила с вх. № 578 от 07.07.2009 г., като изрично е посочил, че търсената закрила е свързана единствено с това да си осигури легално пребиваване в България, докато уреди получаването на нов нигерийски паспорт. Същият няма бежанска история. Заявява, че в родината си не се е занимавал с политическа дейност и не е бил обект на репресии. При така установените фактически обстоятелства, признати от самия жалбоподател, законосъобразно са му отказани статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. Основанието на молителя за търсената закрила не е основателно опасение от преследване по причина на раса, религия, етническа принадлежност или политически убеждения. В изявленията му няма факти, сочещи, че спрямо него е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. Той не сочи факти, че за него има реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. По изложените съображения Върховният административен съд - тричленен състав на III отделение,