Решение № 10084 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от М. С. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адв. Б. Славеева, срещу Решение 3923 от 17.04.2025 г., постановено по адм. д. 650/2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба срещу Решение 2051 от 28.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и на основание чл. 75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. С. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение 2051 от 28.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 във връзка с чл.8 и на основание чл. 75, ал.1, т.4 във връзка с чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови оспореното решение, АС Хасково е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че оспореното решение съответства и на материалния закон. Административният съд е установил, че спрямо жалбоподателя не е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не можело да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, в държавата му по произход. С оглед на това съдът е приел, че административният орган правилно е приложил закона в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на касатора. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не е доказана реална опасност от тежки посегателства спрямо М. С. М., съгласно хипотезите на чл.9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ. От молителя не са били направени изявления, от които да е наведена като причина за напускане на родната му страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Първоинстанционният съд е посочил приложимата нормативна уредба по ЗЧРБ и Директива 2011/95/ЕО, приемайки, че е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие. Изхождайки от бежанската история на М. С. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки от 03.02.2025 г. и от 08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на тези данни, е приел, че ситуацията в Сирия се е подобрила значително след постановяване на решението на председателя на ДАБ и макар да не е напълно безпроблемна, не може да се счита, че по отношение на оспорващия са налице условия за предоставяне хуманитарен статут. С тези изводи съдът приема, че е налице хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, като не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Решението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол от 26.11.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия в началото на месец август 2024 г. и влязъл нелегално в Турция. Не е останал там, като е минал почти транзит. На 01.09.2024 г. влязъл в България по незаконоустановения ред. Твърди, че е роден в [населено място], обл. Дамаск и до отпътуването си живял само там. Посочил, че е напуснал Сирия заради войната и казармата. Разказва за случай от 2013г., когато при ракетен удар в селото им била убита братовчедка му. Семейството му било в селото им, а едната му сестра в Ливан. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не участвал във въоръжена групировка, не било оказвано насилие върху него и семейството му, нито били заплашвани. Твърди, че ако се завърнел в Сирия щели да го взема в казармата, а можело и в затвора да го пратят. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства М. С. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От предоставените в преписката бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и представената за актуалната обществено-политическа обстановка за Сирия от 08.04.2025 г. не се установяват доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. /отм./ и идентичната разпоредба на чл.15 от Директива 2011/95/ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с посочената в т.39 от решението пълзяща скала, при която колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Следва да се отчете и фактът, че самия жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или роднините му, голяма част от които продължават да са в Сирия. Посоченият от него случай от 2013 г. не обосновава реална опасност от тежки посегателства към настоящият момент, който да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила за лицето. Личната бежанска история на жалбоподателя към този момент се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, като по отношение на него не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,