Решение № 5868 от 5.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Фул Гардън ЕООД, с [ЕИК], чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Толев, срещу Решение 1239 от 28.06.2022 г., постановено по адм. д. 2674 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001620008169-091-001 от 14.07.2021 г., издаден от З. Велиева, на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. Кашева, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с Решение 496 от 17.09.2021 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (Д ОДОП) - Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 108724,69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 22331,29 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1499,19 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 157,84 лв. Наред с това, Фул Гардън ЕООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3857,13 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като се изразява общо несъгласие с направените от първоинстанционния съд изводи, които потвърждават констатациите на органите по приходите. Излагат се идентични съображения на изложените в първоинстанционната жалба, предявена срещу РА, насочени срещу приетото от органите по приходите, провели ревизионното производство и издали РА по отношение възприетото основание за провеждане на ревизията по особения ред и начина на определяне на данъчната основа на неотчетените приходи. Релевират се доводи за незаконосъобразност на издадения в резултат на ревизията РА. Конкретни упреци към процесуалната дейност и изводите на първоинстанционния съд не се правят. Единствено се прави твърдение, че разликите на които се позовава съставът на АС Пловдив, за да се произнесе, се дължат на допусната техническа негодност в ЕСФП и в средствата за измерване, като несъответствието в проточеното гориво и измереното такова се дължи на това. За доказване на така направеното твърдение се прави заявка за представяне на доказателство веднага след извършване на съответните проби и изпитания от БИМ. Такова не се представя. Твърди се също така, че не са взети предвид (без уточняване от кого) обясненията относно местосъхранението на налични към 31.12.2019 г. стоки. По така изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА с присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адв. К. Толев, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. В писмено становище се излагат съображенията, сочени в касационната жалба и се прави позоваване на някои от констатациите на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за първоинстанционното производство и за касационното производство. Ответникът оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Позовава се на констатациите на вещото лице, изготвило ССЕ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 9958,52 лв. и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил РА Р-16001620008169-091-001 от 14.07.2021 г., издаден от З. Велиева, на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. Кашева, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 496 от 17.09.2021 г., издадено от директора на Д ОДОП - Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 108724,69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 22331,29 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1499,19 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 157,84 лв. Съдът съобразил, че Фул Гардън ЕООД се занимава с търговия на горива, масла и др., като упражнява дейността в обект - бензиностанция Вип ойл в [населено място], бензиностанция и автомивка в [населено място] (от януари до септември 2019 г.). Взел предвид, че при извършени преди ревизията оперативни проверки, както и в хода на ревизията е установено, че Фул Гардън ЕООД е закупувало горива, които при последващата им продажба не са отчитани през ЕСФП. Данъчната основа била определена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Ревизираното лице било уведомено с нарочни уведомления, че са налице обстоятелства по посочената разпоредба за извършване на ревизия при особени случаи, поради което основата за облагане с данък добавена стойност по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периодите 01.01.2019 г. - 30.11.2020 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2019 г.-31.12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът приел за установено, че в присъствието на представител на БИМ е извършен оглед на компонентите на ЕСФП. Установено било, че при отваряне на капаците на електронните глави на газ - колонката тип ADAST 8991.642 се установява дублиращ електронен блок, който работи към момента на проверката. Този блок не бил свързан с ЕСФП, но позволявал работа на колонката, без да се отчитат продажбите на гориво на ЕСФП - колонката работела в автономен режим. Установено било още, че бензинколонка 2 тип TATSUNO ВМР-20ЗЗ също имала дублиращ (огледален) електронен блок, който работил към момента на проверката, но същият не бил свързан с ЕСФП и позволявал работа на колонката без да се отчитат продажбите на горивото чрез ЕСФП, която също работела в автономен режим. Съдът взел предвид, че органите по приходите предприели действия съвместно с представители на РО - БИМ Пловдив, Агенция Митници, ИП РУ - Труд при ОД на МВР Пловдив. При проверката в обекта на ревизираното лице били извършени проточвания от колонките за течни горива при включен допълнителен модул към главата на бензинколонките, който дублира основната електронна глава, включена в състава на ЕСФП. Проточени били по 20 л. бензин и дизел от всеки пистолет на бензинколонките, като след проточванията ЕСФП не генерирала фискални бонове, но нивомерната измервателна система (НИС) отразявала коректно промяната на нивото на горивата. Бил извършен основен оглед на откритите дублиращи модули, за което е съставен нарочен протокол. В него се констатира платка, представляваща паралелно работещ блок, несвързан с ЕСФП, но свързан с електронния преобразувател (пулскодер), водещо до нерегистриране на продажбите на гориво през ЕСФП. Действащата електронна глава (основна), с която е одобрена ЕСФП, била свързана с ЦРУ, но не получавала данни от разходомера и пулскодера за проточените количества горива от трите пистолета - двата пистолета, монтирани на колонката за течни горива и един от газколонката. Била направената съпоставка между извадения последен Z отчет от 20.10.2020 г. и текущите показания на броячи и нивомери, подробно описани в РД и в РА. Ревизиращите органи приели, че в проверявания обект се извършват продажби на горива без функциониращо фискално устройство, тъй като използваната ЕСФП не отговаря на изискванията за одобрен тип, поради наличието на дублиращи модули към електронната глава на бензинколонките - платка, представляваща паралелно работещ блок, несвързан с ЕСФП, но свързан с електронния преобразувател (пулскодер), водещо до нерегистриране на продажбите на гориво през ЕСФП, което препятства законосъобразното й функциониране. Приели, че описаното нарушение води до неотразяване на приходи. Бил извършен анализ на всички продажби, отчетени през ЕСФП на обектите, собственост на ревизираното лице и същите са съпоставени с отчетените продажби по подадените СД по ЗДДС и Дневник за продажби. Извършена била и съпоставка на счетоводните данни по сметка 304, данните по НИС и данните по ЕСФП, като били установени изписани повече горива. Постъпилата информация в отчетните регистри на НАП от ЕСФП е систематизирана, като са установени количеството, вида и цената на продаденото гориво за всеки ден, съгласно справка за продаденото количество гориво и обороти за обект с ЕСФП на Фул Гардън ЕООД, [населено място]. Извършен бил и анализ на всички закупени през периода горива бензин, дизел и газ LPG, като било установено, че по счетоводни данни всички доставки на закупените горива са придружени с необходимите съпътстващи документи - акцизен документ, от който се вижда УКН на всяко едно закупено и доставено гориво, товарителница и фактура за доставка на гориво. Извършена била съпоставка на продажбите, отчетени през ЕСФП и счетоводната информация, представена от ревизираното лице, при което било установено, че всеки месец е налице разлика между изписаните количества по счетоводни данни, спрямо действително продадените и отчетени през ЕСФП, основно през месеците от юни до ноември 2020 г. Органите по приходите направили извод, че на практика РЛ е в невъзможност да съхранява декларираните наличности в подадените от него ГФО за 2018 г. и 2019 г., тъй като същите многократно надхвърлят капацитета или вместимостта на резервоарите за съхраняване на гориво, с които разполага Фул Гардън ЕООД. Предвид получен отговор от Инса ойл ЕООД било прието, че са недоказани твърденията на ревизираното лице за съхранение на количества горива в такива размери, каквито са посочени в подадените ГФО и счетоводни регистри. С оглед установяване на реално продадените горива през ревизирания период, каква част от тях са отчетени през ЕСФП и каква част не са, респективно не са начислени дължимите данъци, били изследвани показанията на броячите на бензинколонките на обекта в [населено място]. От органите по приходите била извършена съпоставка на информацията по данни за отчетени продажби през ЕСФП за всеки месец и всеки вид гориво спрямо информацията за продаденото гориво по вид за същия месец. Били съставени таблици, от които се установило, че всеки месец преминалото количество през електронните броячи на пистолетите е в повече от реално отчетеното количество през ЕСФП. Прието било, че се касае за манипулиране на ЕСФП по начин, по който същата не отчита реално преминалите количества горива през броячите на пистолетите, като в резултат не се отчитат приходи и се укриват данъци. Съдът съобразил, че в резултат на така извършения анализ и съпоставка на придобитите по документи количества горива, документираните продажби през ЕСФП и установените наличности към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г., било установено, че Фул Гардън ЕООД има наличности на горива в размери, които не би могло технически да съхранява в притежаваните от него съдове за съхраняване на горива. Констатирано било също така, че количеството отчетено през електроните броячи на пистолетите е в повече от реално отчетеното количество през ЕСФП, откъдето се получава и голямата стокова наличност по счетоводни данни на горива. Предвид това бил направен извод, че в обекта е осъществявана продажба на горива без същата да се отчита през ЕСФП и в резултат количествата горива нарастват до размери, които реално не могат да бъдат съхранявани в наличните за това резервоари. През електронните броячи на пистолетите преминало значително количество гориво - бензин, дизел и газ ПБ, което не е отчетено през ЕСФП в размерите, в които е отчетено съгласно електронните броячи на пистолетите на колонките. След направен в хода на ревизията анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК и на доказателствата от проверките, документи и справки, били установени укрити приходи за 2019 г. в размер на 508671,80 лв., а за 2020 г. (до м. 11) - в размер на 34951,67 лв., изчислени като установените разлики неотчетени горива в литри са умножени по единични продажни цени, без ДДС, по месеци. Относно съответстващите разходи установените разлики неотчетени горива в литри са умножени по единични покупни цени, без ДДС, по месеци по данни от счетоводната отчетност на ревизираното лице, като са определени в размер на 493670,69 лв. Данъчният финансов резултат за 2019 г. бил определен като разлика между установените от ревизията общо приходи 2725709,91 лв. и установените от ревизията общо разходи 2646568,80 лв. По този начин е формирана данъчната основа 79141,11 лв. за ревизираните периоди, а корпоративният данък е 7914,11 лв., като ревизираното лице било декларирало 6414,92 лв., при което дължимият корпоративен данък е определен в размер на 149,009 лв., ведно с прилежащите лихви. Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, ревизиращият екип е определил данъчна основата за облагане с ДДС. Доколкото в хода на ревизията били установени неотчетени приходи общо в размер на 543623,47 лв. от продажба на гориво: газ, дизел, бензин, установените разлики неотчетени горива в литри са умножени по единични покупни цени, без ДДС, по месеци, като е прието, че получените суми представляват размера на неотчетените от ревизираното лице приходи за всеки от данъчните периоди. Последното се явява доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и същата е облагаема съгласно чл. 12 ЗДДС. За определената по чл. 122, ал. 2 ДОПК основа - 543623,47 лв., на основание чл. 67, ал. 1 ЗДДС, органите по приходите приложили ставка 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1 ЗДДС и установили, че на основание чл. 86 ал. 2 ЗДДС търговецът дължи ДДС в размер на 108724,69 лв., ведно с прилежащите лихви. В хода на съдебното производство било прието като неоспорено заключение на ССЕ, което съдът кредитирал. Вещото лице установило различия между оперативните данни за количествата на горивата по НИС, електронните броячи на пистолетите и количествата на горивата по счетоводните данни и дало заключение, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно през процесните периоди. Според вещото лице по счетоводни данни количествата закупени горива от ревизираното лице съвпадат с количествата продадени горива, като уточнило, че установените разлики при ревизията не са в счетоводството, а между счетоводството и ЕСФП и НИС. В заключението подробно били посочени наличните стоково-материални запаси към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., като е направен анализ на вместимостта на резервоарите, с които разполага ревизираното лице. Според вещото лице за бензина и за 2-те години могат да се съхраняват количествата към 31.12; газта ПБ може да се съхранява към 31.12.2019 г., но към 31.12.2018 г. количеството по счетоводни данни надвишава вместимостта на резервоара; за дизела и за 2-те години не могат да се съхраняват количествата към 31.12., декларирани в ГФО. Вещото лице посочило също така, че за всеки месец преминалото количество гориво през електронните броячи на пистолетите е в повече от отчетените количества през ЕСФП, което означава, че количеството гориво, отчетено през електронните броячи не съвпада с отчетеното количество през ЕСФП, тоест има неотчетени фискално приходи от продажби на процесните стоки. Според заключението укритите приходи за 2019 г. са математически вярно определени, дължимият ДДС за процесния период е в размер на 108724,69 лв. (508671,80 лв. х 20% + 6752,07 лв. х 20% + 5638,31 лв.), като математически вярно са изчислени приходите за 2019 г., както и корпоративният данък. Съдът приел, че спорът се концентрира върху приетата от органа по приходите продажба на горива, от която е следвало да бъдат осчетоводени приходите, съответно върху изразената защитна теза на ревизираното лице, че не са налице такива укрити приходи, както и че не са налице реални доставки от доставчиците. Направил извод, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като от събраните доказателства се установява, че Фул Гардън ЕООД не е отчело приходи от продажби на горива като установените разлики при ревизията не са в счетоводството, а между счетоводството и ЕСФП и НИС, както и това, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно през процесните периоди. Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на формата по чл. 120, ал. 1 ДОПК, при липсата на нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му на това основание и при правилно прилагане на материалния закон. Приел за установено, че заповедта за възлагане на ревизия, тези за нейното изменение, ревизионният доклад (РД) и РА са подписани с валидни електронни подписи. Предвид приетото по делото от фактическа страна относно извършените проверки и направените констатации относно обекта на ревизираното лице, съдът приел от правна страна, че размерът на укритите приходи е правилно определен на база установените разлики между ЕСФП и НИС. Намерил за неоснователно възражението на Фул Гардън ЕООД, че единствената разлика която би могло да се обложи евентуално е от извършената съпоставка между извадения последен Z отчет от дата 20.10.2020 г. и текущите показания на броячи и нивомери. Позовал се на това, че в проверявания обект се извършват продажби на горива без функциониращо фискално устройство, тъй като използваната ЕСФП не отговаря на изискванията за одобрен тип, поради наличието на дублиращи модули към електронната глава на бензинколонките - платка, представляваща паралелно работещ блок, несвързан с ЕСФП, но свързан с електронния преобразувател (пулскодер), водещо до нерегистриране на продажбите на гориво през ЕСФП, което препятства законосъобразното й функциониране с последица неотразяване на приходи. Съдът е съобразил посоченото от вещото лице, че принципно е възможно установените несъответствия да бъдат натрупани от предходни години, но посочил, че електронните броячи на пистолетите ги засичат в определени месеци и са отчетени през 2019 г. и 2020 г., тоест от гледна точка на оборота те са реализирани (продадени) през 2019 г. и 2020 г. Приел, че независимо кога са натрупани количествата горива от гледна точка на определянето на данъчното задължение, съществено е кога са продадени горивата и кога са засечени от електронните броячи на пистолетите. Като неоснователни съдът преценил и възраженията на Фул Гардън ЕООД, че не са налице действително извършени доставки на стоки от неговите доставчици. Позовал се на установеното в хода на ревизията, че всички доставки на закупените горива са придружени с необходимите съпътстващи документи - акцизен документ, от който се вижда УКН на всяко закупено и доставено гориво, товарителница и фактура за доставка на гориво. В тази връзка съдът съобразил, че според заключението на ССЕ, закупените горива са придружени с всички необходими съпътстващи документи - фактури, товарителници, акцизни данъчни документи, специални разрешителни, експедиционни бележки и декларации за съответствие на качеството на течните горива. Взел предвид и това, че укритите приходи са установени на база данни от НИС, ЕСФП, данни от броячите и от счетоводната отчетност на дружеството. Съдът приел, че по делото не са представени доказателства за установяване на твърденията на Фул Гардън ЕООД, че стоките, които са налични към 31.12.2019 г., са съхранявани в база на "Инса Ойл ЕООД, находяща се в гр. Белозем, като горивото е закупено с банков кредит от ОББ. Отчел, че в тази връзка не са представени договори за съхраняване на горива или документи по заплащане услугата за съхраняване на горива, като съобразил и постъпилия отговор от последното дружество. По тези причини намерил за правилен извода на органите по приходите, че са недоказани твърденията на ревизираното лице за съхранение на количества горива в такива размери, каквито са посочени в подадените ГФО и счетоводни регистри. Съобразил и установеното от вещото лице, че са налице следните резервоари: за бензин вместимост на резервоара в литри е 9953 л.; за дизел вместимост на резервоара в литри е 14248 л.; за газ ПБ вместимост на резервоара в литри е 10232 л. Даденото обяснение от Фул Гардън ЕООД, че на 50 м. от обекта имал място, в което държи горива, превозни средства и други съдове и при необходимост там съхранява количества гориво в автоцистерна, както и в други съдове, съдът приел, че не е подкрепено с доказателства. По отношение на количеството гориво, отчетено през електронните броячи и това отчетеното през ЕСФП съдът също взел предвид заключението на ССЕ и приел, че количеството гориво, отчетено през електронните броячи не съвпада с отчетеното количество през ЕСФП, тоест има неотчетени фискално приходи от продажби на процесните стоки. Въз основа на така установените по делото факти, съдът направил извод, че в конкретния случай в достатъчна степен са установени всички разлики между счетоводството и ЕСФП и НИС, за да се направи аргументиран извод за наличието на данни за укрити приходи или доходи. Наред с това, според съда, правилно органите по приходите са определили данъчния финансов резултат за 2019 г., като разлика между установените от ревизията общо приходи 2725709,91 лв. (в т. ч. укрити приходи 508671,80 лв.+2217038,11 лв.) и установените от ревизията общо разходи 2646568,80 лв. (в т. ч. допълнително признати 493670,69 лв.+ 2152898,11 лв.), като по този начин е формирана данъчната основа 79141,11 лв. за ревизираните периоди; корпоративният данък е 7914,11 лв., като ревизираното лице е декларирало 6414,92 лв. или дължимия корпоративен данък правилно е определен в размер на 1499,00 лв., ведно с прилежащите лихви. На основание всичко изложено, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения РА. Изводите му са обосновани на приобщените по делото доказателства и на приетото без оспорване заключение на ССЕ. В резултат, след правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения РА, който е съответен на материалния закон. На спорните по делото въпроси, които са правилно дефинирани в решението, съдът е дал подробно мотивиран и правилен отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. С касационната жалба се изразява общо несъгласие с приетото от съда, което потвърждава констатациите на органите по приходите и се излагат идентични съображения на изложените в първоинстанционната жалба. Тези доводи, насочени всъщност срещу приетото от органите по приходите, провели ревизионното производство и издали РА, са съобразени от състава на АС Пловдив при постановяване на съдебния акт, предмет на контрол, обсъдени са в него, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са приети за неоснователни с подробна аргументация. Както вече се посочи, конкретни упреци към процесуалната дейност и изводите на първоинстанционния съд не се правят от касационния жалбоподател в предявената жалба, по която е образувано производството по настоящото дело. Единствено е направено конкретно твърдение, че разликите на които се е позовал първоинстанционният съд, за да отхвърли оспорването на РА, се дължат на допусната техническа негодност в ЕСФП и в средствата за измерване, като несъответствието в проточеното гориво и измереното такова се дължи на това. Въпреки направената заявка за представяне на доказателство с оглед установяване на този факт веднага след извършване на съответните проби и изпитания от БИМ, такова не е представено. Впрочем, така в касационната жалба се признава, че посоченият твърдян факт, на който Фул Гардън ЕООД се позовава, за да мотивира тезата си за незаконосъобразност на РА, респективно за неправилност на обжалваното решение, е останал недоказан в хода на първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател не обосновава така посоченото доказателство (което всъщност не представя) да е свързано с релевирано касационно оплакване с оглед извършване на преценка в контекста на разпоредбата на чл. 219 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Наред с това, по аргумент от разпоредбата на чл. 209 АПК, непълнотата на доказателствата поради липса на активност на страната да попълни делото с тях, не съставлява касационно основание, а в касационната жалба не се правят конкретни твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са станали причина за непредставянето на соченото доказателство в хода на производството пред първата инстанция. Касационното производство не е средство за поправяне на процесуалните пропускания на страната да попълни делото с относими и необходими доказателства. В допълнение, чл. 220 АПК изрично установява забрана за фактически установявания в касационното производство. Неоправдано се твърди от касационния жалбоподател също така, че не са взети предвид обясненията относно местосъхранението на налични към 31.12.2019 г. стоки. В касационната жалба не се сочи към кого е насочен този упрек към органите по приходите или към първоинстанционния съд. От мотивите на съдебния акт обаче е видно, че съдът се е позовал на получен отговор от Инса ойл ЕООД по този въпрос и приел за недоказани твърденията на ревизираното лице (вж. писмо на л. 167, 168 от том 1 от първоинстанционното дело). Предвид така изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на доказателствата и изводите на експерта, изготвил приетото по делото ССЕ, че са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 (относно т. 4 вж. решението на директора на Д ОДОП Пловдив) ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред поради това, че настоящият касационен жалбоподател не е отчел приходи от продажби на гориво, установено въз основа на разлики между счетоводството (което е нередовно водено) и ЕСФП и НИС. За извода си относно нередовно воденото счетоводство вещото лице е съобразило, че предвидените съгласно Закона за счетоводството инвентаризации не били извършвани при ревизираното лице; установени били различия между оперативните данни за количествата на горивата по НИС, електронните броячи на пистолетите и количествата на горивата по счетоводни данни. Недоказани са останали и възраженията на настоящия касационен жалбоподател за осъществяването на сочените от органите по приходите реални доставки на гориво. В този смисъл в съответствие със закона са и изводите му, че правилно основата за облагане с данъци е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а въз основа на заключението на ССЕ и тези, че математически верни са изчисленията на укритите приходи, дължимия ДДС и корпоративен данък. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, което в настоящия случай е сторено. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК би било достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в спорното производство по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. Предвид успешно проведеното доказване на релевираните основания, в казуса в тежест на дружеството - жалбоподател е било да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в РА. Доколкото Фул Гардън ЕООД не е подкрепил своята поддържана теза с доказателства, твърденията му са останали недоказани, респективно фактическите констатации по РА неопровергани. Затова, като е отхвърлил жалбата срещу утежняващия акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Това налага извод за неоснователност на касационното оплакване срещу решението, поради което то, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 9958,52 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение