Решение № 937 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2008 г.

Решение № 937 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадени касационни жалби от Димитър Петров Опълченов и Мария Петрова Василева от гр. Добрич, против решение № 193 от 18.12.2007 г., постановено по адм. д. № 42/2000 г. по описа на Добричкия окръжен съд, административно отделение. В жалбите са направени оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областния управител на Област с териториален център гр. Добрич не взима отношение. Заинтересованата страна "ню Тек Ярн Манифакчърър" ООД със седалище гр. Добрич прави искане за оставяне на решението в сила, като законосъобразно. Заинтересованите страни - министъра на регионалното развитие и благоустройството и "металагро" АД със седалище Добрич не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мнение за неоснователност да двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е отхвърлил жалбата на Димитър Опълченов и Марийка (както е посочена в жалбата) Василева срещу решение № ХII - 1851/9.12.1999 г. на областния управител на Добрич, с което им е било отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ, направено с искане вх. № ХII-1851/12.11.1998 г. Съображенията за това са били, че в хода на производството са останали недоказани твърденията на правоимащите, че процесните имоти, собственост на техния наследодател са били одържавени по някои от законите изчерпателно изброени в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ. За да достигне до този извод, окръжният съд е посочил, че в представените актове за държавна собственост № 499/1951 г. и 517/1951 г., с които са били иззети въпросните имоти в полза на държавата са били посочени други основания - присъда и административен акт от 1948 г. Развити са съображения, че въпреки оспорването на тези актове, в производството пред съда, не е била оборена тяхната достоверност. Така приетото е законосъобразно. Тричленният състав на ВАС, трето отделение напълно споделя изложените мотиви в решението. От данните по делото се установява, че Димитър Опълченов и Марийка Василева са претендирали обезщетение по реда на ЗОСОИ в качеството си на наследници на Петър Иванов Опълченов, б. ж. на гр. Добрич за одържавени имоти подробно изброени в тяхното искане вх. № ХII - 1851/1998 г. до областния управител на Добричка област. По реда на този закон подлежат на обезщетяване само собствениците или правоприемниците им на имоти одържавени по законите и начините посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ - арг. от чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. При така очертания обхват на реституционния и обезщетителен закони, то в тежест на страната, която претендира обезщетението е да докаже от една страна факта на одържавяването на имота, респ. имуществото, а от друга по кой от изчерпателно изброените в ЗВСОНИ отчуждителни закони е извършено това - арг. от чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). На второ място, законодателят е приел ЗОСОИ, защото с него се дава възможност да бъдат обезщетени онези лица, чиито имущества са били одържавени по закони, за които не е било предвидено обезщетяване, или пък е било предвидено такова, но с оглед на конкретната ситуация, обезщетението не им е било изплатено. Следователно, изводът на първоинстанционният съд, че в конкретния случай не се дължи обезщетение по реда на ЗОСОИ, тъй като не е доказано по кой именно закон е било извършено одържавяването е обоснован и законосъобразен. Това е така, защото, както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба, не са представени каквито и да са писмени доказателства, които да сочат че това е станало по реда на законите изчерпателно изброени в чл. 1 и чл. 2 от ЗОВСОНИ. Неоснователни са двете твърдения в касационната жалба, че липсата на административният акт, въз основа на който бил иззет имота актуван с АДС № 499/1951 г., както и на присъдата, въз основа на която е бис съставен и АДС № 517/1951 г. правила изводите на съда незаконосъобразни. Това е така, защото както се посочи по-горе, всяка страна е длъжна на докаже обстоятелствата въз основа на които черпи изгодни за себе си последици - чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). След като по делото това не е било сторено, то изводите до които е достигнал окръжният съд са законосъобразни и обосновани. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение