Решение № 10214 от 8.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Терзиев от [населено място] срещу Решение 118/14.04.2021г., постановено по адм. дело 76/2021г. по описа на Административен съд- Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение 0595 от заседание 069 от 17.04.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни и очни болести в частта му по т.15, с която е определен едногодишен срок на трайно намалена работоспособност. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират неправилна преценка компетентността на НЕЛК, обосноваваща нищожност на решението на административния орган.Имплицитно се твърди нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за прогласяване нищожността на Експертно решение 0595 от заседание 069 от 17.04.2019 г. Ответникът- Националната експертна лекарска комисия- Специализиран състав по нервни и очни болести, при редовно призоваване, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците ТЕЛК към МБАЛ Д-р Братан Шукеров- Смолян, Регионална дирекция Социално подпомагане- Смолян и Агенция за хора с увреждания- Смолян, при редовно призоваване, не излъчват процесуални представители и не депозират писмени становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд- Смолян е Експертно решение (ЕР) 0595 от заседание 069 от 17.04.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни и очни болести в частта му по т.15, с която е определен едногодишен срок на трайно намалена работоспособност (ТНР) 75 % на Ю. Терзиев. За да отхвърли жалбата като неоснователна, административният съд е стигнал до правилния извод за издаване на оспореното експертно решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Изложените в касационната жалба и писмените бележки доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. С Експертно решение 2449 от 10.11.1980 г. на Специализирана очна ТЕЛК- Пловдив е установено наличие на увредена трудоспособност предвид трудова злополука, станала с [орган] на Ю. Терзиев. Преосвидетелстването на лицето е било многократно и регулярно в годините, като до 2004 г. определените срокове на ТНР са били с продължителност две години, а от 2004 г. до 2016 г. същите са тригодишни. С ЕР на ТЕЛК 1887/01.08.2016 г. е определен тригодишен срок на инвалидност- до 01.08.2019 г. и 54% ТНР. Предвид обжалването от страна на жалбоподателя, НЕЛК издава ЕР 0466/24.11.2016 г., с което отменя изцяло решението на ТЕЛК и връща преписката за ново освидетелстване. С ЕР на ТЕЛК 1625/19.07.2017 г., при новото произнасяне, е определен едногодишен срок на трайно намалена работоспособност- до 01.07.2018 г. и процентът ТНР е променен на 68%. Променена е и водещата диагноза: [диагноза], за разлика от дотогава вписваното [заболяване]. Ю. Терзиев е обжалвал това решение досежно процента трайно намалена работоспособност. С ЕР на НЕЛК 0530/16.10.2017 г., ЕР на ТЕЛК 1625/19.07.2017 г. е отменено по отношение процента ТНР и потвърдено в останалата част, вкл. относно едногодишния срок на инвалидност. Това решение става предмет на съдебен контрол и с Решение 123/19.03.2018 г., Административен съд- Смолян по адм.д.333/2017 г., експертното решение на НЕЛК е отменено изцяло и преписката е върната на органа. В изпълнение на съдебното решение, НЕЛК издава ЕР 0239/25.05.2018 г., с което отменя своето ЕР по оценка на ТНР и причинна връзка, като издава ново и го потвърждава по останалите поводи. Посоченият срок на инвалидност е до 01.10.2018 г./т.е. едногодишен/. Това експертно решение е обжалвано относно процента ТНР, но не и относно срока на инвалидност, но с Решение 26/30.01.2019 г. по адм.д.277/2018 г., Административен съд- Смолян го е отменил изцяло и върнал преписката на НЕЛК за ново произнасяне. При връщане на преписката от съда, с ЕР 0595/17.04.2019 г., Националната експертна лекарска комисия е отменила ЕР на ТЕЛК и е издала ново по оценката. Потвърдила е по останалите поводи. Отменила е собственото си ЕР 0239/25.05.2018 г. Определеният срок е една година- до 01.10.2018 г. Правилно административният съд е констатирал, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган /по смисъла на чл.112, ал.1, вр. с чл.103, ал.4 от Закона за здравето/, съгласно установеното в чл.113, ал.1 от с.з. и съобразно нормата на чл.49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство пред Административен съд- Смолян (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Видно от мотивите на проверявания съдебен акт, решаващият съдебен състав е извършил цялостна проверка, съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, а постановеният от него диспозитив е коректно произнасяне и по искането за прогласяване на нищожност на т.15 от експертното решение, с което е бил сезиран. Правилна е и преценката на съда за действителност на оспореното него експертно решение и несъстоятелност на доводите на жалбоподателя, че с оспореното решение на НЕЛК приключва административното производство, започнало с издаденото ЕР на ТЕЛК 1887/01.08.2016 г. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Националната експертна лекарска комисия може: 1/ да потвърди решението на ТЕЛК; 2/ да го отмени и да издаде ново решение; 3/ да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. По делото е установено категорично, че оспорваното в настоящото производство ЕР 0595/17.04.2019 г. на НЕЛК е издадено по повод обжалване на ЕР на ТЕЛК 1625/19.07.2017 г., в което решение е определен едногодишен срок на инвалидност, потвърден в тази му част от горестоящия орган, съответно необжалван в същата част от Ю. Терзиев. Правилен е изводът на съда, че при новото разглеждане на преписката от НЕЛК, имайки предвид двете отменителни съдебни решения, при постановяване на процесното решение, НЕЛК правилно е посочил едногодишния срок на инвалидност поради факта, че в тази част решението не е обжалвано, а не е в неговите правомощия да се произнася служебно по отношение на този срок или да влошава положението на жалбоподателя, определяйки по- малък такъв. ЕР на ТЕЛК 1887/01.08.2016 г. е изцяло отменено по административен ред / при условията на чл.51, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ/ и не би могло да породи целените от касатора правни последици. Същото няма качеството на стабилен административен акт, а не е налице и висящност на административното производство по него, тъй като при неговата отмяна преписката е върната за ново освидетелстване на лицето. Първоинстанционният съд е приобщил и обсъдил относимите за казуса доказателства, преценил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи за материалната му законосъобразност, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. На това основание и чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Относно направеното, макар и индиректно, възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. От гореизложеното следва, че тезата, която се стреми да докаже касатора досежно неправилност на първоинстанционното решение и нищожност на потвърденото с него Експертно решение 0595/17.04.2019 г. на НЕЛК в частта му по т.15, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,