Решение № 7290 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2011 г.

Решение № 7290 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 1759/12.07.2011 г. по адм. д. № 1141/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 1003468/01.11.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила в обжалваната от другата страна част. Втора касационна жалба е подадена от "Агрогруп ДБ" ЕООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 75/13.01.2010 г. ЕТ "Томаш Джелял Етем" и са начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1003468/01.11.2010 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 6240 лв. и са начислени лихви за м. 3.2010 г. по фактура № 69/08.03.2010 г. на "Агро лукс имоти БГ" ЕООД. С решението е отхвърлена жалбата на "Агрогруп БГ" ЕООД против РА в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит 6927,20 лв и са начислени лихви по фактура № 75/13.01.2010 г. на ЕТ "Томаш Джелял Етем". В мотивите си съдът е приел, че не са представени доказателства, установяващи предаване на 173т пшеница от ЕТ "Томаш Джелял Етем" на 17.07.2009 г. на ревизираното лице по договор за влог, както поддържа вторият касатор. В обясненията на Джелял Етем на л. 297 от преписката доставчикът е посочил, че пшеницата по фактура № 75/13.01.2010 г. е извозена на 13.01.2010 г. от склада на фирмата в гр. Исперих. До 13.01.2010 г. пшеницата по счетоводни данни е налична в склада на доставчика, които доказателства потвърждават изводът на органите по приходите и съда, че на 17.07.2009 г. не са предадени 173т пшеница от доставчика по спорната фактура на ревизираното лице. За предаване на пшеницата на 13.01.2010 г. са представени пътно-прехвърлителните разписки от 13.01.2010 г. за предаване на пшеницата, за които доставчикът в обясненията си е признал, че са съставени на 13.01.2010 г. В тях за получател се е подписал преводачът, но не и ревизираното лице и не установяват предаване на стоката по чл. 24, ал. 2 ЗЗД на получателя по фактурата. Доставчикът е дал допълнителни обяснения, според които пшеницата е превозена на 17.07.2009 г. по договор за влог. Съдът е обсъдил подробно представените товарителници за превоз от 17.07.2009 г., неподписани от изпращач, превозвач и получател, и обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на доставката по фактура № 75/13.01.2010 г. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице за доказателствената стойност на неподписани товарителници от превозвач, изпращач или получател, и законосъобразно е приел, че не установяват предаване на товара от превозвача на получателя. Позоваването на чл. 61 от Закона за автомобилните превози от втория касатор е неоснователно. Според чл. 61 ЗАП товарителницата удостоверява условията на превозния договор и получаването на товара от превозвача. За да се приеме, че с товарителницата е доказано извършване на превоза и предаване на товара от превозвача на получателя следваше товарителниците да са подписани от изпращач, превозвач и получател. Неоснователно е и позоваването на чл. 50, ал. 2 ЗАП, според който действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. В случая спорът е за изпълнението на превоза, а не за действителността на превозен договор. Съдът правилно е цитирал чл. 51, ал. 1 ЗАП, който изисква товарителницата да е подписана от изпращача и превозвача. По чл. 50, ал. 1 ЗАП договорът за превоз се установява с товарителница, поради което за установяване осъществен ли е превозът и предаден ли е товарът на получателя товарителницата следва да е подписана от изпращача, превозвача и получателят. Решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена е правилно и следва да бъде оставено в сила. По фактура № 69/08.03.2010 г. на "Агро лукс имоти БГ" ЕООД съдът е приел, че е доставена 80т. стабилизирана амониева селитра, произведена от "Агрополихим" АД и доставена на дистрибутора "Афер България" ЕООД, по фактура от 28.02.2010 г. който я доставил на "Булагро" АД по две фактури от 18.02.2010 г., а "Булгро" АД доставил селитрата на прекия доставчик по фактура от 26.02.2010 г. Съдът е преразказал доказателствата без да оцени доказателствената им стойност и необосновано е приел, че доставката е осъществена. Представен е приемо-предавателен протокол за получени 30т. САС на 17.02.201 г. по заявка на "Афер България" АД с получател Кръстю Дяков, който е дал обяснения, че разтоварил селитрата в склада на ЕТ "Жито-К. Митева" в с. Снягово. Приложен е пътен лист за извършен транспорт на САС на 17.02.2010 г. от ЕТ "Кръстю Дяков" по маршрут Девня - с. Калина и обратно, който противоречи на обясненията на превозвача, че е разтоварил селитрата в с. Снягово. Представена е първа страница на товарителница за превоз на 30т. селитра с изпращач "Агрополимих" АД и получател ревизираното лице, неподписана от страните по превозния договор. При тези противоречия в доказателствата необосновано съдът е приел, че е налице тристранна операция, при която закупената от ревизираното лице стока на 8.03.2010 г. е доставена на получател по доставка от ревизираното лице на 17.02.2010 г. само по обясненията на превозвача на л. 281 от преписката, които не се подкрепят от приложения пътен лист, съставен от същия превозвач и от заявка № 283/16.02.2010 г. на "Афер България" АД до "Агрополихим" АД на л. 199 от преписката, според която четирима превозвачи ще получат 100т селитра, сред които не е посочен ЕТ "Кръстю Дяков". Представени са приемо предавателни протоколи за предаване на по 25т. САС от "Агрополихим" АД на Ерхан Мустафов и Алтанай Яйов от 17.02.201 г. по заявка № 283/16.02.2010 г. на "Афер България" АД, към които са приложени приемо-предавателни протоколи от същата дата за предаване на стоката от "Агро лукс имоти БГ" ЕООД на ревизираното лице. В тях са вписани имената на Мустафов и Яйов в неизвестно качество. Не са приложени товарителници, установяващи осъществяване на превоз от производителя до която и да било точка в България. За 50т. от селитрата съдът без да обсъди доказателствата е приел, че е доказано извършване на превоз до купувач на ревизираното лице "Агрокомерс-Митко Господинов" ЕООД в с. Славеево. По делото не са представени доказателства, установяващи транспортиране на 50т. селитра до с. Славеево, нито е установено твърдяното в жалбата до административния съд прехвърляне на селитрата на "Агрокомерс-Митко Господинов" ЕООД. Необоснован е изводът на съда, че фактурираната доставка на 80т. селитра е осъществена. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 69/08.03.201 г. с начислени лихви. Общо решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която РА е отменен и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 713,34 лв, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,