Решение № 7910 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2013 г.

Решение № 7910 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - гр. София срещу решение № 5277/29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4853/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 113/13.02.2012 г. на директора на същата агенция, с което е потвърдено решение № А-417/05.12.2011 г. на началника на Митница - Варна относно отказ на "Аукторисс Сийлънтс енд Полимерс" ЕООД - гр. Варна за възстановяване на акциз в размер на 20 944 лв. по 4 бр. акцизни декларации. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК на материалния закон и необоснованост, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод и за оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценка на доказателствата и допуснатите съдебни експертизи. В голямата си част касационната жалба преповтаря установената по делото фактическа обстановка. Оплакванията на касатора се свеждат до това, че съдът не е следвало да кредитира експертизата, която не дава конкретен отговор на поставения въпрос - за какво са използвани процесните стоки и в какви продукти са вложени, както и има ли остатъчни количества от процесните стоки. Твърди се, че в заключенията си вещите лица по икономическите експертизи не са дали отговор на поставената задача - дали стоките са използвани като суровина в производствен процес за създаване на налягане във флакони, съдържащи технически аерозоли? Касаторът излага доводи, че нито експертизите, нито доказателствата по делото установяват, че процесните енергийни продукти са потребени за целите, посочени в удостоверението на освободения от акциз краен потребител. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу решението на административния орган, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително по делото е депозирано писмено становище. Ответникът по касационната жалба "Аукторисс Сийлънтс енд Полимерс" ЕООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че енергийните продукти "Аерон тип А (2,7)" и "Аерон тип Б (4,2)", които "Аукторисс Сийлънтс енд Полимерс" ЕООД е придобил от доставчика "Sharr Spc" са използвани за целите, за които е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № BG004400Е0005/30.01.2009 г. на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Въз основа на доказателствата по делото и заключенията на вещите лица Томов и Караджова (съдебно-икономически) съдът е направил извод, че процесните стоки са вложени в производството, за което е издадено УОАКП. Според съда касае се за пропан бутан Аерон тип А и Б, предназначени за производство на флакони под налягане с полиуретанова пяна. Пак от експертизите съдът е установил, че за вложените суровини в производството се издава дневен отчет, въз основа на който разходваните количества енергийни продукти се изписват от материална и счетоводна отчетност и в счетоводството на дружеството са взети операции дебит с/ка 601 "Разходи за материали" срещу кредит с/ка 302/1 "Основни материали". Според съда дружеството е отчитало счетоводно вложените в производството продукти и по този начин е спазило изискванията на чл. 88 и чл. 89 ППЗАДС при воденето на счетоводната и материална отчетност За да отмени решението по чл. 27, ал. 3 ЗАДС първоинстанционният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за възстановяване на акциз на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. За да направи този извод съдът се е позовал след обсъждане на събраните по делото доказателства, от които се установява, че "Аукторисс Сийлънтс енд Полимерс" ЕООД притежава УОАКП, получил е енергийни продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, тъй като се касае за пропан бутан Аерон, тип А и Б, използван като суровина в производствен процес за създаване на налягане във флакони, съдържащи технически аерозоли. Първоинстанционният съд се е позовал на съдебните експертизи и въз основа на тях е направил извод за основателност на жалбата, тъй като от тях се установявало движението на процесните стоки по всяка една от акцизните декларации - от момента на постъпването в завода до производството на готовата продукци. Въз основа на счетоводните записвания е установено, че разходът на рекапитулативните декларации съответства на кредита на с/ка 392, като в същия е включено и количество от доставчик "Провентурсс" АД за стоки с платен акциз, които обаче са разграничими. В този смисъл съдът е приел след преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на експертите, че е доказано по категоричен начин, че енергийните продукти, посочени по-горе са използвани за целите, за които е издадено УОАКП - като суровина в производствен процес за създаване на налягане във флакони, съдържащи технически аерозоли. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е отграничил безспорното между страните по делото обстоятелство, че "Аукторисс Сийлънтс енд Полимерс" ЕООД е притежател на УОАКП по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, което му дава право да се освобождава от заплащане на акциз за енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съдът е определил точно и спорният предмет по делото, а той се свежда до това доказано ли е от дружеството, че енергийните продукти пропан бутан Аерон, тип А и Б са използвани за суровина в производството на създаване на налягане във флакони, съдържащи технически аерозоли. Една от основните констатации на митническите органи, че на дружеството не следва да се възстановява акциз е, че то не е завело отделна отчетност на стоките, за които иска да се прилага режима по издаденото удостоверение, а само обща счетоводна отчетност, което не било достатъчно. Правилно решаващият съд е кредитирал заключенията на съдебните експертизи - икономически на вещите лица Томов и Караджова и от тях е извел извод за правилно отчитане на процесните продукти в съответствие с изискванията на чл. 88 ППЗАДС и извършване на разграничение на стоките, за които се иска възстановяване на акциз от тези, за които е платен акциз, но не подлежи на освобождаване/възстановяване. За да дадат своите заключения експертите са извършили проверка в счетоводството на дружеството и са установили наличието на материална и счетоводна отчетност, като всички стопански операции във връзка с процесните стоки са констатирали, че са вярно отразени. Оспорването на експертизите от процесуалния представител на митническата администрация пред първоинстанционния съд е формално и не са направени искания за назначаването от съда на допълнителни или тройни експертизи. В касационната жалба също са направени редица оспорвания, свързани с констатациите на вещите лица, но в недопустимо в настоящето съдебно производство поради обстоятелството, че е налице забрана по чл. 219, ал. 2 АПК за фактически установявания в касационната съдебна инстанция. Правилно решаващият съд е приел, че митническите органи само декларативно са приели, че стоките не се използват за целите на УОАКП. Законосъобразни са изводите на съда, че административния орган при извършената проверка е установил счетоводното отразяване на стоките и от тях е установено, че те са влагани в производството, поради което правилно съдът е констатирал, че нито в протокола, нито в решението на митническия орган, включително и в потвърждаващото решение на директора на Агенция "Митници", което на основание чл. 27, ал. 4 ЗАДС е обжалваемия пред съда административен акт са изложени конкретни основания защо приемат, че процесните енергийни продукти не са вложени в производство. Относно възраженията на митническата администрация за неизпълнение на чл. 88 ППЗАДС законосъобразни са изводите на първоинстанциониня съд, че за да се приеме, че е налице неизпълнение на тези изисквания, то това неизпълнение трябва да е толкова съществено, че да прави невъзможна преценката дали енергийните продукти са вложени за целите на УОАКП, т. е. да не може да се прецени изпълнението на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Нещо повече, наистина по делото са налице достатъчно данни, а и от заключенията на експертите се установява, че дружеството е водило материална отчетност и данните в нея, сравнени с рекапитулативните декларации съвпадат. При положение, че не са опровергани констатациите на експертизите, че изразходваните количества, посочени в рекапитулативните декларации съвпадат с количествата в колона "разход" от материалната отчетност показва, че дружеството е водило правилно материалната отчетност. Обстоятелството, че освен процесните стоки, които са доставени от "Sharr Spc" и са използвани за целите на УОАКП, дружеството е отчитало и акцизни стоки от "Провентусс" АД, по които е платен акциз, не означава, че по материалната отчетност не може да се разграничат стоките, за които се иска възстановяване на акциз от тези, за които е платен акциз без процедура за възстановяването му. Този извод следва, както от доказателствата по делото, така и от съдебните експертизи. Затова и обосновано съдът е приел, че счетоводството на дружеството дава възможност да се проследи движението на счетоводните записвания и влагането на процесните стоки в производствения процес. Попълването на дневните отчети удостоверява количествата вложени суровини в производството, а и от установеното подаване на рекапитулативните декларации за използваните продукти обосновано съдът е приел, че са в изпълнение на чл. 89 ППЗАДС, тъй като съдържат всички посочени в тази разпоредба реквизити. В този смисъл неоснователни са оплакванията на касатора, че съществуват несъответствия между рекапитулативните декларации и изготвените справки, след като както правилно е посочил и първоинстанционният съд от съдебните експертизи категорично се установява, че е налице съответствие между данните, съдържащи се в материалната отчетност с тези по рекапитулативните декларации. Пак от заключенията на вещите лица съдът е направил законосъобразния извод, че вписванията на данните в материалната отчетност относно енергийните продукти дружеството е извършвало веднага след получаването им, което е означава, че са изпълнени изискванията и на чл. 87, ал. 2 ППЗАДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение не страда то пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,