Решение № 11348 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 371/2016 г.

Решение № 11348 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 371/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Респект 75" ЕООД със седалище в гр. С., чрез своя процесуален представител адв. Сариева, против решение № 6910 от 11.11.2015 г. по адм. дело № 7445/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № СО-РД-09-08-83/29.06.2015 г. на кмета на Столична община за обявяване на спечелилия търга по позиция № 1 за разполагане на преместваем обект по индивидуален проект със закрита площ от 84 кв. м. и открита такава от 360 кв. м. в Резерват за градинско-раково изкуство "К. Б. градина". В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като процесната заповед на кмета за класиране бъде отменена. Ответникът - Кметът на Столична община, оспорва касационната жалба, като намира решението на АССГ за валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна "Арин 2015" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд С. град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Респект 75" ЕООД, срещу заповед № СО-РД-09-08-83/29.06.2015 г. на кмета на СО за обявяване на спечелилия търга по позиция № 1 за разполагане на преместваем обект по индивидуален проект със закрита площ от 84 кв. м. и открита такава от 360 кв. м. в Резерват за градинско-раково изкуство "К. Б. градина". За да достигне до този резултат Административен съд С. град след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК, за което се е мотивирал. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Основният спор между страните по делото се изразява в това дали е допустимо административният орган, съответно съдът да осъществи контрол за законосъобразност върху решение № 207 от 23.04.2015 г. на СОС и съответно върху заповед № СО 15-РД-09-08-41/13.05.2015 г. за откриване на процедурата за провеждане на търга в производство по оспорване на заповед № СО-РД-09-08-83/29.06.2015 г. на кмета на СО за обявяване на спечелилия търга. Настоящата съдебна инстанция приема, че е недопустимо в рамките на производството по оспорване на заповед по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, съдът да извършва косвен съдебен контрол на решение № 207 от 23.04.2015 г. на СОС и съответно върху заповед № СО 15-РД-09-08-41/13.05.2015 г. за откриване на процедурата за провеждане на търга. Тези властнически волеизявления представляват самостоятелни индивидуални административни актове и не са част от процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което подлежат на самостоятелно обжалване. В случая нито решение № 207 от 23.04.2015 г. на СОС, нито заповедта за откриване на процедурата са били обжалвани и съответно са влезли в сила, като определените условия и утвърдената документация, не подлежат на контрол за законосъобразност при обжалването на заповедта за определяне на спечелилия търга участник по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС. На следващо място настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че липсва съществено нарушение на административнопроизводствените правила при определяне на състава на тръжната комисия. От данните по делото е видно, че със заповед № СО 15-РД-09-08-66 от 22.06.2015 г. кметът на СО е назначил тръжна комисия, която се състои от петима членове и двама резервни членове. Всички те са попълнили декларации за липса на материален интерес, на свързаност и за неразгласяване на информация. Изпълнени са и изискванията на чл. 43, ал. 4 от ППЗДС, като видно от представените по делото доказателства в състава на комисията фигурират, както икономист, така и юрист. Настоящият състав не намира за съществено нарушение на административнопроизводствените правила фактът, че комисията е определена с нарочна заповед, издадена след издаването на заповедта за откриване на процедурата по провеждането на търга. Това по никакъв начин не е попречили на лицата да участват в производството, да депозират оферта, да оспорят административния акт, поради което не се отразява на законосъобразността на процесния административен акт. На последно място настоящата инстанция намира за неоснователно релевираното в касационната жалба оплакване, с което се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че липсата на предупреждение преди третото обявяване на последната предложена сума не е съществено нарушение на процедурата. В настоящия случай допуснатото нарушение изразяващо се в липса на предупреждение преди третото обявяване на последната предложена цена правилно е преценено от съда като несъществено, тъй като от една страна не е нарушило или ограничило правото на участие на касатора до търга, а от друга страна за да се прецени като съществено, следва да е от такава степен, че ако не бе допуснато, резултатът от участието на жалбоподателя, респективно класирането на участниците щеше да бъде друг. Действията на тръжната комисия в процедурата по търга са обективирани в протокол № 1/22.06.2016 г., който като официални удостоверителни документи не е оспорен надлежно от жалбоподателя по реда на чл. 193 АПК вр. чл. 144 АПК, поради което се ползва с материална доказателствена сила. От така съставения протокол е видно, че правата на касатора не са нарушени и последният е взел участие в наддаването, като след обявяването на последната предложена сума не е имал готовност да предложи по-висока цена. При така установеното се налага изводът, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за класиране на участници в търга. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗДС и ППЗДС. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение