Решение № 7072 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15274/2008 г.

Решение № 7072 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15274/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда чл. 208 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Варна против решение № 1142 от 30.07.2008 г., постановено по адм. дело № 546/2008 г. по описа на Варненския административен съд, I отделение, 9 с-в, с което е отменен ревизионен акт № 0302888 от 30.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 4 от 04.02.2008 г. на директора на Дирекция Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "БКС - Девня" ЕООД, гр. Девня, представлявано от управителя Христо Великов Бербенков, вследствие на увеличен финансов резултат за данъчен период 2002 г. по ЗКПО (отм.) допълнително са определени данък върху печалбата в размер на 3268,19 лв. и лихва в размер на 1974,60 лв., и данък за общините в размер на 2415,70 лв. и лихва в размер на 1459,53 лв. Съдебното решение е обжалвано и относно присъдените в полза на "БКС - Девня" ЕООД разноски за водене на делото пред първа инстанция. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК . Поддържа се, че съдът не е обсъдил в цялост представените доказателства и доводите на ревизиращите органи, в резултат на което е направил неправилни изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната пред съда част. Касаторът излага, че не е доказано реалното осъществяване на услугите, за които са отчетени разходи по фактурите, издадени от доставчика "Юг - В" ЕООД, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО (отм.) и с тези разходи следва да бъде увеличен финансовият резултат на "БКС - Девня" ЕООД за 2002 г. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съдът да отмени решението на Варненския административния съд, и вместо него да постанови друго, като реши делото по същество и отхвърли жалбата против РА. Относно присъдените в първата инстанция разноски, в касационната жалба се прави оплакване, че по делото не са представени доказателства, че възнаграждението от 1350 лв. адвокатски хонорар е реално изплатено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "БКС - Девня" ЕООД, чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло и да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Варненския административен съд е отменил ревизионен акт № 0302888 от 30.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 4 от 04.02.2008 г. на директора на Дирекция Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат на "БКС - Девня" ЕООД, гр. Девня за данъчен период 2002 г. със сумата 51688,91 лв., за доставки по фактури, издадени от "Юг - В" ЕООД, произтичащи от сделки, съгласно Глава първа, раздел IV от ЗКПО (отм.). За да постанови това решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до извода, че ревизиращият орган незаконосъобразно е пристъпил към увеличение на финансовия резултат за данъчен период 2002 г. с разходите за услуги с предмет извършване на СМР от "Юг - В" ЕООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 и 3, т. 2 от ЗКПО (отм.). В обжалваното решение съдът е приел, че сделките са реално извършени, без да са сключени с цел отклонение от данъчно облагане. За да стигне до това заключение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 14 от ЗКПО в действащата към момента на доставките редакция, съгласно която е необходимо да има цел и то конкретно и изрично доказана от ревизиращия орган, а не предполагаема такава. Съдът е приел, че тъй като РА не се ползва с презумпцията за вярност на отразените в него констатации, то всяка една от страните е длъжен да установи обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. Посочил е, че в случая изводът на данъчните органи, че липсва реално извършена доставка не е направен на база логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото и констатациите на ревизиращите органи на които те се позовават, като изтъкнатите непълноти в реквизитите на протоколите съставени между жалбоподателя "БКС Девня" и Община Девня, липса на назначени лица по трудови правоотношения от "ЮГ-В" ЕООД, ненамирането на представители на "ЮГ-В" ЕООД и др. дори и да са верни, не са в състояние сами по себе си да обусловят извода за липса на реална доставка и наличието на цел за отклонение от данъчно облагане. По отношение на констатацията за липсата на наети работници съдът е приел, че тя е и недоказана, тъй като проверката в тази насока е извършена в началото на 2003 г. докато всички заплатени услуги от жалбоподателя към неговия подизпълнител датират от 2002 г., а по отношение на протоколите между жалбоподателя и Община Девня е приел, че констатираните непълноти също не обосновават такъв извод, тъй като спора касае изпълнението на доставките между жалбоподателя и "Юг-В" ЕООД. Освен това е посочил, че така допуснатите формални пропуски в оформянето на тези документи не са в състояние да компрометират формалната им доказателствена сила. Съдът е изложил и подробни съображения във връзка с датите на подписване на протоколите за извършени СМР с подизпълнителя и издаването на фактури от последния и от цялостния анализ на събраните във връзка с тази констатация факти и обстоятелства е направил извода, за липса на несъответствия в датите, тъй като те кореспондират с уговорката в двата договора между "БКС - Девня" и издателя на фактурите "ЮГ-В" ЕООД за окончателно разплащане между тях едва след предаването на СМР и освен това е логическо издържано първо да се постигне договореност между изпълнителя и инвеститора последния да започне плащанията и едва тогава изпълнителят да ангажира подизпълнител, както е станало в случая. Предвид това съдът е приел, че ревизиращите органи не са доказали своята теза, че сключените сделки между жалбоподателя и неговият подизпълнител не са реални и са сключени с цел отклонение от данъчно облагане. Съдът в мотивите е обсъдил подробно и ангажираните от жалбоподателя в административното производство и в съдебната фаза доказателства (както писмени така и гласни), за които е приел, че установяват реалността на доставките и тяхното редовно осчетоводяване. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство и при законосъобразни правни изводи. При преценка на доказателствата по делото и установените от тях факти, административният съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, поради което е приел, че събраните доказателства са достатъчни за доказване на реалното изпълнение на договорените СМР. От данните по делото се установява, че ревизиращите органи са увеличили финансовия резултат на "БКС - Девня" ЕООД за 2002 г. с разходи заплатени за неизвършени (според данъчния орган) от неговия подизпълнител "Юг - В" ЕООД строително-монтажни работи в следните строителни обекти на инвеститора Община Девня: ремонт на младежкия дом в кв. Повеляново, гр. Девня, ремонт на читалището в с. Кипра и ремонт на обект МБДПЛР - гр. Девня. Основният спор между страните по делото е бил за наличието на реално осъществени услуги между подизпълнителя "Юг - В" ЕООД и "БКС - Девня" ЕООД. Основният довод на ревизиращите органи се основава на ненамирането на доставчика "Юг - В" ЕООД на данъчния му адрес. В тази връзка нееднократно в свои решения Върховният административен съд е приемал, че ненамирането на доставчика от данъчните органи не води автоматично до извода за нереалност на сделката. Следва да се отбележи, че изискването на ЗКПО за признаването на даден разход като такъв е той да е действително извършен и да е правилно осчетоводен. Признаването му не е обвързано от стриктното спазване както попълването на реквизитите в издадените фактури така и от непълноти в реквизити на протоколите за установяване завършването на отделните видове СМР, подписани от представител на общината и "БКС Девня". Съдът правилно е приел, че настоящият казус не попада в хипотезата на правната норма на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.). За да се приеме наличие на тази хипотеза е необходимо изискваната от закона цел да бъде конкретно и изрично доказана, а не да бъде предполагана. В случая данъчните органи са извели тази презумпция за фиктивност на сделките основно от факта, че подизпълнителя не е намерен на посочения адрес и не е била извършена проверка в счетоводството му. Тази констатация обаче не би могла сама по себе си да обуслови извода, че сключените сделки са с цел отклонение от данъчно облагане, след като няма други доказателства за това, нито пък би следвало да се обоснове извод за тяхната нереалност. Следва да се отбележи, че изискването на ЗКПО (отм.) за признаване на даден разход като такъв е той да е действително извършен и да е осчетоводен правилно. Признаването му не е обвързано нито от стриктното спазване реквизитите на фактурите свързани с тези разходи, нито пък от правилното му осчетоводяване при доставчика или начисляването на ДДС при него, които са действително изисквания за признаване правото на данъчен кредит, но не и по отношение признаването на разхода по ЗКПО. Необоснован е и изводът за липса на реални доставки. Следва да се отбележи, че ненамирането на доставчика на посочения адрес не е основание да не бъде признат разходът на получателя по издадените фактури. Също така отчитането на приходи при издателя на фактурите не е предвидено като предпоставка за признаване на разходите при получателя на доставката. Отчитането на приходи има значение за данъчното облагане на получателя на тези приходи. Единствено от значение в случая е това има ли направени разходи за плащания по процесните фактури, има ли съпоставимост между приходи и разходи във връзка с доставките по отделните фактури и дали правилно са осчетоводени тези разходи, а в случая са събрани доказателства както за извършване на договорените СМР, така и за осчетоводяване на разходите. От данните по делото е видно, че ревизираното лице е представило копия от договорите с "Юг - В" ЕООД за отделните обекти (с изключение на този, касаещ извършените на МБДПЛР Девня СМР, за когото съдът е приел, че договореността е постигната в устна форма и предвид обстоятелството, че договорът е сключен последен по време) и документи за предаването и приемането на въпросните СМР - актове обр. 19, които не са оспорени от ответната страна относно тяхната истинност. Пред първата инстанция е допуснат разпит на свидетел, чиито показания също са в смисъл, че представители на "Юг - В" ЕООД са били наети като подизпълнители. Правилно съдът е приел като недоказано твърдението на органа по приходите за липсата на кадрова обезпеченост, тъй като то се основава на извършена проверка за наетите на трудов договор служители в доставчика към началото на 2003 г., докато изпълнението на процесните доставки датира от 2002 г. Правилно е и прието от съда за ирелевантно към спора по делото обстоятелството, наведено от ревизиращия орган относно липсата на реквизити в протоколите за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, подписани от представители на Община Девня и "БКС - Девня" ЕООД, след като е безспорно установено, че процесните СМР действително са били извършени и предадени на инвеститора Община Девня, която от своя страна ги е заплатила на "БКС - Девня" ЕООД. От дружеството - жалбоподател са били ангажирани и доказателства за правилното осчетоводяване на извършените разходи. В заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се съдържа констатация за редовно водено счетоводство отстрана на "БКС - Девня" ЕООД, посочено е, че процесните фактури са били платени в брой, като за всяка фактура има прикрепен касов бон от ЕКАФП на доставчика с инд. № на ФП 03258828 и инд. № на ФУ ОТ075418. В касовата книга на дружеството плащанията в брой са съпроводени с издадени РКО по номера и дати, а плащанията по банков път с платежни нареждания. Осчетоводяването на плащанията са регистрирани в представените хронологични счетоводни регистри на датите на издаване на РКО, като е дебатирана сметка 401 "доставчици" и е кредитирана сметка 501 "каса" и с/ка 503 "банка" със съответните суми. Вещото лице е изследвало издадените счетоводни документи във връзка с доставката и е посочило, че към всяка от издадените фактури има прикрепен опис на извършените натурални видове СМР. Това заключение е прието неоспорено в производството по делото и правилно съдът го е кредитирал, тъй като същото е в съответствие с останалите представени от ревизирания субект гласни и писмени доказателства доказващи извършения разход. Във връзка с изложеното е обоснован изводът на съда, че органът по приходите не е доказал наличието на предвидената в разпоредбата на чл. 14 от ЗКПО (отм.), действаща през ревизирания период, специфична цел за избягване на данъчното облагане вследствие на извършените доставки. Всичко това дава основание да се приеме, че не е налице както хипотезата на чл. 14 ЗКПО, така и тази на чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.). Обжалваното решение на Варненския административен съд е правилно и в частта относно присъдените на "БКС - Девня" ЕООД разноски за водене на делото. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не са представени доказателства за реално изплащане на адвокатски хонорар. По делото са приложени договор за правна помощ и съдействие, платежно нареждане от 15.12.2007 г., извадка, представляваща доказателство за получен кредитен превод от 15.12.2007 г., служебна бележка от 15.12.2007 г., заповед № ЗМФ-1821/27.12.2006 г., сметка за изплатени суми № 123/07.07.2008 г. и служебна бележка от 07.07.2008 г., с които е доказано изплащането на адвокатски хонорар в размер на 1350 лв. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение в тази част да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, то на ответника се дължат съдебни разноски в доказания размер на 1350 лв., представляващи адвокатски хонорар за водене на делото пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд