Решение № 5941 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. А. и Г. Д. А. срещу решение 2885 от 29.1.2025 г., постановено по адм. дело 10725/2022г. на Административен съд София град, в частта му с която е отхвърлено оспорването на касаторите против Решение 653 на Столичен общински съвет от 14.10.2021 г. В ЧАСТТА за изменение на плана за регулация за поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2127, попадащ в УПИ XI- 2127 за жс, и за поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2128, попадащ в УПИ XII- 2128 за жс, и двата в кв. 20 по плана на в.з. Кокалянски ханчета, район Панчарево. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат съображения, които според касаторите аргументират касационните основания. Молят отмяна на оспореното съдебно решение, отмяна на решението на СОС в цялата оспорена част и присъждане на разноски. Ответникът Столичен общински съвет, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по съображения, различни от изложените в жалбата. С решение 653 от 14.10.2021 г. Столичният общински съвет на основание чл. 134, ал. 1, т.1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрил проект за подробен устройствен план - за изменение на плана за регулация и плана за застрояване и план- схемите към него на следните местности: с. Кокаляне, одобрен със Заповед 25/11.02.1967 г., м. в.з. Кокалянски ханчета, одобрен със Заповед 1011/02.03.1957 г.; м. в.з. Кокалянски ханчета-разширение, одобрен със Заповед 1136/30.11.1960 г.; м. в.з. Кокалянски ханчета -II разширение, одобрен със Заповед 2679/25.08.1965 г. и м. в.з Михово блато, одобрен със Заповед 978/ 13.04.1970 г. Касаторите легитимирайки се като собственици на поземлен имот с идентификатор 37914.6848.2127 по КККР на гр. София (стар идентификатор 37914.6843.104, номер по предходен план XI-175,413; XI-173, 113), притежаван в условията на СИО и на поземлен имот с идентификатор 37914.6848.2128 по КККР на гр. София (стар идентификатор 37914.6843.920, номер по предходен план XII-920) лична собственост на И. А., са обжалвали посоченото решение на Столичния общински съвет. С определение от 23.1.2023г. АССГ е определил като предмет на спора по делото Решение 653 на Столичен общински съвет от 14.10.2021 г., с което се одобрява проект за ПУП- ИПЗР на м. [населено място], В ЧАСТТА за изменение на плана за регулация за поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2127, попадащ в УПИ XI- 2127 за жс, и за поземлен имот с идентификатор 37914.6843.2128, попадащ в УПИ XII- 2128 за жс, и двата в кв. 20 по плана на в.з. Кокалянски ханчета, район Панчарево. С решението предмет на касационен контрол Административен съд София град е отменил Решение 653 от 14.10.2021 г. на Столичен общински съвет В ЧАСТТА за изменение на плана за регулация по отношение границите на УПИ XI-2127 за жс, УПИ XII-2128 за жс и улица- тупик В ЧАСТТА между о.т. 305-о.т. 307 и между о.т. 308 и о.т. 300 и е отхвърлил жалбата на И. и Г. А. в останалата й част. Решението в обжалваната му част тази с която жалбата е отхвърлена, следва да бъде отменено, следва да бъде отменено и решението на Столичния общински съвет и в останала обжалвана част по съображения различни от изложените в касационната жалба. В случая производството е започнало със заповед РД-09-50-734/16.09.2014 г. на главния архитект на СО, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Видно от текстовата част на оспореното решение на СОС е, че с това решение е одобрено изменение на действащия ПУП ПР на основание чл. 134, ал.1, т.1 във връзка с чл. 134, ал.2, т. 2 ЗУТ. Видно обаче от приложената по делото извадка от графичната част към оспореното решение същата не отразява одобрено изменение на ПУП ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, т. е. от събраните доказателства безспорно се установява наличие на противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на СОС, което води до незаконосъобразност на административния акт. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/, в плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост със син цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че При изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на оспорения план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на СОС е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а в графичната част съответства на направена първа регулация, което пък води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. В допълнение при липса на отбелязване съобразно правилата описани по-горе с необходимия цвят и щрих не е възможно еднозначно да бъде определено изменението на регулацията. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на касаторите за присъждане на разноски за касационната инстанция, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан общ размер от 140,- лева държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,