Решение № 7118 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2017 г.

Решение № 7118 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община срещу Решение № 6090 от 27.10.2017 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 7434/2016 г. С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № ДВТ16-ТД26-52/4.04.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел МДТ Витоша при Дирекция "ПАМДТ", Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е отменил АУЗ, обосновавайки неговата незаконосъобразност единствено въз основа на отменен ревизионен акт, издаден за същите задължения и за същия период. Ответникът – "АК София" ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди направените разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗ № ДВТ16-ТД26-52/04.04.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел МДТ Витоша при Дирекция "ПАМДТ", Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, с който за 2011 г. са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 6 160, 86 лв. главница и 3 101, 73 лв. лихви. АУЗ е издаден по искане на жалбоподателя. Съдът е установил от фактическа страна, че за същия период, за същия вид задължения – ТБО и върху същите имоти, съставляващи земя и находящи се в гр. София, в. з. "Беловодски път" (УПИ II-659 и УПИ XХII-659 от кв. 15 А), по отношение на същото данъчно задължено лице е образувано ревизионно производство. Ревизионното производство е с обхват задълженията за данък недвижими имоти и ТБО за периодите 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01-07-82/26.11.2014 г., с който са установени задължения за ТБО само за услугите по обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като органът по приходите е констатирал, че процесните имоти попадат извън района на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Ревизионният акт в частта на установените задължения за ТБО е отменен с Решение № СО15-РД-22-01-1/8.01.2015 г. на кмета на Столична община по съображения за недоказаност на реалното предоставяне на услугите по обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Нито в мотивите на цитираното решение на кмета на Столична община, нито в диспозитива му има формирана воля за връщане на преписката със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, каквото правомощие има решаващият орган съгласно чл. 155, ал. 4 от ДОПК. От правна страна съдът е приел, че актът на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, с който жалбата срещу РА се разглежда по същество (чл. 155, ал. 1 от кодекса), се ползва със силата на решено от администрацията нещо, че задълженията - в случая за ТБО, са установени неправилно с отменения ревизионен акт. По изложените съображения съдът е обосновал, че приключилото с отменения РА ревизионно производство с обхват, включващ и задълженията на дружеството за ТБО за периода 2011 г., е било процесуална пречка за издаването АУЗ по искането на жалбоподателя. Ето защо, като се е произнесъл по същество, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че въпросът относно дължимостта на ТБО за процесните имоти за 2011 г. е решен по същество с акт на решаващия орган в производство по оспорване на цитирания по-горе ревизионен акт. При това положение издаването на нов АУЗ е недопустимо. Правилно съдът е отбелязал, че по случаи, аналогични на настоящия, е формирана съдебна практика, съгласно която наличието на издаден ревизионен акт е пречка за предварително установяване на същите задължения на същото данъчно задължено лице по глава четиринадесета от ДОПК (Решение № 4226 от 9.04.2008 г. по адм. д. № 1756/2008 г. на ВАС, I отд., Решение № 3845 от 2.04.2008 г. по адм. д. № 1051/2008 г. на ВАС, I отд.). По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на претенцията на ответника за присъждане на разноски, съдът прецени като основателно възражението на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Съобразно размера на материалния интерес приложение намира правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така от общо претендираната сума от 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена сумата от 793, 13 лв. (седемстотин деветдесет и три лева и тринадесет стотинки). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение