Решение № 5543 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Столична община Район Банкя, представлявана от кмета на района, обжалва Решение 7835/19.12.2022 г. по адм. дело 5381/2020 г. на Административен съд София-град, отменящо Заповед 18-2688/12.03.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта относно нанесената граница между имоти с идентификатор 02659.2193.61 и идентификатор 02659.2193.1082.

От ответниците И. Д. Б. е на позиция за правилност на съдебното решение, Т. С. П. и В. П. П. подкрепят касационната жалба, административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Отменената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР изменение на кадастралната карта при непълнота или грешка в частта относно местоположението на границата между ПИ 61 (общинска собственост) и ПИ 1082 (собственост на оспорващия пред първата инстанция И. Б.) като несъответстваща на УПИ XII за озеленяване, кв. 71 и 85 по регулационния план на гр. Банкя, одобрен през 1977 г. и последващо изменян.

1. Според § 1, т. 16 ДР ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Изводите на съда, с които хипотезата на непълнота или грешка в случая е отречена с анализ, основан на понятието за действителното състояние на спорната граница, се споделят от касационната инстанция.

Правилно съдът е извел съдържанието на понятието, припознавайки действителното състояние с отразяването на границата в КК при спазване на приложимия критерий за установяването й съобразно действалата към релевантния момент разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредба 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена през 2017 г.) по съществуващата на място ограда. Материализираната граница е с приоритет пред тази по действащ регулационен план.

1. Непълнота или грешка би била налице, ако е осъществена хипотезата на § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР урегулиран поземлен имот с приложен план за регулация се отразява в КК в съответствие с регулационните му граници, т.е. те стават имотни. Нормата урежда специално основание, при което регулационните граници по приложен план се ползват с приоритет над другите източници на кадастрални данни и затова несъответствието между тези граници и нанесените при одобряването на картата би било предпоставка за изменението й по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В конкретния случай обаче фактическият състав по § 5, ал. 1 не е доказан.

а. Както е констатирал и съдът, този въпрос въобще не е изследван от административния орган, нито са изложени твърдения в заповедта по относимите към прилагането на нормата условия. Волеизявлението на органа почива на имплицитно съдържащото се в акта и неправилно разбиране за тъждество между действащ и приложен регулационен план. Случаите, в които планът следва да се счита за приложен, са очертани в чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и § 22, ал. 1 ЗР ЗУТ. Установявания, предпоставящи преценката дали планът от 1977 г. и промените в него се обхваща от някоя от хипотезите по посочените текстове не са направени, а заключението за приложението на плана не може да почива на предположения.

б. Въпреки че не е дължимо дейността на административния орган по установяване на фактите да бъде заместена чрез констатациите на приетите съдебно-технически експертизи (чиято цел е да провери достоверността на твърденията на органа), те също не дават категоричен отговор на този въпрос.

Обсъденото от експертите уреждане на сметки по регулация не се отнася до спорната граница (ограничаваща предмета на съдебния контрол), а становището, че всъщност между двата имота и в частност по границата, няма подлежащи на уреждане сметки, респ. придадени части, поставя изначално под съмнение приложимостта на § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, доколкото отразяването на регулационната граница като имотна предполага необходимост от приложение на плана по признаците на чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) или § 22, ал. 1 ЗР ЗУТ.

1. Приемайки при условието на евентуалност, че дори и да е налице непълнота или грешка в кадастъра, органът е трябвало да съобрази индицията за спор за материално право относно частта на застъпване между двата имота (която вещото лице П. е изчислил на 31.65 кв.м), съдът коректно е изчерпил различните възможности за разрешаване на казуса, всяка от които мотивира съответстващ на закона краен извод за материалната незаконосъобразност на заповедта.

а. Разпоредената със заповедта промяна в кадастъра намалява площта на ПИ 1082 с около 32 кв.м. Насрещните страни се легитимират с удостоверяващи правата им на собственост актове и са вписани в кадастъра като титуляри на съответните поземлени имоти, а позициите им по отношение на местоположението на границата не съвпадат.

Следователно, за частта от изменението на кадастъра, която е предмет на съдебна проверка, е налице спор за материално право. За да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При обжалването на заповедта пред административния съд то е несъмнено (още повече, при претенцията на Б. за придобиване на право на собственост и по давност в частта на материализираната ограда като граница на владение).

б. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в КК до разрешаването му по съдебен ред по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Евентуалната разлика в площта на ПИ 1082 между акта за собственост и отразената в кадастъра до издаването на заповедта не изключва правилността на съжденията относно спора за материално право. Причината за несъответствието, по-специално обективната му връзка с местоположението на границата, би подлежал на изследване в производството пред гражданския съд, както и въпросите, свързани с прилагането на регулацията като елемент от фактическия състав на правото на собственост.

в. Основание да се одобри промяната в КК би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите страни по аргумент от чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

1. Неоснователно е позоваването от касатора на доказателствата, които установявали допускането на техническа грешка при изписването в писмо до нотариуса на площта от спорните 70 кв.м, придадена по регулация към имота на Б..

а. Актът за собственост притежава легитимиращ ефект, който не може да бъде отречен в производство с настоящия предмет. Проблемът е неподведомствен на административния орган и съда по реда за оспорване на заповед за изменение на КК, защото предполага същинска проверка на редовен от външна страна нотариален акт.

б. Твърдяната грешка, от друга страна, не съответства като квадратура на въпросната спорна част, нито се основава на доказателствено средство, установяващо идентичност между територията по тази площ и ситуирането на изменената със заповедта граница. Аргумент в подкрепа на подобна теза не следва и от заключенията на вещите лица.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касация Б. ще бъдат присъдени своевременно заявените разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение