Решение № 11614 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Торлак, гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощник адв. Д. Георгиева-Маринова. Жалбата е против решение 3306 от 19.05.2023 г. по адм. дело 772/2023г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлено оспорването на А. Торлак срещу отказ за издаване на виза тип D от 09.01.2023 г., издаден от консулско длъжностно лице съветник в Генералното консулство на Република България в гр.Одрин, Република Турция, по заявление от 26.10.2022г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът консулско длъжностно лице съветник в Генералното консулство на Република България в гр. Одрин, Република Турция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. Торлак, гражданин на Република Турция, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип D ), издаден на 09.01.2023г. от консулско длъжностно лице съветник в Генералното консулство на Република България в гр. Одрин, Република Турция, по негово заявление за издаване на виза от 26.10.2022г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискването на чл.10,ал.1,т.17 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която отказва се издаването на виза на чужденец, което не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит; на т.22 - има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и на т.24 - са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че целта на оспорващия да получи виза тип D е не да остане на територията на Република България, а да замине при съпругата си в Германия, където тя живее и работи. Приел е, че от приложените в хода на съдебното производство доказателства е видно, че на оспорващия е издадена гръцка виза на 22.10.2022г. с период на валидност 24.10.2022г. до 24.04.2023г. за многократно влизане в Гърция, при което обоснован бил изводът на административния орган, че оспорващият не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България, имало данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава в случая Германия. Според съда налице са основания за съмнение в автентичността на приложените документи за издаване на виза, за истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намеренията, като приложената на лист 16 от делото Декларация от двамата съпрузи в посока, че живеят заедно като съпрузи на адрес в Добрич, не се подкрепяла от доказателствата по делото, още повече, че не било ясно как живеят заедно на този адрес, след като оспорващият живее в Турция, а съпругата му в Германия. С оглед изложеното Административен съд София-град е мотивирал извод, че законосъобразно административният орган е издал оспорения отказ за издаване на виза тип D . За неоснователен е приет и доводът на А. Торлак, че при издаване на отказа е нарушен правото му на личен и семеен живот, прокламирано в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Постановеното решение е съобразено с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство. В касационната жалба се излага несъгласие с изводите на съда, че актът отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като следва да се посочи, че сходни възражения са направени и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд. Административният съд правилно е приел, че процесният отказ не е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл.34, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, като в него са попълнени всички полета, с изключение на полето Допълнителни забележки . Обосновани са причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл.10, ал.1, т. 17, т.22 и т.24 от ЗЧРБ. От приетата по делото докладна записка с УРИ 5388р-1469/06.12.2022г. и писмо с УРИ 5388р-1442/06.12.2022г. на директора на ОДМВР-Добрич се установява, че А. Торлак няма регистрирано влизане в Република България през 2017г. времето когато Ю. Торлак твърди, в приложените обяснения, че са се запознали в гр.Варна. Установено е, че жената е с регистриран настоящ адрес в Германия, където приоритетно пребивава живее и работи. Регистрирано е пребиваване в страната /през 2021г./ непосредствено преди сключване на гражданския брак и завръщането й в Германия много скоро след това. Има отразено влизане в Република България на 22.10.2022г., като видно от доказателствата по делото жената е провела разговор и са и снети обяснения на 24.10.2022г., във връзка с подаденото от съпруга й заявление за виза. На 31.10.2022г. е отразено излизането й през ГКПП Аерогара Варна, непосредствено след проведеното интервю. От обясненията на Ю. Торлак става ясно, че съпругът й кандидатства и за гръцка виза, за да отиде при нея в Германия, като в хода на съдебното производство е установено, че такава виза му е издадена. Самата Ю. Торлак е заявилиа, че се връща в България на 22.10.2022г., за да чака проверка на адреса в Добрич, във връзка със заявлението за виза на съпруга си. Няма обаче данни тя да е предприела действия по смяна на настоящия си адрес, който е в Германия. Установено е, че тя живее в Германия, а съпругът й в Турция. Неоснователно касаторът твърди, че липсват мотиви по отношение на това кои факти са приети за установени, за да бъде постановен отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17, т.22 и т.24 от ЗЧРБ, тъй като е допустимо мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. А както е в конкретния случай - от органи, участващи в съгласувателната процедура по чл. 30, ал. 2 от НУРИВОВР. В случая към административната преписка са приложени цитираните по-горе писмо и докладна записка, от които се установяват релевантните обстоятелства за прилагането на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т.17, т.22 и т.24 от ЗЧРБ. С оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира и че не е налице нарушение на правото на чужденеца на личен и семеен живот, произтичащо от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, каквито твърдение се правят с касационната жалба. По преписката е установено по надлежен ред, че съпрузите не живеят заедно на адреса в гр. Добрич и няма данни Ю. Торлак да се е завърнала в Република България трайно след сключването на гражданския брак с касатора. При това положение, че семейството не е живяло заедно на територията на страната (Ю. Торлак живее в Германия, а А. Торлак живее в Турция), личният и семеен живот на касатора няма да бъде нарушен с отказа за издаване на виза за България. Не е налице ограничение, което да препятства събирането на касатора с неговата съпруга в която и да е друга държава, нито на територията на Република България, следва обаче да изпълни нормативно установените изисквания за това. В подкрепа на твърденията си, че актът е немотивиран, като и, че е нарушено правото му на личен и семеен живот, касаторът се позовава на съдебни решения на Върховния административен съд, както и на решения на Административен съд София-град. Позоваването е некоректно и се отнася до различна от настоящата фактическа обстановка. Тези решения касаят различни от настоящия случаи на обжалване на отказ за виза. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,