Решение № 3240 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2013 г.

Решение № 3240 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационна жалба, подадена от Дойчин Захариев Стоянов, понастоящем в затвора Белене, против решение № 38 от 28.03.2013 г., постановена по адм. д № 173 по описа за 2012 г. на Административен съд - Русе. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" - София, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил предявения от Дойчин Стоянов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, иск за сумата 3000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от сектор "Арести" към ОС "Изпълнение на наказанията" - гр. Русе, към ГД "Изпълнение на наказанията" - София за периода от 23.03.2012 г. - 03.07.2012 г., изразяваща се в проведено неадекватно и противопоказно лечение, лишаването му от движение и чист въздух, неосигуряване ползването на тоалетна и унизително отношение на служители към него. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че по делото не се установявало спрямо ищецът да е било предприето неадекватно лечение, а с оглед на поставената му диагноза "наркомания", като последица от моментните му състояния в ареста гр. Русе, няколко пъти му е била оказвана спешна помощ чрез транспортирането му до Центъра за психично здраве - Русе. Предписаните лекарства, с оглед установеното заболяване, са били прилагани след като Дойчин Стоянов е подписал декларация за съгласие на 30.03.2012 г. Този извод е бил направен както от представената цялостна медицинска документация по време на пребиваването на жалбоподателя в ареста, а също и от показанията, дадени от разпитания по делото свидетел. По отношение на останалите твърдения, съдът е приел, че същите са недоказани, тъй като от данните по делото и разпита на свидетеля не се е установявало Стоянов да е бил лишаван от право на разходка на чист въздух или да не му е бил осигуряван достъп до тоалетна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която предмет на обезщетяване са твърдени от Дойчин Стоянов претърпени неимуществени вреди, като последица от неадекватно лечение, неосигурен достъп до чист въздух, достъп до тоалетна и унизително отношение на служители от ареста спрямо него. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, като последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. Накратко казано, по делото не са представени доказателства за действително претърпени неимуществени вреди от жалбоподателя. Липсва и причинно-следствена връзка между такова противоправно действие или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност и настъпилите по твърдение на жалбоподателя щети. Поради това правилно е прието от съда, че не са налице основанията по чл. 4, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Това е така, защото по делото е било установено, че за времето, посочено по-горе, Стоянов е бил лекуван с лекарства, необходими за здравето му и с приложението на които той изрично е дал съгласие в декларацията, подписана от него. Нещо повече, от обясненията на разпитаните по делото свидетели се установява, че той действително страда от заболяване "наркомания", както и че предприетото лечение е с оглед на това заболяване. Установено е, че е бил извеждан на чист въздух, че не му е бил отказван достъп до тоалетна. Следователно, твърденията му са били голословни, поради което постановеното решение е правилно и ката такова, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,