Решение № 4896 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16373/2010 г.

Решение № 4896 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16373/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Борис Кръстев Шалев от гр. София за отмяна на решение № 11 988 от 15.10.2010 г. по адм. дело № 5878/2010 г. на Върховен административен съд, III отделение. В молбата се сочи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК по съображения, че при постановяване на съдебното решение съдът е нарушил процесуалните права за равенство в процеса, установени в чл. 8 АПК, като прилагайки чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК е приел, че не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди, а да го обсъди ведно с останалите доказателства по делото. Според молителя, процедирайки по посочения начин, тричленният състав на ВАС по същество сам е изготвил оценителна експертиза и с действията си го е лишил като страна, заинтересована от изхода на делото, по което се постановява окончателно решение, от възможността да участва в производството по определяне на дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждения недвижим имот. По тези съображения се отправя искане за отмяна по чл. чл. 239, т. 5, предложение първо АПК на влязлото в сила решение, като делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС, след като настоящият състав приеме, че Борис Шалев е бил лишен от възможност да участва в делото- съдът е изготвил нов вариант на заключение на пазарна оценка на имота без участието на страните и вещото лице. Допълнителни мотиви са развити в представеното по делото писмено становище. Ответникът по молбата - Министерски съвет на РБ, чрез пълномощника си юрисконсулт Василев, оспорва същата като неоснователна. Заинтересованите страни Министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Ангелов, юрисконсулт Димитров и юрисконсулт Церовски също оспорват молбата като недопустима и алтернативно като неоснователна. Подробно се мотивират в представени по делото писмени становища. Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Първа колегия счита, че молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Направените възражения за недопустимост на молбата не следва да бъдат споделени. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: С решение № 11 988/15.10.2010 г. по адм. дело № 5878/2010 г. на ВС, III отделение, е изменено по отношение на Борис Кръстев Шалев от гр. София, Решение № 172/26.03.2010 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Околовръстен път-южна дъга", участък от км. 42 + 800 (пътен възел "Младост" до 44 + 720, край на участъка на строителството), в частта относно размера на определеното обезщетение за имот пл. № 1368, район "Студентски", Планоснимачен район "Южноградска територия III част", Столична община, като е увеличено определеното обезщетение за имот пл. № 1368, район "Студентски" от 1 099 599 лв. на 1 486 738 лв. Със същото решение е осъдена Администрацията на Министерския съвет да заплати на Борис Шалев сумата 1 900 лв. разноски. В мотивите на атакувания съдебен акт е извършен последователен анализ на изслушаните съдебно-оценителни експертизи - първоначална, приета в о. с. з. на 16.09.2010 г., и две допълнителни, приети в с. з. на 30.09.2010 г. Посочено е, че не следва да бъде възприемано изцяло второто допълнително заключение на вещото лице Спас Милчев от 30.09.2010 г., предлагащо обжалваната оценка да се увеличи на 2 356 368 лв., тъй като, според съда, при така изготвената експертна оценка не са взети предвид цените на определени сделки, за които МРРБ е ангажирало доказателства с молба от 13.08.2010 г. и въз основа на които са изготвени първоначалното и допълнителното заключение от 27.09.2010 г. В мотивите на съдебното решение са извършени определени преизчисления, като съдът подробно е визирал кои са сделките и какви са цените, въз основа на които следва да се определи обезщетението в разглеждания случай, позовавайки се на нормата на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, според която съдът не е длъжен да приема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Приета е средна пазарна цена на конкретизираните в мотивите сделки в размер на 289.08 лв. и въз основа на нея дължимо обезщетение за отчуждения имот в размер на 1 486 738 лв. Решението е подписано с особено мнение от един от членовете на състава, който счита, че размерът на следващото се равностойно парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот следва да се определи съобразно писменото заключение на втората допълнителна съдебно- оценителна експертиза, прието в с. з. на 30.09.2010 г. в размер на 2 356 368 лв. Решението е постановено в производство по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост и не подлежи на обжалване. Влезлите в сила решения се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредни способ за отмяна. Производството по чл. 237 и сл. е извънинстанционен контрол, поради което основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неприложими. В голямата си част в молбата са изтъкнати оплаквания, които са допустими само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. При извънинстанционният контрол законодателят е предвидил лимитирано определени предпоставки, при наличието на които може да се допусна отмяната. В процесния случай като основание за отмяна на влязло в сила решение молителят сочи разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, според която на отмяна подлежи съдебно решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От така визираните основания за отмяна, молителят се позовава на предложение първо на цитираната норма, като счита, че е бил лишен от възможността си да участва в делото и да направи възражение срещу изготвения от съда нов вариант на пазарна оценка на имота. Настоящият състав намира, че в случая не е изпълнено нито конкретно визираното основание за отмяна от молителя, нито някое от останалите основания, регламентирани в нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Съдебната инстанция е била сезирана с жалба, по която е образувано адм. д. № 5878/2010 г. пред ВАС, Трето отделение. Както е видно от протоколите от проведените две съдебни заседания по делото на 16.09.2010 г. и 30.09.2010 г., страната е била редовно призована и се е представлявала от нейния процесуален представител - адв. Анакиева. От изготвените съдебни протоколи е видно също, че адв. Анакиева е правила искания за назначаване на експертизи и е формулирала въпроси към тях. Тези факти са безспорни и свидетелстват, че Борис Шалев е упражнил надлежно процесуалните си права и е бил защитаван, поради което не е налице някое от отменителните основания по чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Неоснователно се поддържа от молителя, че прилагайки чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът при грубо нарушение на процесуални правила е приел, че не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото - т. е. като "сам изготви оценителна експертиза". Фактът, че съдът не е възприел безкритично експертното заключение, а го е анализирал в светлината на направеното тълкувание на нормата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за държавната собственост, в която според мнозинството от съдебния състав законодателят не е въвел ограничение на сделките според обема на прехвърленото право на собственост - изцяло или идеална част от него, не означава, че заключението е преценено по начин, различен от поддържания от вещото лице, както твърди молителя. С решението са извършени аритметически преизчисления на базата на предоставените данни от експерта, като съдът е счел, че не са били налице основания да бъдат изключени от изследвания материал доказателствата за пет сделки, представени от МРРБ с молба от 13.08.2010 г. и в съответствие с този извод е определил стойността на дължимото обезщетение. Подходът на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, като са заложени подробни и логически издържани мотиви защо съдът възприема, че обезщетението следва да възлезе на стойност 1 486 738 лв., а не на стойност 2 356 368 лв., съобразно втората допълнителна експертиза, приета в с. з. на 30.09.2010 г., респективно защо не възприема заключението по последната експертиза. В реда на изложеното следва да се посочи, че действително, както твърди процесуалния представител на Министъра на финансите, молителят в настоящото производство свързва разбирането си за реализирането на правата в процеса, с постановяване на съдебен акт въз основа на експертно заключение, даващо максималната оценка на дължимото равностойно парично обезщетение. Предвид изложеното по-горе молбата на Борис Шалев от гр. София е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По разноските: Процесуалният представител на Министъра на финансите е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по него, настоящият състав съобрази следното: Заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК са две групи - такива, за които оспореният административен акт е благоприятен и такива, които са засегнати от него, но не са го оспорили. Първите имат качеството на ответници по оспорването, тъй като уважаването му би засегнало правната им сфера, докато вторите имат интерес от отмяната на акта, поради което са трети лица - помагачи по чуждото оспорване. Само на последните, не и на първите, се дължат деловодни разноски по чл. 78, ал. 10 ГПК. По тези съображения юрисконсултско възнаграждение на Министъра на финансите не следва да бъде присъждано. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Първа колегия,