Решение № 2259 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2008 г.

Решение № 2259 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Пенков Атанасов, срещу решение от 18.10.2007 г., постановено по адм. д. № 305/04 г., на Софийски градски съд, АК, III "Г" с-в, с молба за отмяна като неправилно. Ответната страна - кмета на Столична община, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение състав на СГС е отхвърлил жалбата на касатора Атанасов срещу мълчалив отказ на кмета на СО по преписка вх. № 1100-694 /2.10.03 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че производството по отчуждаване на имот пл. № 674, кв. 306, по плана на гр. София, ул. "Летоструй" № 100, отчужден за визираните в Заповед № РД-40-11 /23.08.88 г., мероприятия е приключило с получаване на имотно обезщетение от оспорващия Атанасов и пълнолетния му син Данаил Пенков, предвид което разпоредбата на § 9, ал. 2 ДР на ЗУТ е неприложима. Решението е правилно. Производството по делото е образувано след неуспешно проведена административна процедура за отмяна на отчуждаването на имота по реда на чл. 1 ЗВСВНОИ, ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С решението по гр. д. № 712/94 г., СГС е отхвърлил жалбата на Атанасов срещу отказа на кмета на СО за отмяна на отчуждаването, обективиран в Заповед № РД-54-286/25.04.1994 г. В мотивите на посоченото решение е прието, че отстъпените като обезщетение в полза на Атанасов и сина му апартаменти са получени и отказът за отмяна на отчуждаването е приет за законосъобразен, тъй като заявилия искането за отмяна на отчуждаването, отчужден собственик не е декларирал съгласие за връщане на обезщетението в патримониума на държавата на основание чл. 5 от реституционния закон, както и че не е спазено условието на чл. 7, ал. 1 от същия закон - искането да е подадено и от обезщетения пълнолетен низходящ на отчуждения собственик с нотариална заверка на подписа. Това решение е потвърдено в надзорното производство по адм. д. № 2937/1996 г., на ВАС, а молбата за отмяна на постановеното в това производство решение е отхвърлена с решение по адм. д. № 5672/99 г., на ВАС, 5-членен състав. При тези безспорни установявания, изводът на решаващия съд досежно неприложимостта на разпоредбата на § 9, ал. 2 ДР на ЗУТ е законосъобразен. Правилни са изводите, относно приложимостта на посочената разпоредба, единствено по отношение незавършили отчуждителни производства, респ. такива, заварени от ЗУТ на стадий издадена заповед за отчуждаване на имота и заповед за обезщетяване на правоимащите лица. С получаване на определеното по отчуждителната преписка обезщетение, отчуждителното производство се счита приключило, предвид което, искането за отмяна на заповедите за отчуждаване, обезщетяване и прекратяване на производството със заповед по § 9, ал. 2 ДР на ЗУТ законосъобразно е преценено като неоснователно. Доводите, изложени в касационната жалба изцяло са неоснователни. Противно на твърдението на касационния жалбоподател получаването на имотно обезщетение е прието за безспорно с цитираното, влязло в сила решение по гр. д. № 712/94 г., на СГС. Нещо повече, заявената реституционна претенция по реда на чл. 1 ЗВСВНОИ, ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е индикация досежно признанието от страна на жалбоподателя, че отчуждителното производство е приключило. Възстановяване висящността на това производство, чрез отмяна на заповедите за отчуждаване и обезщетяване, какъвто довод поддържа касатора е в противоречие с целта и разума на закона. С оглед изложеното, като постановено в унисон с материалния закон и обосновано, решението следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, второ отделение,