Решение № 15757 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2014 г.

Решение № 15757 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Алексиев Николов от гр. Горна Оряховица срещу решение № 76/18.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1012/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 041201626/5.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 69/5.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определените му данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 292,30 лв. и лихви - 194,20 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 972,50 лв. и съответните лихви и за 2008 г. в размер на 1 034, 50 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че мотивите на съда са изградени въз основа на предположения и недоказани презумпции, а не на доказани, верни и съществуващи обстоятелства и факти. Твърди, че съпоставката, която се прави с влезлите в сила решения за отнемане на имуществото му и това на неговата съпруга не е вярна, тъй като тези решения били постановени на базата на присъда - споразумение за деяние, от което не бил облагодетелстван. Иска отмяна на обжалваното решение, включително и за разноските, като твърди, че определеното юрисконсултско възнаграждение, което с обжалваното решение е задължен да заплати е прекомерно високо. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Цацинова я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор, в което е направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 434,79 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд, I отделение. С решение № 15073/15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10071/2013 г. на ВАС, I отделение е отменено решение № 300/6.06.2013 г. по адм. дело № 193/2013 г. на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен цитирания по-горе ревизионен акт, с който на Никола Алексиев Николов от гр. Горна Оряховица са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., ведно със съответните лихви и е върнато в тази част делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В останалата част за определените с ревизионния акт данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., за които с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Никола Николов, решението е оставено в сила. В отменената част, която е върната за ново разглеждане касационният съдебен състав е дал указания съдът да се произнесе налице ли е съвпадение между имущество и доходи, които са конфискувани в производство по ЗОПДИППД (отм.) и имущество и доходи, които са включени в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за данъчни периоди за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Касационният състав е приел също така, че при установяване на имущество и доходи за ревизираните периоди, които не са обхванати от производството по ЗОПДИППД (отм.), ревизията е процесуално допустима и върху тях се дължат съответно данъци върху общ доход и лихви. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата за определените с ревизионния акт данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., ведно със съответните лихви, като ревизията на Никола Николов е била извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. При постановяване на обжалваното пред настоящия касационен съд решение, първоинстанционният съд се е позовал на приетите като доказателства заверени копия от решение № 242/6.04.2010 г. по гр. дело № 541/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, както и незаверени копия от решение № 72/21.03.2011 г. по възз. гр. дело № 424/2010 г. на Апелативен съд - гр. Велико Търново и решение № 231/11.07.2012 г. по касац. гр. дело № 848/2011 г. на Върховния касационен съд. Предвид оборимата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е било да обори констатациите на ревизионния акт, както и да установи налице ли е съвпадение между имущество и доходи, които са конфискувани в производството по ЗОПДИППД (отм.) и имущество и доходи, които са включени в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В тази връзка съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, но впоследствие е отменил определението си за допускане на тази експертиза поради невнасяне от жалбоподателя на определения от съда депозит за вещо лице. Въз основа на това съдът е приел, че данъчната основа е определена правилно от ревизията в размерите, посочени в ревизионния акт, както следва: за 2006 г. е установено превишение в размер на 3 564,93 лв. и е определен дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 292,30 лв. и лихви; за 2007 г. е установено превишение в размер на 8 430 лв. и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 972,50 лв. с лихви и за 2008 г. е установено превишение в размер на 5 485 лв. и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 034,50 лв. и лихви. Обжалваното решение е частично неправилно.. За ревизираната 2006 г. е установено, че Николов има доходи в размер на 13 000 лв., които са от отпуснат банков заем от "Банка ДСК", а разходите са за закупен офис № 2, извършени вноски в "Банка Пиреос", закупен лек автомобил "Фолксваген Пасат", като в разходната част на изготвения от приходните органи паричен поток са суми за средномесечен разход за живот на едно лице съгласно НСИ. При така определените приходи и разходи, е установено превишение на разходите над доходите на годишна основа в размер на 3 564,93 лв. и върху тази данъчна основа е определен и дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 292,30 лв. За ревизираната 2007 г. е установено, че Николов има доходи от наеми, които са участвали при формиране на годишната данъчна основа след приспадане на нормативно признатите разходи по чл. 31 ЗОДФЛ (отм.), а относно направените разходи в паричния му поток приходните органи са включили закупен офис за 51 500 лв., направени вноски по разплащателна сметка в "Банка ДСК" - 5 183 лв., за закупен лек автомобил "Фиат Браво" в размер на 391 лв., както и са включени разходите за издръжка на едно лице за един месец по средностатистически данни от НСИ, поради което е установено превишение на разходите над доходите в размер на 8 430 лв. и върху тази данъчна основа е определен дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 972,50 лв. За ревизираната 2008 г. е установено, че Николов има получени доходи от наем в размер на 5 400 лв., от продажба на лек автомобил "Ауди 80" за 150 лв. (1/2 от 300 лв. в режим на СИО), а относно разходите, такива са направени за вноски по разплащателна сметка в "Банка ДСК" - 1 931 лв., за закупен лек автомобил "Ауди 80" за 440 лв. в режим СИО, както и разходи за издръжка за едно лице за един месец по средностатистически данни от НСИ - 272 лв. Определена е годишна данъчна основа за облагане в размер на 5 485 лв., като разлика между приходи и разходи, при която е установено превишение на разходите в посочения размер и заедно с получените доходи от наем в размер на 4 860 лв. е установена обща данъчна основа 10 345 лв. и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 1 034,50 лв. Видно от решение № 231/11.07.2012 г. по гр. дело № 848/2011 г. на Върховния касационен съд частично е отменено въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 72/21.03.2011 г. по гр. дело № 424/2010 г. и е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за установяване на имуществено, придобито от престъпна дейност от Никола Николов и съпругата му Атанаска Николова за период от 15.04.1993 г. до 15.04.2008 г. - дворно място в гр. Горна Оряховица, офис № 2 на втори етаж от сграда, пл. № 2683 в същия град, леки автомобили, "Ауди 80", "Фиат Браво", сума от 4 400 лв., получена от продажба на дворно място, сума от 4 060 лв., получена от продажба на лек автомобил "Фолксваген Пасат", 700 лв. от продажба на "Ауди А-6", 100 лв. от продажба на лек автомобил "ВАЗ - 21074". Със същото решение е отнета в полза на държавата и жилищна сграда на четири етажа в гр. Горна Оряховица. При съпоставката между установената данъчна основа за облагане при приети доходи и разходи на годишна основа и отнетото имущество по ЗОПДИППД (отм.) се установява частично съвпадение на имущество и доходи, които са конфискувани в производство по ЗОПДИППД (отм.) и имущество и доходи, които са включени в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за данъчни периоди за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Това частично съвпадение не е установено от първоинстанционния съд, който е бил длъжен въз основа на указанията, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция да извърши съпоставка на паричните потоци, съставени по време на ревизията и отнетите имущества и доходи по реда на ЗОПДИППД (отм.) и ако беше сторил това, щеше да установи частичното съвпадение имущества и доходи, отнети по цитирания закон и включените в паричните потоци от ревизията. Съдът безрезервно е възприел констатациите на приходните органи, а е длъжен при всички случаи да извърши проверка на всяка една сума от доходите и разходите, включени от ревизията в изготвените от нея парични потоци, независимо от презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Наистина ревизираното лице е длъжно да обори констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, но това в никакъв случай не освобождава съда да извърши проверка на изготвените парични потоци от ревизията съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК и да обсъди обстойно всички събрани по делото доказателства, а в случая това са съдебните решения в производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Предвид, че настоящата съдебна инстанция е втора касационна такава, ще извърши проверката вместо първоинстанционния съд, който не се е съобразил с указанията на първата касационна инстанция, въпреки, че е бил длъжен да го стори. За ревизираната 2006 г. от данните по представените съдебни решения, се установява, че неправилно приходните органи и впоследствие и съда са приели, че в данъчната основа за облагане следва да се включи сумата от 13 000 лв. като разход за закупен офис № 2 в гр. Горна Оряховица, придобит на 18.12.2006 г., което е отразено и в производствата по ЗОПДИППД (отм.) и в паричния поток, изготвен от ревизията по чл. 122 ДОПК За 2007 г. неправилно в паричния поток като разход е включена сумата от 391 лв. (1/2 от СИО) от покупка на 20.06.2007 г. на лек автомобил "Фиат браво". За 2008 г. неправилно е включен като разход в паричния поток на Николов сумата от 440 лв. (1/2 от СИО) за закупен лек автомобил "Ауди 80". Останалите доходи и разходи правилно са установени от приходните органи и решенето в тези части на съда следва като краен резултат да се остави в сила. При положение, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионен акт, изготвен при ревизия, проведена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, не може да се приеме, че е налице съвпадение на всички отнети имущества на ревизираното лице и включените суми (доходи и разходи) в данъчните основи за облагане с данъци върху дохода на придобити такива през ревизираните периоди в останалата им част, без тези посочени по-горе, които следва да се изключат от съставените от приходните органи и възприети без никакви резерви от съда парични потоци. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК решението на първоинстанционния съд следва да се отмени изцяло за 2006 г. (главница и лихви) и частично за 2007 г. за сумата над 1 876,32 лв. до пълния размер от 1 972,50 лв. и съответните лихви и за 2008 г. за разликата над 990,50 лв. до пълния размер от 1 034,50 лв. и съответните лихви. В останалата част решението като краен резултат следва да бъде оставено в сила - за 2007 г. за сумата от 1 067,80 лв. и за 2008 г. за сумата от 990,50 лв. и съответните лихви - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението на съда следва да бъде отменено и в частта за присъденото в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсултско възнаграждение за сумата над 430,68 лв. до пълния размер от 1 304,37 лв. В останалата част решението за разноските като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение