Решение № 15 от 28.2.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002103895/2022 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 79/28.03.2022 г. на Костинбродския районен съд, постановено по гр.д. № 750/2020 г. Молителят основава молбата с твърдение, че е нарушено правото му на участие по делото, защото е бил ненадлежно представляван и информиран от служебния адвокат, вкл. да обжалва първоинстанционното решение. В съдебно заседание поддържа молбата чрез адв. М. П. Ответникът по молбата В. Г. М., чрез адв. Д. Х., излага съображения, че тя е недопустима, защото е бланкетна, а още е и неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима, изхожда от легитимна страна, срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, като съдържа минимално необходимото съдържание за редовност. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. В хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК е дадена защита срещу влязло в сила съдебно решение на страна, която поради нарушаване на съответните процесуални правила, е била лишен от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Нито една от гореизброените хипотези не е налице в случая. Производство пред РС – Костинброд е образувано по искова молба на А. С. Т. против В. Г. М.. Производството по делото е оставяно без движение, като указанията на съда са връчвани лично на ищеца Т.. По негова молба, в хода на процеса, първостепенният съд му е предоставил правна помощ и с определение от 17.05.2021 г. е назначил адв. Л. С. М. от САК за негов процесуален представител по делото. Адвокатът е подал уточнение на исковата молба от името на ищеца Т. на 02.06.2021 г. На 30.06.2021 г. районният съдия оставил за поред път производството по делото без движение. Последвало е уточнение от ищеца чрез адв. М.. Проведено е открито съдебно заседание на 02.11.2021 г., за което страната е призована редовно чрез адв. М., която е взела лично участие в производството, в което е поискала да й бъде даден срок заангажиране на допълнителни доказателства. Следващото съдебно заседание е проведено на 28.02.2022 г., за което страната е редовно призована с призовка чрез адв. М.. А. Т. присъства лично в откритото съдебно, както и служебния адвокат М. (грешно вписван в протоколите като особен представител на страната). В това заседание е даден ход на устните състезания и на 28.03.2022 г. е обявено съдебното решение. Препис от него с указание за обжалването му, е връчен на страната чрез адв. М. на 31.03.2022 г. Т. лично е подал въззивна жалба на 26.04.22 г., която е върната като просрочена с разпореждане на съда от 25.05.2022 г. На 15.06.2022 г. страната уведомила съда, че „оттегля дадените пълномощия“ на адв. М.. При така установеното, следва, че молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото, което е сторил, както лично, така и чрез адв. М.; бил е надлежно представляван. Твърдението, че А. Т. не е бил надлежно уведомен, че решението е изготвено, не отговаря на данните в досието – връчването на препис от решението с указание за обжалваемостта му чрез пълномощник по делото има ефекта на връчване лично на представляваната страна. Ако се твърди неизпълнение или лошо изпълнение на пълномощника по мандантното правоотношение, то се касае до вътрешни отношения между адвокат и доверител, които нямат отношение към валидността на процесуалните действия, извършени от довереника. Освен всичко изложено, щом страната твърди, че не е уведомена за решението, то това се установява: 1/ при подаване на въззивна жалба администриращият районен съдия, съответно приемащият въззивен съд извършват проверка за нейната редовност, включително спазването на срока по чл. 197 ГПК; 2/при евентуално връщане на въззивната жалба като просрочена чрез обжалване по пътя на чл. 213 и сл. ГПК. Независимо от казаното, надлежното връчване на препис от решението на районния съд на адв. М., като процесуален представител на А. Т., изключва извод за ненадлежното му уведомяване и, поради това, лишаване от възможност да обжалва първостепенния съдебен акт. Отношенията между страната и процесуалния представител се уреждат по друг начин и това няма отношение към хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – платен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд