Решение № 4456 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2015 г.

Решение № 4456 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 405 от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 642/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № Р-04001514002311-091-001/18.06.2015 г. издаден от орган по приходите на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 370/1.09.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника по касация - Мирослав Маринов Маринов, чрез пълномощника си адв. Гено Генов, е постъпил писмен отговор, в които са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалба на Мирослав Маринов Маринов действащ в качеството си на регистриран земеделски производител с адрес на управление село Горни Дъбник срещу ревизионен акт № Р-04001514002311-091-001/18.06.2015 г. издаден от В. А. Н. -възложил ревизията и Е. Г. П. - главен инспектор по приходите на при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 370/1.09.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с който са му определени задължения в резултат на отказано преотстъпване на ДДФЛ по реда на чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчните периоди 1 януари 2010 г. - 31 декември 2010 г. в размер на 1 931,52 лв. и лихва за забава в размер на 818,11 лв.; 1 януари 2011 г. - 31 декември 2011 г. в размер на 7 762,62 лв. и лихва за забава в размер на 2586,89 лв., в това число и лихви върху авансови вноски - 107,71 лв. и 1 януари 2012 г. - 31 декември 2012 г. в размер на 11955,30 лв. и лихва за забава в размер на 3 297,76 лв., в това число и лихви върху авансови вноски - 705,43 лв. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като първоинстанционният жалбоподател неправилно е бил изключен от обхвата на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и на същия се дължи преотстъпване на данък при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), макар и лицето да не е упражнявало дейност в качеството си на едноличен търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), а като регистриран земеделски производител. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че Мирослав Маринов Маринов е регистриран земеделски производител от 2003 г. до 2015 г. без прекъсване, но не е търговец по смисъла на ТЗ. Обосновано административният съд е приел, че е налице нормативна уредба, която регламентира преотстъпването на данъка по отношение на земеделски производители, които не са търговци по смисъла на ТЗ. Това е специалната разпоредба на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, която препраща към чл. 189б от ЗКПО. Съгласно § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обвързано с приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно от § 10 от положителното решение на ЕК от 11 февруари 2011 г. относно държавна помощ - България, помощ № 546/20110 за инвестиции в земеделските стопанства чрез отстъпване на корпоративен данък, помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване на 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба на данъчнозадължените субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК следва, че бенефициенти на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. От § 9 от решението е видно, че целта на помощта, за която е искано становище от ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с решението на ЕК, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопанска продукция, доходите от които се облагат с корпоративен данък. Определящ факт в случая е качеството на лицето - да е земеделски производител и дейността, която извършва като такъв - производство на непреработена растителна и животинска продукция. Употребеният в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ израз "едноличен търговец" следва да се тълкува съвместно с останалите понятия в разпоредбата - данък, данъчна основа, доходи от стопанска дейност. Данъчното облекчение е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци. Законосъобразни са изводите на съда, че по отношение на Мирослав Маринов Маринов са налице законовите критерии за ползване на данъчната преференция по чл. 189б от ЗКПО. Тя се ползва от земеделски производители за дейност по производство на непреработена животинска и растителна продукция. Преотстъпеният данък следва да се инвестира в нови сгради или нова земеделска техника. Активите да се използват за производство на непреработена земеделска продукция, активите да са нови и инвестирането да се осъществи в срок до края на годината, следваща годината на преотстъпването. Съдът правилно е посочил в мотивите си, че тези обстоятелства не са били предмет на проверка, а оспореният ревизионен акт е издаден единствено поради факта, че настоящият ответник не би могъл да бъде субект на тази държавна помощ, тъй като не е едноличен търговец, а не че помощта е била недопустима поради липса на положителни или наличие на отрицателни предпоставки по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО. Настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд изложени по отношение частта с която на ревизираното лице на основание чл. 175 от ДОПК за невнесени в срок месечни авансови вноски са начислени лихви в размер на 107,71 лв. за 2011 г. и в размер на 705,43 лв. за 2012 г. начислените лихви за невнесените в срок месечни авансови вноски на основание чл. 175 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че лихвите за просрочие на установените авансови вноски са неправилно изчислени, тъй като при наличието на право на преотстъпване на данък за 2011 г. и за 2012 г., то и размерът на авансовите вноски, съответно на дължимите лихви върху тях следва да се съобрази с преизчисления размер на преотстъпения данък. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Генов за разноски, такива не се присъждат на Мирослав Маринов Маринов, поради липсата на писмени доказателства за направени такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,