Решение № 7583 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 819/2015 г.

Решение № 7583 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 819/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 207 от 21.11.2014 г. по административно дело № 402/2014 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Румяна Енчева Кирилова от гр. Стара Загора против решение № 104/11.08.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Румяна Кирилова жалба и е потвърдено изцяло разпореждане № 4506015852/2.06.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Румяна Енчева Кирилова от гр. Стара Загора. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд - Стара Загора и решаване на делото по същество, чрез уважаване на жалбата на Кирилова срещу решението на директора на ТП на НОИ - Стара Загора или в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Стара Загора, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при спазване на дължимата процедура, правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Стара Загора е решение № 104/11.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Румяна Кирилова срещу разпореждане № 4506015852/2.06.2014 г. на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - Стара Загора, с което е отказано отпускането на наследствена пенсия за военна инвалидност на наследниците на Кирил Борисов Кирилов от гр. Стара Загора. Постановеният отказ е мотивиран от факта, че органите на ТЕЛК не са определили причинна връзка между заболяването, от което е починал Кирилов, и щатната му служба в поделение 55321 - Харманли като младши сержант, и не е загубил работоспособността си (не е пострадал) по време на наборна военна служба, служба в запаса или в резерва. Видно от представените по делото доказателства, Кирил Кирилов е починал на 2.09.1969 г. от остра сърдечна слабост, белодробен и церебрален оток. По искане на наследниците на Кирилов пенсионната преписка на починалото лице е изпратена в ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия) - Окръжна болница Сливен за произнасяне от комисията дали заболяването, от което е починал Кирилов, може да се приеме, че свързано с военната му служба. С експертно решение (ЕР) № 2379 от протокол № 209 от 02.11.1971 г. ТЕЛК - Сливен е приел, че наследодателят се е разболял по време на военна служба, като е изградил становището си въз основа на удостоверение № 1434/12.06.1971 г. на Военна болница - Хасково. С протокол № 11717 от 29.11.1971 г. на Централна Териториална експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК) - София, ЕР № 2379 от протокол № 209 от 2.11.1971 г. на ТЕЛК - Сливен е отменено и е върнато за ново разглеждане, като ЦТЕЛК е указал, че жалбоподателят е бил на редовна военна служба от 2.10.1964 г. до 1.11.1968 г., а е починал на 02.09.1969 г., като причинна връзка (военно инвалидна) се признава само, ако заболяването (смъртта) е станала през време на редовната военна служба, а не при щатна сержантска или друга длъжност. С ЕР № 2772 от протокол № 244 от 21.07.1971 г. на ТЕЛК - Сливен не е определена причинна връзка, тъй като заболяването на Кирилов и последвалата смърт не са станали през време на военна редовна служба, а при щатна такава. С разпореждане № 4506015852 от 10.03.2006 г., издадено от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Стара Загора, на Румяна Кирилова й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО (Кодекса за социално осигуряване) на Кирил Кирилов. Решението на Административен съд - Стара Загора е постановено при правилно прилагане на чл. 25 от Закона за пенсиите (ЗП, отм.), чл. 85 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ). След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд материалнозаконосъобразно е приел, че на жалбоподателката не следва да й се отпусне наследствена пенсия за военна инвалидност, тъй като починалият й съпруг не е имал право на пенсия за военна инвалидност. Позовал се е на представените експертни решения на ТЕЛК и ЦТЕЛК, с които не е определена причинна връзка между щатната му военна служба и настъпилото заболяване след приключване на службата му, съответно последвалата смърт. Административният съд е обосновал извод, че обстоятелството дали Кирилов е заболял "по повод" на наборната военна служба в периода 17.09.1964 г. - 6.11.1968 г., не може да се установи нито в административното производство от пенсионните органи, нито в съдебното производство при оспорване на административните актове, с които е постановен отказ на исканата пенсия. Предвид изложеното, след като на починалото лице не се следва правото на пенсия за военна инвалидност, то съответно и неговите наследници не могат да получават наследствена пенсия за военна инвалидност. Съгласно чл. 80, ал. 2 от КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите, като размерът й се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице. В конкретният случай Румяна Кирилова е подала заявление за отпускане на наследствена пенсия за военна инвалидност. За да има право на такава пенсия наследницата Румяна Кирилова, следва и наследодателят да е имал право на пенсия за военна инвалидност. Към момента на смъртта на наследодателя е бил в сила Закона за пенсиите (ЗП). Действително, с оглед разпоредбата на чл. 35 от ЗП (отм.) наследствени военноинвалидни и гражданскоинвалидни пенсии се отпускат на родителите и вдовиците независимо от това, дали са били издържани от починалия, но това правило важи само ако наследодателят е имал право на военноинвалидна, съответно гражданскоинвалидна пенсия. Правото на военноинвалидна пенсия е регламентирано в чл. 25 от Закона за пенсиите, като изискването е лицата да са пострадали по време на службата си и попадащи в група инвалидност: а) от редовия и сержантския състав на въоръжените сили - на срочна служба или мобилизирани от запаса; б) на редовни трудоваци на срочна служба или мобилизирани от запаса; в) на запасни, повикани на учебен, проверочен или практически сбор, независимо от званието им. Освен изброените категории, право на военноинвалидна пенсия имат и пострадалите при даване на съдействие на въоръжените сили. Пострадали по смисъла на посочената норма се считат и загиналите и безследно изчезналите. В случая наследодателят на касаторката не е от кръга на изчерпателно изброените в закона лица, тъй като той е служил на щатна военна служба. Визираните в чл. 25 от ЗП (отм.) лица служат на срочна (наборна) военна служба, поради което тя е относима само за тях, докато лицата, които са били на щатна военна служба, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест или общо заболяване. Подобна е разпоредбата и на чл. 85, ал. 1 от КСО (макар, че не е бил в сила към възникване на спорните правоотношения), според която право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на: 1. наборната военна служба; 2. службата в запаса или в резерва. Видно от данните по делото и приложеното удостоверение изх. № 410 от 11.06.1971 г. от Поделение 55321 - Харманли, Кирил Кирилов е постъпил на редовна военна служба в посоченото поделение, и е служил от 17.09.1964 г. до 6.11.1968 г., като срокът на службата му е удължен с 49 дни, поради участието му като боец срещу контрареволюцията в Чехословакия. С оглед тези данни наследодателят не попада и в разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от КСО, за отпускане на военноинвалидна пенсия. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите определя като военноинвалиди българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния резерв и запаса, и освидетелствани по законоустановения ред. Установяването на обстоятелството дали лицето е военноинвалид става чрез експертно решение на ТЕЛК или съответно на НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия) с призната степен на трайно намалена работоспособност и становище за причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането, съответно смъртта на кадровите военнослужещи. В разглежданият случай експертните решения, представени по делото, не удостоверяват наличието на причинна връзка между заболяването, от което е починал Кирилов, и военната му служба, тъй като е починалия е бил на щатна военна служба. С оглед горното и при липса на експертно решение, с което да се установи, че лицето е починало вследствие на заболяване по време на срочната му военна служба не може да му се признае правото на пенсия за военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от КСО и чл. 25 от ЗП (отм.). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на компетентност на пенсионните органи в административното производство за преценка на обстоятелството дали наследодателят е починал вследствие на заболяване, придобито от наборната му военна служба, тъй като освидетелстването на лицето се извършва по законоустановения ред, или иначе казано от органите на експертизата - ТЕЛК, НЕЛК, и след като те не са признали причинна връзка, то пенсионният орган няма правомощията да осъществява дейност, която не му е в правомощията и в компетентността. Стигайки до окончателните правни изводи за липса на основание за отпускане на наследствена пенсия за военна инвалидност на Румяна Кирилова от гр. Стара Загора и за законосъобразност на обжалвания по съдебен ред административен акт, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационния основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,