Решение № 3091 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13448/2008 г.

Решение № 3091 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13448/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив, чрез процесуален представител срещу решение № 680/30.06.2008 г., постановено по адм. д. 68/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, ХVIII състав, с което е отменено решение № 1550/29.11.2007 г. на началника на митница - Пловдив. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Агрокемикъл" ЕООД чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови посочения резултат Пловдивският административен съд е приел, че договор 11/17.04.2002 г. няма за предмет доставката на стоки, които да са обект на внос или респективно обект на поставяне под друг митнически режим, нито договорът касае посредничество за сключване на договор за доставка, или да засяга реда и начина на определяне на продажната цена на доставяните стоки. Дължимите по договора възнаграждения не са били пряко свързани с доставката на стоките по ЕАД. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд изведени от фактическите данни по делото, че спорът се свежда до това дали договореното заплащане по договор 11/17.04.2002 г. представлява комисионна и/или възнаграждение за посредничество, респ. брокерско възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. а от ЗМ и следва ли да се прибави съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Видно от клаузите на договор 11/17.04.2002 г., страните са се договорили "Клакстън" ООД, като изпълнител да изпълнява: 1.01. посреднически услуги, 1.02. други услуги - да поеме всички рискове по неплащане на задължения на възложителя към доставчици, посочени в договора. По отношение на описаните в т. 1.02. от договора доставчици изпълнителят се е задължил да поеме рисковете от неплащане в срок на задължения на възложителя към тях. Това задължение е по съществото си гаранция за извършване на определение действия по договора - плащане на задълженията на възложителя в срок и не може да покрив фактическия състав на комисионен договор и договор за посредничество - така както са регламентирани в ТЗ. Правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ, водещи до извод, че възнаграждението, определено по договор 11/17.04.2002 г. не може да се прибави към митническата стойност на стоките предмет на ЕАД № 3000/4-64490/30.10.2006 г., защото съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се добавят други добавки освен предвидените в закона. Видно от клаузите на договора същият няма юридическата характеристика на договор за поръчка или комисионен договор, предвид разпоредбите на чл. 280 - 292 от ЗЗД и чл. 348, ал. 1 от ТЗ, поради което Административен съд - гр. Пловдив е приел, че изводите на митническата администрация в този смисъл са необосновани. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по доказан чрез адвокатско пълномощно размер - 195 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,