Решение № 8227 от 28.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 115 от 04.08.2020 г. постановено по адм. дело 124/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което по жалба на Петрол АД, гр. Ловеч, [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-Р-396-0051202 от 05.02.2021г., издадена от Началник Отдел Оперативни дейности- Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП . В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени твърдения, че при издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал.2 АПК. Касатора твърди, че е безспорно установено наличието на извършено административно нарушение и при налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект, административният орган е изложил подробни и последователни мотиви, както относно срока, така и за целта за налагането на принудителната административна мярка. Твърди, че срока и целта на наложената принудителна административна мярка са съобразени с принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК и са в съответствие с предписаната от закона цел. Ответникът Петрол АД, чрез процесуалния си представител адв. Александрова, оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество неоснователна. С оспорената пред административния съд заповед на дружеството Петрол АД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бензиностанция 1105, находяща се в гр. Бургас, ул. Иван Богоров и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС вр. 186, ал. 3 ЗДДС. На 18.11.2020 г. в 10:30 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС бензиностанция 1105 , находяща се в гр. Бургас, ул. Иван Богоров, стопанисвана от Петрол АД, [ЕИК], е извършена проверка на търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, по време на която при разпечатване на ДФО и КЛЕН от безприсъствения модул на ЕСФП Нексус 10 е констатирана липса на реквизити - наименованието и адреса за кореспонденция на дружеството. Първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че още по време на проверката на 18.11.2020 г. са въведени, липсващите реквизити от служител, извършващ поддръжка на ЕСФП и въз основа на налична по делото кореспонденция с дружеството поддържащо системата, е прието, че техническия проблем вероятно е възникнал при обновяването на фърмуера на ФУ на 12.11.2020 г. Прието е от съда, че лисват доказателства за извършени продажби, за който да няма издаден фискален бон, както и че няма данни липсата на реквизитите да е довела до невъзможност за отчитане на точния вид и количество стоки продавани от търговеца и не би довело до неправилно определяне на реализираните доходи. Първоинстанционния състав е счел, че налагането на принудителната мярка запечатване на обект два месеца след преустановяване на нарушението, без административния орган да съобрази отстраняване на нередностите още по време на проверката, не изпълнява целта на закона, която е превенция и преустановяване на нарушението, а има санкционен характер. Изтъкнати са доводи от съда за липса на съразмерност с целта на закона на наложената принудителната административна мярка, поради наложения в нея срок. Въз основа на изложените съображения съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна като противоречаща с целта на закона. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорваната ЗНПАМ ФК-Р-396-0051202 от 05.02.2021г. е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, за срок от 3 дни поради установена липса на реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ - наименование и адрес на дружеството във фискалното устройство. По делото е установено, че още по време на извършената проверка нарушението е било преустановено, като са въведени необходимите липсващи реквизити във фискалното устройство. Видно от преписката по делото оспорваната заповед е издадена два месеца след преустановяване на нарушението. Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че заповедта, издадена след преустановяване на нарушението не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели - не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта нарушението е било отстранено. Налагане на ПАМ в случая не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях. Наложена по този начин, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. При положение, че към момента на издаване на заповедта допуснатото нарушение е отстранено, изложените мотиви в заповедта, че същата се издава за срок от 3 дни, за да може търговецът да преведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, е лишено от съдържание. Така определен срокът в заповедта е в противоречие с принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК. Настоящият състав намира, че от формално установеното нарушение не е доказано да са произтекли и определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение