Решение № 11367 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2015 г.

Решение № 11367 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на Цветана Георгиева Кошкова и Росен Илиев Манолов от гр. София, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към т. 9 на Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2802.1 - нива (орна земя), находяща се в район Връбница, Столична община, местността "Тръниците" с обща площ от 16.023 дка, от които отчуждени 1.603 дка, стойност на паричното обезщетение 20 978 лева като поддържат, че определената цена е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се иска назначаването на съдебно-оценителна експертиза, представят се и писмени доказателства под опис. Ответникът по жалбата - Министерският съвет (МС) и заинтересованите страни - министърът на МРРБ, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост (ЗДС), при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът и местонахождението им; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 161), като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на РРБ и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад (л. 64-л. 68). Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти (л. 408-л. 412). Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е земеделска земя, за което свидетелстват представените по делото доказателства - нот. акт № 30 от 9.08.2006 г.; нот. акт № 127 от 27.12.2006 г.; скица № 15-264008 от 24.06.2015 г. и № 22811 от 11.04.2013 г. (л. 5-л. 10). Не са представени доказателства предназначението на имота да е бил променен по реда на закона преди влизането в сила на ПУП, който предвижда изграждането на националния обект. Следователно, отчуждаването на имота се основава на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект, като към момента на отчуждаването процесните имоти са с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване - нива и ливада (л. 90). От съдържанието на оспореното решение на МС и представената по делото комбинирана скица се установява, а и не се спори по делото, че отчуждаването е въз основа на ПУП - план за регулация на Софийски околовръстен път от км. 2+800 до км 3+700, район "Връбница", одобрен със Заповед № РД-09-50-935 от 4.07.2011 г. на главния архитект на София и одобрен с решение № 196 от 26.04.2012 г. на Столичния общински съвет. Именно с този план е предвидено изграждането на част от обекта "Софийски околовръстен път". С Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет "Софийския околовръстен път" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. Процесният имот е възстановен след приемане на този план като земеделска земя (л. 200) и не налице друг план, съгласно който статутът му да е променен. В независимата експертиза, назначена от административния орган е посочено, че при оценяването на подлежащите на отчуждаване имоти са ползвани пазарни аналози за сделки, изповядани и вписани в Службата по вписванията в периода от 2.04.2014 г. до 2.04.2015 г., съгласно удостоверенията с изх. № 1880 от 8.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. (л. 252, л. 255). Във връзка с твърденията за незаконосъобразно определяне на паричното обезщетение, с определение от 13.07.2015 г. настоящата инстанция е допуснала изслушването на съдебно-оценителна експертиза. На страната бе издадено съдебно удостоверение за снабдяване с писмени доказателства от Агенцията по вписванията - София за изповядани и вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, находящи се в район "Връбница", СО, местност "Тръниците" (л. 354) за периода 2.04.2014 г. - 2.04.2015 г. След запознаване с писмените доказателства, приложени от административния орган, заинтересованите страни и жалбоподателя, вещото лица е депозирало заключение, че жалбоподателя е представил седем пазарни свидетелства, които не отговарят на изискванията за определяне на равностойно парично обезщетение, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС и Тълкувателно Решение № 3/23.03.2015 г., постановено по ТД № 6/2014 г. на ОС на съдиите от ВАС по отношение на местонахождението на земеделските земи. При анализа на представените 20 бр. пазарни аналози, от които на посочените изисквания касаещи сделки със земеделски земи съответстват 10 бр., за които вещото лице е определило по метода на чл. 32, ал. 2 ЗДС средна цена на кв. м от 13.09 лева или общо обезщетение за отчуждаваната част от 1,603 кв. м от процесния имот с идентификатор 68134.2802.1 - нива (орна земя), находяща се в район "Връбница", Столична община, местност "Тръниците" в размер на 20 979 лева. Експертизата не е оспорена от страните и е приета в проведеното на 12.10.2015 г. съдебно заседание. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че в случая следва да кредитира приложеното заключение от съдебно-оценителна експертиза на вещото лице по делото, като обективно, компетентно и точно. Оспорения административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор разноски на страната не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,