Решение № 11802 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2014 г.

Решение № 11802 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез юрк. Д. Славова, против решение № 7767/10.12.2013 г. по адм. д. № 5358/2013 г. на Административен съд София - град, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Шокуруллах Нури, непридружен непълнолетен от Афганистан, чрез адв. Георгиева, с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд Трето отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отменил по жалба на Шокуруллах Нури Решение № 567 от 26.04.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са изяснени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата, като изводът за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се явява необоснован. Съдът се е позовал на няколко директиви, както и на ВКБООН. Решението е обосновано и законосъобразно. Правилно съдът е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената от закона писмена форма и не е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, тъй като ответния административен орган е приложил изключението по чл. 25, ал. 5 от ЗУБ и Шокуруллах Нури е бил представляван от социален работник назначен със заповед № ЗД - РД/09/34 от 14.03.2013 г. Настоящата инстанция споделя извода на съда за допуснато нарушение на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, чл. 10 от същата, озаглавен "Връщане и извеждане на непридружени малолетни или непълнолетни лица", § 1 изисква: "Преди да се вземе решение за издаването на решение за връщане по отношение на непридружено малолетно или непълнолетно лице, съответните служби - различни от властите, изпълняващи връщането - предоставят съдействие, като се отчитат надлежно висшите интереси на детето", а § 2 от тази разпоредба изисква: "Преди непридруженото малолетно или непълнолетно лице да бъде изведено от територията на държава-членка, органите на тази държава-членка се уверяват, че то ще бъде върнато на чл. на неговото семейство, на определен настойник или на подходящи приемни центрове в държавата по връщане." Съобразно горецитираната разпоредба няма абсолютна забрана на връщането на непридружени малолетни или непълнолетни лица, но решението за връщане трябва да вземе под внимание висшите интереси на детето. Настоящата инстанция счита за нужно да отбележи, че с оглед засилването на тенденцията на търсещите закрила след пристигането им на територията на ЕС без документи да заявяват, че са на възраст под 18 г., поради факта, че на непълнолетните лица се предоставя по - голяма закрила в процеса на разглеждане на молбите за убежище, както и допълнително "задължение за полагане на грижа" по други въпроси - като например настаняване и образование, спрямо търсещия закрила може да бъдат извършени медицински прегледи за установяване на възрастта. Основанието за това се намира в Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, по - конкретно чл. 25 - Гаранции за непридружавани непълнолетни, ал. 5 която гласи, че държавите-членки могат да извършват медицински прегледи за установяване на възрастта на непридружаван непълнолетен в рамките на разглеждането на молбата за международна закрила, когато, вследствие на общи твърдения или други съответни признаци, държавите-членки имат съмнения относно възрастта на кандидата. Ако след това държавите-членки все още имат съмнения относно възрастта на кандидата, те приемат, че кандидатът е непълнолетен. Тази насока се дава с оглед факта, че в заповедта относно принудително отвеждане на чужденец до границата на Р България (стр. 62 от адм. д. № 5358/2013), както и следващите две заповеди след нея (стр. 64 и 65 от адм. д. № 5358/2013) е посочено, че Шокуруллах Нури е роден 1996 г. - т. е. има вероятност той да е пълнолетен към този момент. На основание казаното до тук, обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,