Решение № 8869 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2013 г.
ВАСII отделение18.06.2013 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 824/7.02.13 г., постановено по адм. д. № 3515/11 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8869 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Любомир Петров Петракиев от гр. София против решение № 824/7.02.13 г. по адм. д. № 3515/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЗР-101/29.12.10 г., с която Началникът на РДНСК Югозападен район на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на незаконен строеж "Преустройство на ап. 40", находящ се в жилищната сграда на ул. "Нишава" № 106, гр. София, УПИ I-491, кв. 81А по плана на гр. София, м. "Бул. "България II-ра ч.", район "Триадица" - Столична община с указание строежът да се приведе в съответствие с одобрения на 3.12.07 г. инвестиционен проект. С обжалваното решение оспорването на касатора Петракиев срещу така издадената заповед е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационният довод за неправилност на решението поради неотчетено нарушение по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е неоснователен. Съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Безспорно е, че при съставяне на Констативен акт № С10-716/06.12.10 г., поставил началото на административната преписка, наред с двама служители на РДНСК Югозападен район, е участвало и длъжностно лице гл. експерт "КС" при Столична община, район "Триадица". Така определен, съставът на проверяващите обекта сочи на несъществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, тъй като мнозинството от експертите са длъжностни лица в ДНСК от една страна, а от друга - констатациите, залегнали в акта, отговарят на ситуацията на място. Останалите касационни доводи са основателни. В хода на делото основното възражение на оспорващия е било, че преустройството е извършено по време на строителството на сградата във връзка с което била заверена екзекутивна документация, представена при издаване Разрешение за ползване № ДК-07-379/12.08.08 г. В тази връзка са поискани гласни доказателства, които съдът в унисон с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, не е допуснал. Следвало е обаче на основание чл. 171, ал. 4 АПК на страната да се укаже представянето на твърдяните екзекутиви за строежа, или да бъде назначена, вкл. и по почин на съда, съдебно-техническа експертиза която след проверка строителните книжа на сградата да даде заключение налице ли са заверени екзекутивни книжа за преустройството на ап. 40. Изводът, че преустройството е извършено след приключване процеса на строителство и въвеждането на обекта в експлоатация, възприет на база подадения до МРРБ сигнал, се явява необоснован и препятстващ преценката за законосъобразност на решаващият правен извод относно неоснователността на оспорването. С оглед изложеното, обжалваното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 225, ал. 2, т. 2