Решение № 9683 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3481/2009 г.

Решение № 9683 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3481/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на АНТОН ГАВРИЛОВ ПОПОВ, гр. Силистра, чрез пълномощника му адв. Мирослав Кирилов Димитров, срещу Решение № 37 от 12.01.2009 г. по адм. д. № 930/2008 г. на Административен съд - Варна, Първо административно отделение, VIII-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 190000523/29.01.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, в частта потвърдена с Решение № 83/25.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, с която му е отказан данъчен кредит в размер на 11969, 60 лв. по фактура № 28/26.06.2007 г., издадена от "Ком Комплекс" ЕООД, гр. Берковица. Релевират се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения. Моли да се отмени решението, както и атакувания РА. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не е взел становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Върховният административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на Попов, АС Варна е приел, че не е налице настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС към датата на издаване на процесната фактура, данъкът не бил изискуем и поради това за него не било възникнало право на данъчен кредит. Съдът правилно е възприел фактическата обстановка, предвид на представените по делото доказателства. Не се спори между страните, че на 12.07.2006 г. между Попов и "Ком комплект" ЕООД е сключен договор за продажба на технологичен и технически проект, като на същата дата е издадена фактура № 275/12.07.2006 г. за договорената цена на проекта, плащанията са били извършени в брой. Проектът е бил предаден с протокол от м. 07.2006 г. На 21.07.2006 г. документите са били внесени във Фонд "Земеделие" със заявление за финансиране по Програма САПАРД. На 31.07.2006 г. страните по сделката са установили несъответствия на проекта с останалата документация и са я развалили по взаимно съгласие, за което е бил подписан приемо - предавателен протокол за връщане на проекта. На същата дата е било издадено кредитно известие № 291/31.07.2006 г. и платените суми са били възстановени на Попов. На 26.07.2007 г. "Ком комплект" ЕООД е издал данъчна фактура № 28/26.07.2007 г. с предмет на доставката "изработка на технически и технологичен проект. . . ", като сумата е платена в брой срещу представени фискални касови бонове. Не е спорно по делото, а това е видно от представеното и прието заключение на вещото лице по ССЕ, че доставките са отразени в счетоводството в съответствие с изискванията на ЗСч и ЗДДС. Правилна е констатацията на Съда, че прилагането на Фактура № 275/12.07.2006 г., издадена от "Ком комплект" ЕООД към заявлението за финансиране на проекта пред Програма САПАРД и неуведомяването на администрацията за "анулирането и" посредством посоченото ДКИ е факт ирелевантен към предмета на спора по настоящото дело. Волеизявлението на страните по сделката за развалянето й е безспорно установена. Налице са всички писмени и устни доказателства установяващи този факт, независимо от формулировките, които дават страните на причините за развалянето на договора - "поради неосъществяване на сделката", констатиране "на параметри в проекта, които не го удовлетворяват" (получателя по доставката) или "допуснати несъвпадения и неточности. . . ". При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Ето защо и анексът, с който страните формално развалят договора от 12.07.2006 г. по същество представлява отделен договор, в който волята на страните за "връщане на проекта" е ясно и категорично заявена. Не се спори от страните, че приложения по делото проект е именно този, който е предаден на 26.06.2007 г. Това е така тъй като по делото са налице всички доказателства, писмени и устни, установяващи посочените обстоятелства - проект, счетоводно отразяване на доставката, начисляване на данъка, предавателно - приемателен протокол, плащания, подкрепени със свидетелски показания. Въз основа на посочения проект Попов е сключил анекс към Договора си с Програма САПАРД през м. 11.2007 г. Според правилата на Програмата всяко едно предложение за анекс се придружава с проект. При условие, че не е налице законова разпоредба задължаваща проектанта и инвеститора да съхраняват отделно първоначалния и коригирания проект, не следва Съда да приема, че в случая трябва да са налице повече проекти, освен този, въз основа на който следва да се извърши строителството. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; осъществен от него внос; изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Тоест, за да се приеме, че процесната фактура е издадена във връзка с възникнало данъчно събитие, следва да се установи по безспорен начин, че на датата на издаване на фактурата собствеността върху стоката е прехвърлена, съответно услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.) данъчното събитие настъпва на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или датата на плащането, включително частично или авансово плащане. В конкретния случай, издаването на фактурата кореспондира с представянето на документацията по програма САПАРД, въз основа на която на Попов е отпусната целева сума. Постановеното решение е неправилно. Жалбата като основателна следва да се уважи. Обжалваното решение като незаконосъобразно следва да се отмени и спорът се реши по същество от касационната инстанция. Обжалваният РА и потвърдилото го решение следва да се отменят. С оглед изхода на делото и претендираните от касатора за присъждане съдебни разноски, то такива му се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции в доказания от него размер, възлизащ общо на 1460 лв. по приложен договор за правна защита платено възнаграждение, ДТ за двете съдебни инстанции и възнаграждение за вещо лице. Пред касационната инстанция касаторът не се е представлявал, респ. не е доказал адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Първо ДА" отделение,