Решение № 10006 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2014 г.

ВАСI отделение29.09.2015 г.докладчик Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4347/27.06.2014 г. по адм. д. № 6506/2012 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10006 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Бетамакс Джей Ви Си" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Гурмазово, Община Божурище, София Област, против решение № 4347/27.06.2014 г. по адм. д. № 6506/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на РА № 231108991/31.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от ДД "Обжалване и управление на изпълнението"-София, с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София считано от 1.01.2013 г., за установени задължения по ЗДДС за ревизирани периоди от 1.03.2010 г. до 30.06.2011 г. от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Мари Комерс-2001" ЕООД и "Екотрейс" ЕООД на основание чл. 68, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС с мотиви за недоказана реалност на доставките и допълнително начислен ДДС при липса на предпоставките по чл. 7 ЗДДС и непризнати за осъществени декларирани вътреобщностни доставки към "Master Gold" S. R. L и "Limbottito" S. R. L., както и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 377 лв.

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Пред касационната инстанция касаторът е представляван от адв. Цветана Бояджиева, която поддържа касационната жалба и претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя Договор за правна защита и съдействие.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Дечева оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения от:

  1. непризнато право на приспадане на данъчен кредит, начислен в издадени фактури от името на:

-"Мари Комерс-2001" ЕООД - фактура № 000...137/24.09.2010 г. за доставка на иглолистни дъски;

-"Екотрейс" ЕООД - общо 18 фактури, с предмет: "дървени елементи по спецификация", "заготовки от дървен материал" и пр.

  1. начислен в тежест на дружеството ДДС, в размер на общо 32 580, 22 лева, при оспорени ВОД, декларирани от дружеството към две дружества от Италия - "Master Gold" S. R. L. и "Limbottito" S. R. L., при липса на предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС.

За да отхвърли оспорването на РА съдът е обосновал мотиви за законосъобразен отказ на право на данъчен кредит по доставките от "Мари Комерс-2001" ЕООД и "Екотрейс" ЕООД като се е позовал и на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и на издаден и влязъл в сила РА на "Мари Комерс-2001" ЕООД, издаден при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, поради ненамиране доставчика на адреса и липса на данни за счетоводна отчетност.

По отношение на декларираните ВОД съдът е приел, че не е доказано осъществяването на такива към италианските дружества, а по отношение единият от получателите не е налице една от предпоставките по чл. 7 ЗДДС - регистрирано по ДДС дружество, тъй като при насрещната проверка е установено, че дружеството е дерегистрирано считано от 31.12.2008 г., при което фактурите, които са издадени през периодите от м. 11.2010 г. до 30.06.2011 г. са за получател, който не е притежавал регистрация по ДДС.

Видно от съдържанието на касационната жалба, същата съдържа изцяло приповтаряне възраженията срещу РА в първоначалната жалба до съда, свързани с твърдения за допуснати нарушения при издаване на ревизионния доклад и ревизионния акт.

Касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу съдебния акт, който е предмет на инстанционен съдебен контрол, не са посочени обосновани касационни основания, но въпреки това, съобразно с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав дължи служебно произнасяне по валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с относимите към спора материално-правни разпоредби - чл. 6, чл. 7 и чл. 9 ЗДДС.

Както правилно е приел съдът, единствено наличието на данъчна фактура, която отговаря на изискванията за форма и е отразена в съответните счетоводни регистри, не е достатъчно да обуслови възникване на правото на приспадане на данъчния кредит при оспорена реалност на доставките, включително и вътреобщностните такива.

Фактическите констатации на ревизията за ненамиране доставчиците "Мари Комерс-2001" ЕООД и "Екотрейс" ЕООД на адресите им и невъзможност за проверка в счетоводствата им, не са опровергани в хода на оспорването. Тези факти не са опровергани, а се потвърждават и от вещото лице по приетата по делото ССчЕ, който не е открил доставчиците на адресите им и не е могъл да осъществи проверка на счетоводствата им. Представените частни документи от страна на жалбоподателя, като "разписки" за предадени материали от "Екотрейс" ЕООД правилно не са ценени от съда, при липса на каквито и да е други доказателства, изходящи от този доставчик и относими към доказване реалност на фактурираните доставки.

По отношение на фактурите, издадени на двете италиански дружества, по които ревизираното дружество е декларирало ВОД и е отразило ДДС с нулева ставка, правилно съдът е потвърдил изводите на ревизиращия орган, че не е недоказано извършването на ВОД, първо поради липса на регистрация по ДДС на "Limbottito" S. R. L., тъй като е бил дерегистриран през период, предхождащ датите на издаване на фактурите, а по отношение на "Master Gold" S. R. L. защото не са представени от страна на жалбоподателя валидни и относими за случая документи по чл. 45, т. 2 ППЗДДС.

Твърденията за използване на фирма за транспорт, посочена от оспорващия, са недоказани, тъй като представените транспортни документи не установяват по категоричен начин относимост към процесните спорни фактури. Международните товарителници (ЧМР) не удостоверяват превозване на същите стоки, за които жалбоподателят е издал описаните фактури, а вероятно касаят други доставки. Този извод на съда е обоснован с анализ на представените пътни листове, в които не е отразен маршрут на товарните автомобили с крайни пунктове посочените в ЧМР адреси в Италия. Освен това, независимо, че са били изрично изискани, дружеството, посочено от ревизирания субект като превозвач на стоките до Италия не е представило тахографски шайби от съответните товарни автомобили, за да бъде направено съпоставяне между отразените в тях графични данни с данните, посочени в ЧМР и в пътните листове. Липсват и писмени потвърждения от италианските дружества или от упълномощено от тях лица, с посочване на: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, удостоверяващи/потвърждаващи, че стоките са получени на територията на Италия.

След като твърди да има утвърдени търговски отношения с двете италиански дружества, на името на които е издал фактурите и е декларирал ВОД към Италия, в тежест на жалбоподателя е да представи всички доказателства, свързани с установяване изискванията по чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. Такива доказателства, установяващи в съответната последователност фактическите предпоставки, визирани като законови изисквания по цитираните разпоредби за установяване и доказване на ВОД, не са ангажирани от оспорващия.

Съобразно изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлено оспорването на процесния РА е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

2