Решение № 5207 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Т. от гр. Созопол, чрез процесуален представител адв. П. Шивачева, против Решение 4923/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 301/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против предписание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии, с изх. БРЗТ33-837 (7)/11.01.2024 г., издадено от директора на РИОСВ Бургас. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се отмени и потвърденото с него предписание като незаконосъобразно, алтернативно- да се върне делото за ново разглеждане с даване на изрични указания. Ответникът директорът на РИОСВ Бургас, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно и подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С Решение 4923/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 301/2024 г., Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбата на А. А. Т. срещу предписание с изх. БРЗТЗЗ-837(7)/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на А. Т., на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗТТ) и чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е предписано да премахне от границите на природната забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина , разположените и изградени обекти бунгала, навеси, каравани, други спомагателни към тях- временни връзки за електричество, вода и за отвеждане на отпадни води и др. в поземлен имоти с идентификатор 67800.1.241 по КККР на гр.Созопол, както и да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в т.ч. и обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в същия поземлен имот с идентификатор 67800.1.241 по КККР на гр. Созопол, както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина . Поставени са срокове за изпълнение по първото предписание- 14 дни от получаване на писмото, а по второто- 22.08.2024 г. За да не уважи жалбата срещу това предписание, първоинстанционният съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че на 19.09.2023 г. е извършена планова проверка от РИОСВ Бургас, от която е установено, че в поземлен имот с идентификатор 67800.1.241 по КККР на гр. Созопол, в границите на природна забележителност Пясъчни дюни , между къмпингите Златна рибка и Градина , са разположени 5 бунгала с изграден навес към тях и 2 бр.каравани.безспорно установено е, че имотът е собственост на А. Т.. Прието е, че това е в противоречие с определения режим на защитената територия и е съставен Констативен протокол 024296 П1-15-6/19.09.2023 г. от експерти към РИОСВ Бургас. По делото е приета като доказателство и Заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета по опазване на природната среда при МС, с която е обявена природната забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина", на 30 км. от пътя Бургас - Созопол, землище на гр. Созопол, с площ 38 хектара. Със Заповед РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите е актуализирана площта на защитена територия - природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина" в землището на гр. Созопол. Видно от същата, в посочената площ попада и имот с идентификатор 67800.1.241 по КККР на гр. Созопол. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган принудителна административна мярка, целяща предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от съда съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота, във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи и следното: В хода на съдебното производство безспорно е установено, че в конкретния случай имотът на касационния жалбоподател с идентификатор 67800.1.241 попада в границите на природна забележителност, съгласно Заповед 2109 от 20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, издадена на основание чл. 18 и 22 от Закона за защита на природата и Заповед РД-536 от 30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от Закона за защитените територии. Именно в границите на този имот са установени разположените каравани и изградени навеси към тях, чието премахване е наредено с предписанието, като в случая е без правно значение дали те са поставени от собственика на имота или от трети лица, тъй като поставянето на каравани, навеси и други е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове в тях и е в нарушение режима на защитената територия. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Нормата на чл. 11 от ЗЗТ е изрична и е в смисъл, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗТ, ползването на обекти в защитените територии се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на ЗЗТ. С констатираната от административния орган дейност се поврежда и изменя естествения облик на местността и тази дейност е в нарушение на чл. 14, ал. 2 и чл. 24 от ЗЗТ, като е безспорно включването на природната забележителност в режима на защитената територия, определена с цитираната Заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда при МС. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че следва да бъде установено дали има пясъчни дюни, т.е. да се счете., че е отпаднала необходимостта този поземлен имот да е в границите на природната забележителност, както и че следва да се допусне експертиза в този смисъл. Неизследването на този въпрос не дава отражение върху законосъобразността на административния акт, тъй като същественото в случая е дали имотът попада в границите на защитена територия или не. Съществено е да се подчертае, че целият имот е част от защитена територия природна забележителност. Съдът не би могъл да се произнесе по реда на косвения инцидентен контрол на основ. чл.17, ал.1 ГПК, тъй като това се прави от гражданския съд. В АПК не е предвидена възможност, аналогична на тази по чл. 17, ал. 2 ГПК, за извършване на инцидентен контрол за валидността на административните актове, като е предвидена безсрочна възможност за съдебен контрол за действителност на административните актове (арг. чл. 149, ал. 5 АПК). При наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и след като е констатирал наличието на релевантния юридически факт, директорът на РИОСВ Бургас, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която, както и правната й квалификация, напълно кореспондират със законовата цел за премахване на последиците от установеното нарушение. Поради липса на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,