Решение № 9402 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2020 г.

Решение № 9402 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 245 и следващите от АПК. Образувано е по искания, предявени от Т. Т. и П. Т., чрез пълномощника адв. Илчев, за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязлото в сила решение № 1 /погрешно посочено с № 125 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 10284/2018 г. на Административен съд - В. Т., с което е отменено Решение № 3/26.06.2018 г. по адм. д. № 3/2018 г. по описа на Районен съд - В. търново и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Искателите твърдят, че имат качеството на зесегната и заинтересована страна, поради което е следвало да им бъде дадена възможност да участват в развилото се производство пред административния съд. Твърдят още, че решението е неблагоприятно за тях, тъй като при новото разглеждане на делото първоначално от Великотърновския районен съд, а впоследствие и от Административен съд- В. Т., с решение на последния № 125 от 21.10.2019 г. по адм. д. № 10168/2019 г. е постановена отмяната на Решение № 2156 В-4/21.03.2018 г. на Общинска служба "Земеделие", гр. В. Търново, с което на наследниците на С. С. е отказано възстановяването на изоставена орна земя от 1 099 дка, представляваща поземлен имот № 10 447.16.109 и преписката е върната на Общинска служба "Земеделие", гр. В. Търново, за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания. Искателите считат, че решение № 1 от 28.01.2019 г. по кад. № 10284/2018 г. на АС- В. Т., въпреки неучастието им в производството, има сила спрямо тях като собственици на недвижим имот, който е засегнат от решението, тъй като част от сградата им попада в имот № ПИ 10447.16.109, а друга част- в имот ПИ 10447.16.299, поради което и силата на присъдено нещо, изпълнителната сила и/или конститутивното действие на решението има сила спрямо тях. Допълнителни подробни съображения са изложени в писмено становище от Т. Т., чрез пълномощника адв. Илчев. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие"- В. Т., не е изразила становище по исканията за отмяна. Ответната страна - С. Р., чрез пълномощника адв. Илиева, е депозирал две писмени становища. В първото са изложени мотивирани доводи за недопустимостта на исканията. Във второто- за тяхната неоснователност, поради липса на предпоставки за отмяна. Ответната страна - Кметът на Община В. Т., не е взел становище по исканията за отмяна. Настоящият състав намира, че исканията за отмяна са подадени от лица, които излагат доводи, че съдебното решение има сила по отношение на него и е неблагоприятно. Обосновават подробно и наличието на правен интерес, като твърдят, че незаконосъобразно не са били допуснати до участие в производството, развило се пред административния съд по адм. д. № 10284/2018 г. Спазен е срокът по чл. 240 във връзка с чл. 247 АПК. Това дава основание на съда да приеме, че исканията са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Както е посочено в Решение № 11074 от 25.09.2017 г. по адм. д. № 7513/2017 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия, безпротиворечива е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК предвижда право на всяко лице да иска отмяна на решение, което има сила и е неблагоприятно за него, макар и да не е било страна по делото. Същевременно, обаче, това лице следва да е имало качеството на заинтересована страна в административното производство. В цитирания съдебен акт е извършено пововаване на решение № 11261 от 25.10.2016 година по адм. дело № 12148/2015 година на ВАС, петчленен състав, в което се приема, че нормата е аналогична на разпоредбата на чл. 233 ГПК (отм.); и по отношение на нея намира приложение тълкувателно решение № 1/08.06.2001 г. на ОС на съдиите във Върховния административен съд. В него е прието, че законово признатото право на искане за отмяна на влязло в сила решение по отношение на лица, неучаствали по делото, е средство за защита на заинтересованите от актовете на администрацията органи и лица, които в нарушение на съответните процесуални правила не са били призовани, въпреки че техните права и законни интереси са пряко засегнати от постановеното решение по обжалвания административен акт и за тях липсва друг процесуален път за защита. За да се упражни правото е необходимо кумулативно да са налице три признака, предпоставящи основателността на искането за отмяна по този ред, а именно: лицето да не е конституирано като страна в процеса, решението да има сила спрямо него, както и за него да е налице законово обезпечено право на участие в делото. Наличието на описаните предпоставки произтича от характера и спецификата на административното производство. Установява се от данните по делото, че с Решение № 2156 В-4/21.03.2018 г. на Общинска служба по земеделие, гр. В. Търново, е отказано да се възстанови на наследниците на С. С. правото на собстевност върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, а именно: на изоставена орна земя от 1 099 дка, шеста категория, находяща се в местността "Качица", представляваща поземлен имот № 10 447.16.109. В производството по издаването на този акт, който материализира отказ за обезщетяване по реда на чл. 14, ал. 1 вр. чл. 19 ЗСПЗЗ на С. Р., не участвет заинтересовани страни. Правоотношението се развива само и единствено между административния орган и заявителя, а отказът да бъде удовлетворена претенцията на лицето не би могъл да рефлектира върху правната сфера на други лица, респективно съдебният акт, с който се отменя или потвърждава административния акт, не може да засегне правата на трети лица. Това обстоятелство е констатирано в мотивите на протоколно определение от 26.10.2018 г. на Административен съд- В. Т., по кадм. д. № 10284/18 г. Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до извода, че П. Т. не е лице, разполагащо с право да обжалва постановеното съдебно решение от районния съд и е отказал да го конституира на основание чл. 210, ал. 2 АПК като жалбоподател в производството. С определение № 15630 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 14048/2018 г. на ВАС, Четвърто отделение, горепосоченото определение на АС- В. Т. е оставено в сила. Изложеното налага извода, че противно на поддържаното от тях, искателите не са имали качеството на страна, нито в административното, нито в съдебното производство и съответно не са подлежали на конституиране по кадм. д. № 10284/18 г. на АС- В. Т. като такава. По съображенията, мотивирани по-горе, съдът приема, че решението, чиято отмяна се иска, няма сила по отношение на тях. П. Т. не е имал качеството на заинтересована страна в производството, поради което законосъобразно не е конституиран като такава и постановеното решение няма по отношение на него сила на пресъдено нещо. Решението няма сила и по отношение на Т. Т.. Ето защо по отношение на тях не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на искането за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. При този извод не следва да се анализират представените към исканията нови доказателства. По така изложените съображения исканията за отмяна се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд,