Решение № 190 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2018 г.

Решение № 190 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите - гр. София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Ковачева, срещу Решение № 414/26.10.2018 г., постановено по адм. д № 407/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е присъдена сумата от 2000 лв., представляващи претърпени от П. Петров от [населено място] неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт. В касационната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, в оспорената част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло претенцията за неимуществени вреди като недоказана. Ответната страна по касационната жалба, П. Петров, чрез процесуалния си представител по делото, адв. Х. Йорданова, в представен по делото отговор изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на направени пред настоящата инстанция съдебни разноски. В представено по делото писмено становище излага доводи по съществото на правния спор, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново се е развило по искова молба на П. Петров от [населено място] против Национална агенция за приходите гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди със сума в размер на 18 879,10 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение, като държавен служител, ведно с лихва за забава в размер на 2 188,49 лв., допълнително възнаграждение за постигнати резултати в размер на 4 333,97 лв., ведно с лихва за забава в размер на 493,08 лв., дължими суми за работно облекло в размер на 668,71 лв., ведно с лихви за забава в размер на 111, 83 лв. и внесени здравни вноски в размер на 357,01 лв., ведно с лихва за забава в размер на 40,62 лв. Неимуществените вреди са оценени на 10 000 лв. с дължима лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба в размер на 1 578,15 лв. Имуществените и неимуществените вреди са вследствие на отменен административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по искане за изменение на заповед за временно отстраняване от работа. Посочено е, че неимуществените вреди се изразяват в невъзможност да се издържа семейството си, накърняване на личното достойнство, служебен и семеен авторитет, добро име в обществото, тревожност и други депресивни състояния. В хода на съдебното производство е допуснато изменение на размера на предявените искове, като за имуществените вреди от неполучено възнаграждение като държавен служител се претендира сума в размер на 20 140 лв. и внесени здравни вноски в размер на 340,80 лв. а по отношение на останалите претенции размера е запазен. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед № 3 ЦУ – 18/18.01.2014 г., на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Изпълнителният директор на НАП отстранява Петров временно от посочената служба на длъжността "Главен инспектор по приходите", Отдел "Проверки", Дирекция "Контрол", ТД на НАП – Велико Търново, тъй като срещу него е образувано наказателно производство за престъпление извършено в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. "а" от НК за периода от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта като необжалвана влиза в сила. С оглед постановеното Решение № 5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г., жалбоподателят подава молба до органа по назначаването си – изпълнителния директора на НАП, с искане за издаване на акт за възстановяването му на заеманата длъжност от 8.06.2016 г. По молбата липсва изрично произнасяне, което е оспорено от Петров. С Решение № 385/21.11.2016 г. по адм. д. № 564/2016 г. на Административен съд – Велико Търново, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на органа по назначението за произнасяне. Решението е оставено в сила с Решение № 12501/18.10.2017 г. на Върховния административен съд. Установено е, че със Заповед № 3 ЦУ – 133/31.01.2018 г. Петров е възстановен на работа, като постъпва на 5.02.2018 г. С цел установяване на фактите по делото от съда е допусната съдебно – счетоводна експертиза (СЧЕ), чието заключение е прието от страните и е приобщено от съда към доказателствения материал по делото. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Във връзка с исковата претенция за неимуществени вреди са допуснати и изслушани свидетелските показания на св. П. Петков и св. П. Великов. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил, като основателен и доказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 19 236, 11 лв., представляваща размера на дължимото трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за периода от 8.06.2016 г. до 4.02.2018 г. в размер на 2 229,11 лв., като е отхвърлил претенцията за имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати и дължими суми за работно облекло. За основателен съдът е приел и и иска по отношение на претендираните имуществени вреди от внесени здравни осигуровки. По отношение на претендираните неимуществени вреди решаващият съд е приел иска за частично основателен, като с оглед на липсата на здравословни проблеми е присъдил сумата от 2000 лв. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението в неоспорената част не е обжалвано, влязло е в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая са установени изискуемите се от закона предпоставки, основаващи обезщетяване на причинените неимуществени вреди в установения от доказателствата по делото размер. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като правилно е приел извод за частична основателност на предявеният иск по отношение на претенцията за претърпени от ищеца неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства и от показанията на свидетелите П. Петков и П. Великов по безспорен начин се установява влошаване на психическото и емоционално състояние на ищеца, в резултат от незаконното му отстраняване от работа и бездействието на административния орган, като той реално е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Причинените в случая неимуществени вреди са в пряка причинна връзка от отменения административен акт, доказани са по основание и размер и подлежат на обезщетяване от ответника. Справедливият размер на обезщетението е определен от съда според характера, интензитета и времетраенето на претърпените неимуществени вреди. Определеният размер е съобразен и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на изложеното решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба – П. Петров следва да се присъдят направените по делото разноски като се осъди касатора да заплати сумата от 800 лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие с пълномощно (л. 7 от настоящото дело) от 21.11.2018 г., заплатена изцяло в брой. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение